Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.9252336448598 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (107 Votes)

IMG 7161 840x415Днес, когато събитията се променят мълнеоносно, свещениците се обръщат към вярващите със слово на утеха. В тези дни, когато училищата са затворени, хората работят дистанционно, ние сме принудени да стоим у дома и се страхуваме за здравето на близките си, за нашето бъдеще, и ни се иска да попитаме: „Господи, Ти всичко виждаш, какво става?“.

Здравейте, скъпи мои! Помолиха ме да се обърна с пастирско слово в тези печални дни на Великия пост, които за нас, всички християни в света, днес станаха истинско изпитание. Имам предвид не само христините в Русия, а и по целия свят.

Много наши братя се оказаха в ситуация, когато храмовете са затворени, не се извършват богослужения, енориашите не могат заедно със свещениците да участват в тайнствата. Това наистина е голямо изпитание за нашата вяра и за нашата църква.

И при все това, очевидно е, че в условията на опасност от заразяване с коронавирус ние, като разумни хора, сме длъжни да бъдем максимално внимателни и бдителни. И да спазваме всички необходими условия и всички необходими предписания, за да не се превърнем в източник на разпространяване на тази болест.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (107 Votes)

b5Вече сме в последната седмица на Великия пост.

Народното благочестие я е нарекло „мълчаливата“ или „нямата“, тъй като през нея не се чете Богородичният акатист и не се чува възгласът към Божията майка: „Радвай се!“.

Има обаче и една друга причина, която оправдава това наименование на седмицата. Прозвището ѝ изобщо не е случайно.

Тя е нашата подготовка да последваме Господа в Неговото страдание.

Страдание, което Господ ще претърпи в мълчание.

Три години е говорил. Поучавал е. Лекувал е. Сега мълчи!

4.7938461538462 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (325 Votes)

K JanakievНе бих искал да предизвиквам никого във време на изпитание, но се чувствам длъжен да споделя тук някои мисли, които тревожиха съвестта ми през последните дни.

Не ви ли се струва, свещеноначалници, братя и сестри, православни християни (искам да се обърна първо именно към вас), че поне първоначалната ни реакция спрямо връхлетялото ни изпитание не бе съвсем мъдра? Как започнаха, нека си припомним, определени наши архиереи? С изявления: „Ние няма да затваряме храмовете“, „Богослуженията ще продължат да се извършват“, „Онези, които се притесняват (заявиха дори някои от тях), не са нищо друго освен маловерци“. И тези изявления, да припомня и това, прозвучаха в момент, преди десетина дни, когато никой нито беше поисквал, нито дори беше поставял въпроса за „затваряне на храмове“. Питам се: с това ли тъкмо трябваше да започне реакцията на Църквата ни към онова, което ни сполиташе? Тоест, не с израз на съчувствие, с призив за (християнска) солидарност, за милосърдие, с идеи и инициативи за помощ, а именно със заявления от типа на „ние няма да…“. Вместо с отваряне навън, вместо с послание от нас, християните, към всички, Църквата ни реагира като… затворена корпорация, като общество за самото себе си. Побърза да заяви отграничаването си от обществото. Вие, тоест „външните“, може да си затваряте училищата, театрите, библиотеките, впоследствие и магазините, ние обаче, различните от вас, ще живеем по нашите правила, защото сме… други. С какво? С това, че не сме „маловерци“, „неверници“, „страхливци“ (като вас). Не беше казано направо (с едно-две архиерейски изключения), но, нека признаем, прозвуча така. И прозвуча така именно, защото се започна с „отграничаването“: „Вие ще (затваряте), ние няма (да ви последваме)“.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Archim John ManousakisСпазването на тазгодишния Велик пост намира света под безпрецедентна глобална карантина. Това естествено е съвпадение, но съвпадение, което навярно може да бъде изпълнено със смисъл, както често биват съвпаденията за онези, които ги наблюдават.

Ние мислим карантината като затваряне в пространството и като име за помещението или сградата, в която подобно затваряне се случва. И все пак карантина е име за продължителност, за брой дни. Думата произхожда от италианския израз „quaranta giorni“ – т. е. период от четиридесет дни, през които всеки кораб, пътуващ до Венеция, е трябвало да остане пришвартован далеч от градското пристанище като предпазна мярка срещу чумата. Карантината, следователно, е преди всичко и най-вече времева категория, знак за време, и едва след това за пространство. Всъщност „quaranta giorni“, прекарана във Венеция (и тук се сещам за една по-късна карантина във Венеция, разказана от Томас Ман), заимства името и значението си от четиридесетте дни на Великия пост (Quadragesima). На италиански и френски Великият пост се нарича именно така – по броя на четиридесетте дни („la Quaresima“ и „le Carême“ съответно).

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

5 M.Stoyadinov- Много критики бяха отправени към българските архиереи заради това, че продължават богослуженията както досега – без ограничаване на събирането на много хора, с причастяване от една лъжичка. В писма и изявления на митрополити имаше призиви хора със симптоми да не ходят на служба, да се дезинфекцират често храмовете, да не се целува ръка на свещеника... Според Вас достатъчно ли е това, необходими ли са по-драстични мерки и ако да, какви да са те съгласно църковното учение?

- Процесът е изключително динамичен и много неща, изречени или извършени вчера, утре ще бъдат надградени. Защото повечето мерки, независимо дали идват от страна на Св. Синод или от държавата изобщо, следват събитията. Ако сградата гори, всеки инструктаж за противопожарна безопасност „следва събитието“.

За да отговоря, ще предпоставя две базисни самооценки. Първата е: аз не нося вируса. Втората: аз нося вируса. Забележете, не казвам болен или със симптоми. Мога да нося вируса и да го предавам на другите около мене седмици преди изобщо да се появи симптом.

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски