Поправителен изпит за Варненска митрополия

Позволете ни да перефразираме една прочута мисъл на братя Гонкур: ако Бог съществуваше, то атеистите щяха да му се струват по-малко оскърбителни, отколкото някои религиозни служители.

В настоящия текст няма да подлагаме на съмнение съществуването на Всевишния, но това по никакъв начин не променя несъмненото оскърбление, което част от клира периодично му нанася с действията си.

Изборите за Варненски митрополит за пореден път доказаха, че нищо светско и мерзко не е чуждо на духовенството и там, където би трябвало да цари смирение, щедрост и братска любов, се вихрят най-низки страсти.

Дори в най-лошото, което ни се случва, се откроява по нещо от най-доброто. Струва си да поблъскаме глави над този парадокс. Доскоро политиката в България беше равносилна на погнуса или апатия. На минало без бъдеще. На реалност, бременна единствено с тревога и отчаяние. И как иначе, щом политическата система трайно и отдавна гниеше пред очите ни. Предсрочните избори на 12 май т. г. ни вкараха в още по-тежка безизходица. Изправихме се пред бездната на най-безпринципни политически компромиси (кабинетът "Орешарски"), откъдето скоро след това ни се ухили Делян Пеевски в ролята на шеф на ДАНС. Някакъв невидим катинар в душите ни обаче изщрака и хората, освободени, излязоха на площада. Този път водени не от чистото отчаяние, както стана в началото на годината във Варна или по софийските улици, а от надеждата. Не с намерението да се самоунищожават или пък да рушат сгради на монополисти, а  с порива да променят нещо – да изтръгнат монопола, установен от шепа политически брокери.

- Ваше Високопреосвещенство, преди дни се навърши 1 г. от смъртта на патриарх Максим.  Днес църквата в по-добра и авторитетна роля за обществото ли е? Стана ли БПЦ по-сплотена и силна, или напротив?

- Негово Светейшество, блаженопочившият патрирах Максим преодоля разкола и остави църквата единна и сплотена. Ще се съгласите, че в лицето на Негово Светейшество патриарх Неофит тя получи най-достойния измежду достойните негов приемник. Всички ние ще му помагаме в нелекото служение, защото то е за доброто на българския народ. Надявам се, че и медиите също ще му помагат.

- С какво си обяснявате скандалите, които съпътстват православната ни Църква през годината? Първо имаше спречкване между вас и починалия митрополит Кирил, разсърдихте се и на синода, та не бяхте със събратята си архиереи на погребението на дядо Максим, а отидохте след тях.

Интервю на Йовка Йовчева от радио "Дарик" с проф. Иван Желев

- Пренасят ли се протестните вълнения от политическия обществен терен на религиозния? Имате ли такова усещане?

- Нямам такова усещане. Тези протести нямат нищо общо с онези на политическа основа.

Разговор с Веселина Савова, член на Инициативен комитет „За свята и съборна църква”.
 
- Г-жо Савова, Вие бяхте в делегацията, която се срещна с патриарх Неофит само ден преди заседанието на Светия Синод, на което се взе решение за касиране на изборите проведени на 17.11.2013 г. за Варненски и Великопреславски митрополит. Какви са впечатленията Ви от тази среща?

Веселина Савова: - Срещата с патриарх Неофит беше изключително топла и искрена. Патриархът изслуша всеки от нас. Като се започне от свещениците, избирателите и нас - членовете на Инициативния комитет. Трудно мога да опиша емоцията. Не се случва често да целунеш ръка на патриарх и той да те благослови. Всеки от нас се вълнуваше много и беше изключително искрен. Част от свещениците патриархът познава лично. Говореха си не само за тревогите по избора, но и за големия риск, който те са поели с това възражение. Когато говореше прот. Василий Шаган, който има три деца, и отец Георги, който има седем деца, а и останалите свещеници, те споделиха с патриарха, че осъзнават големия риск, който поемат в личен план. Защото в Църквата има строга йерархия и ако утре епископ Борис стане митрополит, тези смели свещеници могат да бъдат отстранени от църквите, в които служат. Патриархът напълно осъзнаваше тяхната смелост. Не случайно в края на срещата думите му бяха: „Благодаря ви за църковното съзнание и проявената доблест”. А когато след литургията на другия ден го попитаха, как ще коментира протестиращите, той каза: „Това не са протестиращи, а християни, загрижени за Църквата”.