Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.6923076923077 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (26 Votes)

2529За разлика от правителството Църквата може да произвежда и добри новини. Когато се вслуша в общественото мнение – дори и негов носител да са „само” стотина души, „непредставително малцинство”, както биха се изразили авторите на опорни точки. Макар и не съвсем коректни, паралелите между митрополитските избори във Варна и държавната политика се набиват на очи. Но този път сравнението е в полза на Църквата.

Какво се случи във Варна? Първият опит за избор завърши със скандал. Тогава за по-малко от 30 минути в рамките на един тур бяха излъчени и двамата кандидати за митрополитската катедра – „силният кандидат” епископ Борис със 17 гласа и неговият, приеман за „слаб” и протоколен подгласник, епископ Игнатий с 16 гласа. Така се правят изборите в Църквата, така са се правили винаги и така ще продължат да се правят, а недоволните защитават лични интереси и не представляват никого – това беше познатото и скрито послание на този избор.

Така беше демонстрирана силата и монолитността на добре организираната „схема”,

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (36 Votes)

l 1263680410 DSCF4014Изборът на двама епископи, измежду които членовете на Св. Синод на БПЦ следващата неделя ще изберат епархийския архиерей на Варненско-Преславската митрополия, приключи благополучно. И двамата номинирани са – според църковното обществено мнение – достойни кандидати.

Какво обаче показаха перипетиите, предшествали този благополучен избор? Най-важното, че в Българската православна църква бавно, незабележимо за външните й наблюдатели, е израснал същински църковен народ – „лаос”, казано на собствено църковен език. Ще припомня, че според църковното схващане „лаосът”, т. е. народът Божий на една местна църква, който съставлява Тялото Христово в това определено място, включва без разлика всички „членове” на това Тяло – както йереите и дяконите (свещениците, казано на популярен език), така и онези, които са започнали, крайно неподходящо, да се наричат „миряни”, сякаш са прибавени от „света” (от „мира”) към Църквата, възглавени от своя епископ. След дълго и болезнено прекъсване ние започваме да се завръщаме към жизнената практика на древната Църква, в която мястото на нейния предстоятел, епископа, никога не се е заемало без изричното волеизявление и участие на църковния народ (целокупния лаос). Драматичната перипетия във Варненската църква показа, че в нея има такъв църковен народ и той не е без воля и съвест. Драматичната перипетия във Варненската църква показа, че е дошъл краят на чисто формалните избори, при които буквата на устава е спазена, при практически пълно неглижиране на неговия дух.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

Troyan-monastery-imagesfrombulgaria„Бях потресен от това, което видях по телевизията” – заяви в „Тази събота” по bTV игуменът на Троянския манастир, Браницки епископ Григорий. Обществеността у нас беше скандализирана от разкритията на телевизия с национален обхват, в основата на които бяха видео-клипове, заснети от „близък приятел” на йеромонах Кирил Тодоров от Троянския манастир.

Въпросният йеромонах, приет за послушник в манастира от предишния игумен еп. Теодосий още с отиването му там в края на май 2008 г., скоро е постриган в монашество и ръкоположен от него за йеродякон и йеромонах, като става неговата „дясна ръка” в продължение на четиригодишното му игуменство. Така еп. Григорий получава манастира с тежко „наследство” – стари монаси, за които отдавна има нарекания, и нови монаси… с подобни характеристики. Сякаш беше неминуемо да избухне скандал в този най-голям манастир на Северна България.

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)

 MG 4214Ваше преосвещенство, защо за втора година преди Коледа представители на БПЦ смущават вярващите със скандали? Как си обяснявате ставащото?

- За съжаление, винаги когато православното ни изпълнение се намира в период на пост, Църквата е поставена пред нелеки изпитания. Всичко това смущава душите на вярващите, а не винаги хората си дават сметка за своята реална вина. Не е тайна за никого, че страната ни се намира в голяма материална и духовна криза, което от своя страна тласка народа към обезверяване и озверяване.

- Какво поражда напрежение сред висшия клир – амбицията за кариера или лични кавги между епископи и митрополити?

- В редиците на целокупното ни духовенство има хора от различни поколения и с различни възгледи спрямо тяхното служение. Не винаги по-младите разбират по-възрастните, и обратно. Не бих казал, че сред висшия ни клир съществува напрежение в пълния смисъл на това понятие, а по-скоро става въпрос за защитаване на лични позиции по разни въпроси, без винаги първоначално да се осъзнава нуждата от разумен компромис. Но до такъв, така или иначе се стига, макар и с доста усилия.

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (32 Votes)

Изразът „време разделно” се чу многократно през тези дни. „Разделното време” има свойството да връхлита неочаквано. Така връхлетя и върху нас в неделята на 17 ноември. Връхлетя ни, както пиехме чай след неделната литургия, очаквайки резултата от избора за варненски митрополит. По-точно – за двамата кандидати за този пост. Бяхме се настроили за дълго чакане и се оказахме изненадани, когато изведнъж влезе един познат отец и, минавайки, ни каза: „Научихте ли резултата? Борис и Игнатий...”. По-нататък всичко беше като в някакъв филм. Сюрреалистичен. Спонтанно се събрахме пред входа на изборната зала. Сменящи се лица, откъслечни думи, трескави въпроси, недоумяващи очи… „Нещо трябва да се направи!”… „Кой е този Игнатий?”… По едно време някой каза: „Излизат.” Излязоха няколко души. Епархийски избиратели били – не знаехме откъде. Някой зад мене се опита да извика „У-у-у”, но околните го възпряха. Пък и гласът му увисна самотно – всички мълчаха. В това страшно мълчание почувствахме, как върху нас се стовари бремето на разделението. Още там си зададох въпроса: “Защо тези хора са гласували така?” Да, много преди това се носеха слухове за обиколки из епархията на един от кандидатите, за тайно раздаване на пари и упражняване на натиск. Тези слухове накараха някои от енориашите ни да се изправят в притвора на катедралата в онзи неделен ден с плакати в ръце: „Гласувайте по съвест!”, „Мислете за народа Божий”, „Няма нищо тайно, което да не стане явно” и др. Но нима всички тези избиратели, гласували с абсолютно еднаква бюлетина за двама кандидати, които очевидно не изпъкват с качествата си далеч над всички останали, са просто продажници? Не мисля, че отговорът е толкова прост.  Изглежда „разделното време” беше настъпило много по-рано, а ние не бяхме го забелязали. Или не бяхме направили нищо, за да го направим време на любов и общение.

Изборите не протекоха свободно и честно. Слава Богу, че бяха касирани. Бог да благослови тези епархийски избиратели, особено свещениците между тях, които намериха мъжество да подадат жалба. Бог да благослови и братята и сестрите, които не се примириха, молиха се, мръзнаха пред синода, загърбвайки собствените си житейски проблеми. Но все пак дали резултатът от този избор не ни задължава да си поставим въпроса: „Защо се получи така?” Дали не защото сме забравили Евангелието и евангелската любов? Тези избиратели, които гласуваха за еп. Борис, дали не гласуваха не просто за него, а против Варна? Те бяха от по-далечните духовни околии в епархията. Как се живее там? Дали част от енориите и свещениците там не изнемогват финансово, материално? Дали богатите с треби, с вярващи, със средства варненски енории не будят у тях разбираема завист? Дали не се чувстват пренебрегнати, изоставени, забравени? Дали не виждат владиката на тази огромна епархия веднъж годишно – на храмовия празник, че по селцата - и на пет години? Поинтересува ли се някой от тях и от проблемите им? Подаде ли им някой братска ръка? Обърна ли им някой бащинско внимание? Не е ли у част от избирателите този вот за еп. Борис плод на отчаяно негодувание или примирение? Не е ли той също един, макар и изкривен, протест? Представя ли вотът на епархийските избиратели адекватно волята на епархиотите? Допитаха ли се те до хората, които представляват?

Не знам отговора на тези въпроси. Сега между нас се е издигнала стена. Делим епархийските избиратели на такива от Варна – „добри” и такива от Търговище, Добрич и Шумен – „лоши”. Това е, ако гледаш откъм Варна. Ако гледаш от другата страна, сигурно е същото, само дето „добри” и „лоши” разменят местата си.

Дали ще се намерят ръце, които да се протегнат над тази стена? Дали ще се намерят искрени гласове, та били те и анонимни, които да разкажат как е там, от другата страна – какви са вълненията, мотивите, проблемите? Дали можем да се сближим и да гласуваме по съвест? Ще ми се да вярвам, че това може да стане. Някакво основание за тази надежда ми дава самотното заглъхване на онова „У-у-у!” след първия избор. Фактът, че пред синодната палата никой не се нахвърли (дори и словесно) върху самотния мъж, дошъл на „контрапротест”. И най-вече това, че част от нашите свещеници в тези дни постоянно ни напомнят да не съдим никого, защото не знаем мотивите и положението на онези, които не споделят нашата позиция.

Може би тази надежда звучи много наивно, но представете си какъв катарзис, каква радост ще бъде и тук, и на небесата, ако успеем да го направим. Ако оттук – от Търговище, Добрич, Шумен, Провадия и Варна – тръгне изцелението на изтерзаната ни майка-Църква!

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски