- Ваше Високопреосвeщенство, изборът Ви за Варненски и Великопреславски митрополит беше съпроводен с драматични събития – оспорване на първия вот от местните хора, касирането му от Светия Синод и всеобща радост в епархията от Вашия каноничен избор? Как оценявате всичко това?

- Това е един често задаван ми въпрос, на който винаги се готвя да отговарям. Трябва да кажа, че в много отношения съм мислил по друг начин за устройването на нещата във Варненската епархия. Това, което се случи, беше изява на съзнанието на православния народ, който живее там. В крайна сметка се стигна до този втори вот и моя избор за Варненски и Великопреславски митрополит. Приемам всичко това със изключителна радост, но и с чувство на велика отговорност. И дори с известен страх Божий, имайки предвид достойните архиереи, които са били в тази епархия. Цели 116 г. са служили двама владици – блаженопочившите дядо Симеон (1872-1937 – бел. ред.) и дядо Йосиф (1937-1988 – бел. ред.), последвани от почти четвъртвековното служение на дядо Кирил. Техният духовен ръст е огромен, достолепен, величествен. И остават в историята на светата ни Църква като пример за духовно развитие на епархията. А и извън нея. Известни са думите на цар Фердинанд при неговата абдикация през 1918 г., отправени към сина му Борис III: „Ако имаш проблеми, посъветвай се с дядо Симеон Варненски!”. И сега, по Божия милост, идва и моят ред на човек, далеч не толкова достоен и далеч не с тези възможности. Но от друга страна, разчитам на искрената си вяра и на молитвата, която трябва да ми помага, разчитам на Божия народ, на клира и на всички онези хора, на които съм сърдечно благодарен за оказаното ми доверие, въпреки че избягвам да говоря в първо лице. Епархията е голяма, многопластова, затова много е важно общуването с всички живеещи на нейната територия.

В ерата на съвременните технологии, когато представите за пространство и време придобиват други измерения, хората стават все по-отчуждени. Благодарение на комуникациите разстоянията вече не са пречка, но въпреки това все повече хора потъват в самотата си. Вече не познаваме съседите си, а срещите с близки и приятели са изместени от безкрайни разговори по мобилния телефон или в интернет. В надпреварата за материални придобивки, търсене на комфорт и икономическа стабилност духовните ценности сякаш отстъпват на заден план. Според отец Добромир Димитров от църквата „Св. великомъченик Мина” във Велико Търново тези динамични процеси подлагат на съмнение вярата в институциите, променят моделите на поведение, а в същото време хората непрестанно търсят цел и смисъл на съществуването си.

„Настъпва криза в семейството – казва отец Добромир. – Безразборните връзки, формалното отношение към околните уморяват човека. В него се поражда духовен глад. Това инстинктивно го тласка да търси исконното, вечното. В критични ситуации, когато сме изправени пред неизбежното, си задаваме въпроса за Бога и за Неговата помощ. Много хора си признават, че търсят Божията подкрепа, когато се случи нещо. Според мене това е положителното – да търсим Бога, когато се нуждаем от Него. Ако това е нашият начин на живот, ние Го търсим постоянно и изграждаме двустранна връзка. Много от нас имат някакво абстрактно понятие за Бога, че това е енергия, висша сила отвъд. Християнството обаче показва, че Бог е личност, приела човешки облик. Той е избрал да стане един от нас, да живее сред нас, да възкръсне заради нас, да вземе нашата човешка природа. Да общува с нас лице в лице, а не посредством някакви магични действия. Затова мисля, че човек, който открие това общение, намира своите търсения в живота и подрежда критериите си по важност и смисъл”.

Храм на 4 века в гр. Белица възкръсна като легендарната птица Феникс. Само че не от пепелта, а от сметта. Църквата „Св. Димитър” е била на косъм от унищожението и забравата. За нейното възстановяване помагали не само християните, но и мюсюлманите в населеното място. Спасена е по чудо, след като години наред се намирала в трагично състояние. Това е втората по старост в целия Пирински край света обител. „По-възрастна” е църквата „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в разложкото с. Добърско, която е от 1614 г. Свещеници са категорични, че храмът в Белица е паметник на културата с национално значение и е най-старата постройка в целия планински град.

Началото на строителството на „Св. Димитър” започва някъде ок. 1640 г. По това време местното българско население бере големи ядове с турската власт. На няколко пъти местните са принуждавани да събарят основите на храма, но после пак започвали градежа. В днешния си вид църквата е вдигната през далечната 1716 г. Прави впечатление, че е много ниска постройка, частично вкопана в земята, за да не се издига покривът й по-високо от минарето на джамията. Намира се близо до площада „Брего” в западната част на Белица. Стенописите и иконописите са запазени и няма да се променят, а само се реставрират. Ремонтните дейности следят изкъсо местният свещеник Николай Попов и архиерейският наместник на Разлог Янко Русков. Те съблюдават дали всичко се прави по каноните на Българската православна църква.

Според двамата кандидати за Неврокопски митрополит трябва да се продължи делото на покойния дядо Натанаил. Мелнишкият епископ Серафим и Браницкият епископ Григорий заявиха, че който и от тях да оглави епархията, трябва да приеме с готовност това послушание, да продължи и доразвие изграденото от митрополит Натанаил.

„Той работеше и с младежите, и с децата, той се занимаваше и с храмостроителство, със социална дейност. Този, който ще бъде избран, трябва да се постарае според силите си да продължи делото на покойния дядо Натанаил, което не е лека задача”, заяви игуменът на Троянския манастир дядо Григорий. По думите на дядо Серафим върху основата, която дядо Натанаил е заложил в живота на Неврокопската епархия, трябва да бъде надграждано. Според него следващият глава на епархията трябва да отстоява единството сред християните.

Българската църква ликува заради единството на вярващите в цялата страна и чужбина благодарение на смели клирици, подкрепяни от един сайт за църковни новини, който не се фокусира върху търсенето на сензация, но работи в дух на правда и грижа за вярващите си читатели, които искат да знаят, какво се случва в Църквата. Хиляди запалени свещи и много молитви просветляват Патриарх Неофит и Св. Синод в откриването на Божията воля по време на гласуването на клирици и миряни в Гоце Делчев за нов митрополит.

Развитието на скорошните митрополитски избори в България показва, че древният каноничен ред, основан на избора на архипастир едновременно от клир и народ, все още не е просто исторически спомен, докато епископи, с или без паство, в своето мнозинство биват избирани от синодите на автокефалните църкви въпреки изричното указание на 28-ото правило на Халкидон (Четвъртия вселенски събор през 451 г. – бел. ред.).

Давайки на патриарха на Новия Рим правото на хиротония на митрополитите в диоцезите на Понт, Азия (провинция в Западна Мала Азия с център гр. Ефес – бел. ред.) и Тракия, това правило все пак подчертава, че изборът на митрополити, както и на епископи, трябва да продължи да се случва в техните църкви.