Чудото за обитателите на Дома за сираци „Св. Николай” при манастира „Св. Троица” в село Нови хан се случи три дни преди Възкресение Христово. На Велики четвъртък в приюта на отец Иван, изграден от него в края на 80-те години, за пръв път стъпи български патриарх. Дядо Неофит зарадва и деца, и възрастни с подаръци за Великден и лично благослови храма и всеки живеещ в приюта. Отец Иван, който е носител на много отличия за благотворителност, разказа пред „Всеки ден” за тази вълнуваща среща, както и за това кои са най-големите проблеми пред дома в момента.

- Отец Иване, как възприехте посещението на Патриарх Неофит във Вашия приют в навечерието на Великден?

- Обадиха ми се от Синода, че Негово Светейшество ще ни посети. Беше голяма радост. Все едно Бог пристигна в нашия дом. Слънцето изгря и при нас. В този храм патриарх не е идвал от 9 септември 1944 насам. Откакто е построен домът, дядо Неофит е първият патриарх, който е дошъл да ни види. Иначе много владици са идвали тук – дядо Дометиан, дядо Кирил, дядо Николай, дядо Йоан. Всички много се зарадвахме на Патриарх Неофит.

„Ужасът на ЩАЗИ (Източногерманската държавна сигурност, бел. ред) беше перфектен, а българската Държавна сигурност – брутална и жестока”. Това сравнение направи Тивериополският еп. Тихон по време на българо-германската конференция „Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото наследство”, която беше открита днес в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Епископ Тихон е с богат житейски опит и в Германия, и в България, тъй като майка му е германка, а баща му българин, роден е в Щутгарт през 1945 г. и е получил образование и е работил в двете страни.

„Малко трудно младите хора днес могат да си представят какви дивотии са се вършили по време на комунистическите режими в страните от бившия Източен блок”, заяви още епископ Тихон, който е председател на Църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.

По думите му важно е на подобни форуми, като българо-германската конференция, откровено да се говори пред гостите в какво положение се намира днес българското общество и какви са причините за това.

Възкресение Христово е най-голямото събитие в историята на човечеството, казват отец Александър Лашков от столичния храм „Света Троица” и историкът проф. Пламен Цветков в предаването „Опорни точки” на телевизия „Евроком”.

- От близо 2000 години новина номер едно в света, която се предава от уста на уста, е Възкресение Христово. Какво я прави толкова популярна?

Отец Лашков: Както каза носителят на Нобелова награда, химикът Хенри Шефър, няма по-голямо събитие в човешката история от Христовото възкресение. То преобразява света, дава на човечеството изкупление и спасение, дава му перспектива да влезе в небесното царство на любовта, в Божието царство, да живее близо до Бога, т. е. в светлина, да продължи личностното усъвършенстване. Така че, това събитие винаги ще бъде магнетично и за вярващи, и за невярващи, и за учени, и за неуки, и за малки, и за големи. Винаги в тази пролетна нощ то ще привлича огромните множества около храмовете, за да почерпят от Христовото възкресение надежда и любов, да получат светлина и да си я занесат вкъщи със свещите.

- Проф. Янакиев, от Възраждането и досега българите все чакат своя Великден, но той все не се случва, какво да очакваме от настоящия?

- Българският Великден е политическа метафора и ако българите очакват политическия Великден, те би трябвало по някакъв начин сами да се погрижат да влязат в храма. Що се отнася до най-големия Христов празник – Възкресението на Иисус Христос, то всъщност не би трябвало да бъде чакано. Защото чисто богословски Христос вече е възкръснал и вече е завоювал за човешката природа едно приобщаване към божествения живот. Фигуративно казано, за разлика от българската популярна поговорка (Всеки ден не е Великден – бел. ред.), именно всеки ден е Великден, от онази ранна предутрин, когато жените мироносци отишли на гроба на Спасителя и го заварили празен. Оттогава във всеки един ден от нашето земно време вече е изгрял Невечерният Ден – денят, в който смъртта е съкрушена, денят, в който е дошъл краят на краят и е изгрял Вечният живот за човеците. Оттогава този ден Църквата го нарича „не от този свят”. А в този свят пребивават всички дни, въртят се и се повтарят и идва светлият покров от този никога не отминаващ ден. Ние всъщност празнуваме Възкресение Христово по особено тържествен начин веднъж в годината, но всяка неделя, денят след съботата, в който Христос е възкръснал, също го празнуваме. Няма неделен ден, който да не е посветен на Възкресението. В някои от славянските езици даже и се нарича така – „възкресение”. А и всеки един ден, в който се служи Литургия, винаги се възпоменава Великденът.