Целият свят е концентрирал вниманието си тези дни в Русия заради световното първенство по футбол. Спортната проява обаче оказва влияние върху много сфери в страната, включително и в църковната.

Големите градове на Русия сега се изпълнени с тълпи от футболни фенове от всички части на света и носят със себе си своя колорит и култура.

Руският сайт Православие и мир разказва за това как се е променил животът на монасите в една от московските свети обители, която се намира в центъра на града и в епицентъра на футболните страсти.

На ул. „Никольская“, водеща към Червения площад, се намира ставропигиалният манастир, посветен на неръкотворния образ на Иисус Христос. Улицата пред него е арена, на която се вихрят най-запалените футболни фенове. Тя вече се препоръчва като атракция, „където могат да се видят мексиканските и аржентинските запалянковци“.

„Притчата за талантите казва: „Това, което Господ ни е дал, не бива да го заравяме, защото ще ни се отнеме – не само то, но ще ни се отнеме всичко“, каза Никола Антонов, новинар от БНР, който преди 13 години обаче сменя попрището и се отдава на IT сектора. Паралелно с това обаче е и солист в най-добрите църковни хорове, води и работилница за Източно църковно пеене в храма „Рождество Христово“ в столичния квартал „Младост“.

„Църковното пеене и изобщо пеенето винаги е било част от живота ми. В продължение на няколко години вземах и уроци по класическо пеене в желанието си да развия таланта си. От няколко години пътувам до Гърция, където се уча от най-големите корифеи на т. нар. „Византийско църковно пеене“. У нас го наричаме „Източно църковно пеене“. Това е църковната музика, която са изпълнявали, творили и създавали нашите възрожденски учители и общественици“, каза той.

В храм „Рождество Христово“ има доста активно неделно училище, което се посещава от много деца. А в работилницата по пеене също има курсове по църковно пеене, освен за възрастни, и за деца.

„Децата са най-добрите богослови“, каза Антонов.

Късно вечерта преди Гергьовден ежедневникът „24 часа“ публикува новина, че игуменът на Църногорския манастир архим. Никанор (Мишков) е бил изгонен от Зографската св. обител на 5 май, още в началото на всенощното бдение за празника на обителта (тук). Според публикацията причината клирикът да бъде обявен за персона нон грата в Зограф били неговите опити за злепоставяне на обителта и на нейния игумен. И по-конкретно в статията ситуацията (видимо през погледа на очевидец) се описва по следния начин:

„Неочакваната поява в българския Зографски манастир на Света гора на игумена на Гигинския манастир Никанор преди часове, на 5 май, предизвика намесата на гръцката полиция. След като му беше отказано гостоприемство в манастира поради многобройни опити за злепоставяне на обителта и лично на нейния игумен архим. Амвросий, Никанор се смеси с гостите на празничната вечерня, без да е поканен и приет, а впоследствие зае място на трапезата преди всенощното бдение. Монасите от Зографския манастир се видяха принудени да се обърнат към местния полицейски пост, вследствие на което Никанор напусна обителта, конвоиран от трима униформени полицаи“.

Практиката в Австрия показва, че предметът Религия, макар и задължителен, заема второстепенно място в училищната програма. Някои ученици се отписват от предмета в началото на учебната година. Православните учители и преподаватели от Института за религиозно образование – християнски конфесии в Църковно-педагогическото висше училище във Виена обясняват защо предметът Религия е нещо повече от чисто преподаване на знания за вярата, както и защо той осигурява важна рамка за диалог с другите хора в нашия плуралистичен свят. През настоящата учебна година 12 600 деца изучават Православие в близо 900 места в страната. Учителите по Религия-Православие са 102.

„Православието се отличава с многообразие в единството”

Според австрийския закон предметът Религия е задължителен учебен предмет. Часовете по римокатолическа Религия са включени в сутрешната програма на много училища, но другите вероизповедания трябва да преодоляват редица проблеми:

„Часовете по Религия, които не изучават римокатолицизъм, по правило се поставят в следобедните часове. Семейства с няколко деца се затрудняват да организират посещението им в това учебно време”, разказва Мария Яндрокович.

На първо място затрудненията произтичат от неподходящото време за преподаване, както и на това, че работещите родители трябва да водят децата си до училището по различно време на деня, а понякога и на различни места. Това кара някои родители да отпишат изобщо детето си от изучаването на Религия. Съществува и информационен проблем: „Родители отписват децата си, защото не знаят какви възможности има да посещават Религия-Православие в училището на децата им”, добавя Ирина Дура-Ниту.

Идеята за автокефалията е възникнала още с първите християнски общини. Апостолските общини били фактически автокефални. Те не били задължени да се отчитат пред другите общини.

В процеса на развитие на Църквата и нейното сливане с Римската империя християнските общини постепенно се разделили на повече и по-малко привилегировани. По-малко привилегированите станали зависими от по-привилегированите и по този начин се лишили от автокефалия.

Отначало автокефални били общините в - условно да ги наречем - районните центрове на империята. След това само в областните. В края на краищата автокефални останали само общините, на основата на които била изградена системата на патриаршиите (в епохата на Халкидонския събор от 451 г.). Главата на общината - патриархът - допълнително получил огромни административни функции в областта. Понякога патриарсите дори ставали префекти, съсредоточавайки в ръцете си пълната църковна и политическа власт. Променил се характерът на властта на предстоятелите. Тя станала по-непосредствена и авторитарна.

Това била първата трансформация на автокефалията. От чисто църковно явление тя се превърнала в църковно-политическо.