Победата на опозицията в Черна Гора е рядък пример за успешното използване на „църковния фактор“ в политтехнологията
Парламентарните избори на 30 август радикално промениха църковно-политическия ландшафт на Черна Гора. Несменяемият президент на тази балканска страна Мило Джуканович призна, че в новия парламент той вече няма да има мнозинство. При това до края на неговия мандат има почти две години, а Черна Гора е парламентарно-президентска република.
В руските политически анализи често сравняват тази страна с Украйна. Редом с нея има „имперски“ съсед – Сърбия, която не може да се примири с независимостта на „малкия брат“. При това този брат съвсем не е „по-малък“, той е имал своето малко, но гордо княжество високо в планините, когато Сърбия все още се е намирала под строгия контрол на османските турци. Както е и при Русия и Украйна, въпросът дали черногорският народ и език са различни от сръбските не може да се реши по приемлив за двете страни начин. Освен това, той не може да се реши не само в Сърбия, но и в самата Черна Гора, чиито жители през 2006 г. подкрепиха със съвсем малък превес на гласовете независимостта от Сърбия. От тогава, с помощта на умела пропаганда и манипулации, включително и на тема църковна каноничност, Сърбия успя да убеди част от черногорците в погрешността на този избор.