Влизали ли сте в дом без библиотека? Нито една книга никъде. Даже детски книжки не се виждат.

Израснах сред книги, но приятелите ми от детството, тези, най-истинските приятели, които са двама, трима, четирима, са алитерати, души безкнижни. И аз често им го казвам. "Вие, казвам им, сте души безкнижни, бедни, не знаете нищо за нищо, не сте ставали част от ничий друг свят, не сте се скитали из пътечките на нито едно въображение, така не сте доразвили и вашето."

Всички те са различни типове хора. Някои са хора на изкуството. Но въпреки това са алитерати. Единият от тях, художник, казва, че тия всички неща от книгите си ги знае, че всичко в света се повтаря, че животът е кръговрат и няма нужда други да му го припомнят, няма нужда да се губи из нечии светове… Всеки си има оправдание. Не мога да си обясня нежеланието да се чете. Не го схващам. И то да се чете художествена литература.

Един друг приятел казва, че обича исторически четива, а романите и разказите са му безинтересни, неговият свят си му бил достатъчен, просто не проумява моя интерес към литературата. Дори му се струва странен и нездрав, подозирам.

Гигинският манастир остана без образа на един от ктиторите си. Бизнесменът Цветан Василев сам е поискал преди дни портретът му да бъде заличен, след като снимки от обителта предизвикаха реакция в публичното пространство и медиите. В интервю за Дарик отец Никанор - един от монасите в манастира, нарече атаката срещу ктиторския портрет на банкера „безобразна простащина”. Религиозното невежество на българите и липсата на ценности според монаха били причината за острата реакция най-вече в интернет.

„След като конкурентите му не успяха да го победят на пазара, сега опитват с очерняне по медиите”, коментира още отец Никанор, който е загърбил професията на брокер в светския си живот:

Игумени стягат манастири за бежанците от Сирия, те са готови да приемат  не само избягали сами от терора в тяхната страна, но и семейства с деца. Това съобщи архимандрит Поликарп – архиерейски наместник на Видинска епархия.

Величкият епископ Сионий, игумен на Лопушанската света обител и викарен епископ на Видинския митрополит Дометиан, вече е подготвил помещения в Лопушанския и Чипровския манастир за приемане на сирийци. Инициативата е с изричното благословение на дядо Дометиан.

Там могат да бъдат настанени общо около 60 човека – възрастни и деца. В село Георги Дамяново, в което е Лопушанският манастир, и в град Чипровци има възможности за настаняване на малчуганите в детски ясли и градини, а по-големите и да бъдат записани в училище, след като минат подготвителен курс по български език, уточниха от митрополията. Селищата имат и общопрактикуващи лекари и педиатри, които също могат да поемат бежанците. И двата манастира са с локално отопление, подменена дограма и санитарни възли към всяка стая. Те разполагат и с трапезарии с кухни, които могат да поемат изхранването на бежанците.

Внезапно в съзнанието ми се появи един стих от Евангелието на Йоан, когато Христос говори много дълго на последна вечеря със Своите ученици, когато нещо тегне във въздуха, някаква огромна и неясна заплаха витае над йерусалимската горница, нещо страшно, неизбежно и неслучило се никога досега; не са радостни приятелите на Иисус, задушени са от неясните предчувствия, от мъчителното очакване, от скръбните заветни думи на Учителя си, на тази последна вечеря Той им дава последните Си повели, последните Си завети; те Го гледат смълчани, подтиснати от думите Му, от това, че не ги разбират докрай, от това, че им се струват неясни, чувстват се объркани, защото усещат, че нещо крайно се случва в момента, а не могат да го проумеят и обозрат, ще го проумеят късно, едва по-късно, след малко повече от петдесет дни, а сега е само задухът, прахта, заплахата на онова, което предстои… Иисус им казва: „Ето, настъпва час, и настана вече да се разбягате всякой у вас си и Мене самичък да оставите” (Йоан 16:32).

- Ваше Светейшество, от какво имат нужда българите в днешни дни?

- От най-насъщното за живота: препитание, работа, храна, дрехи, дом... А в по-дълбок план: от сигурност, спокойствие за утрешния ден, чувството, че живеят пълноценно, от усещане за смисъл и ясна цел в живота, от свободата и възможността да изявяват своите способности, от това да се чувстват зачитани, ценни за своите близки и обществото, от обич и вяра. Насъщните нужди на българите днес по нищо не се различават от тези на българите в миналото или на жителите на други държави. Това са все общочовешки нужди. Но към тях днешното потребителско общество прибавя и много други "насъщни нужди", на чието придобиване отдаваме много ценни сили и време, но които едва ли ще направят човека по-щастлив и достоен.

- Наскоро се срещнахте с ръководството на комисията по вероизповеданията. Какво ви увериха депутатите? Ще решат ли отлаганите с десетилетия проблеми със собствеността на храмовете?