Монасите от руския манастир на Атон се молят за единството на всички православни църкви. Това заяви в интервю за ТАСС вторият епитроп (заместник на игумена) о. Философ на руския Свето-Пантелеимонов манастир на Света гора. Според него „молитвата не бива да бъде прекъсвана, за да не се ожесточи разколът между православните църкви“.

- Полуостров Атон е територия от гръцката държава, но всички атонски манастири са под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, т. е. не се подчиняват на Гръцката православна църква. Манастирът „Св. Пантелеймон“ на Атон се нарича руски. Какво отношение има руският Свето-Пантелеимонов манастир към Русия?

- Да, вярно е, че нашият манастир е под юрисдикцията на Константинополската патриаршия, както и целият Атон. Ние сме ставропигиални манастири на Вселенския патриарх. Това е негова каноническа територия и затова всички атонски манастири винаги го споменават при богослужението.

- Във всички ли светогорски манастири сега споменават патриарх Вартоломей при богослужение?

- Разбира се, че във всички. Изключение е старото братство на Есфигменския манастир (съществува и нова община на Есфигмен, чийто представител влиза в свещения кинотис на Света гора, бел. ред.), който се обособи от всички други атонски манастири, преставайки да споменава Константинополския патриарх Димитрий още през 70-те години. Малко след 2000 г. Константинополската патриаршия нарече есфигменците разколници, след което те бяха канонично изключени от светогорското братство.

На 15 октомври Синодът на РПЦ прекрати евхаристийното общение с Константинопол. В решението се посочва, че причина за това са „антиканоничните действия на Константинополската патриаршия, встъпила в общение с разколниците в Украйна и извършила посегателство срещу каноничната територия на Руската православна църква. Специалистът по канонично право монах Диодор (Ларионов) коментира за руското издание „Meduza“ какво означават каноните, наистина ли през 2018 г. се ръководим от тези древни постановления и доколко са основателни претенциите на Москва към Константинопол.

- Какво представляват каноните? Това нещо като закони ли са?

Абсолютно вярно. „Канонът“ (на руски правило) е практическа норма на християнския живот.

- Кой и кога ги е измислил? 

Това название започва да се използва в епохата на формиране на църковното право (4-8 век), за да различават каноните от догматичните постановления на съборите („ороси“), от една страна, и държавните закони („номоси“) – от друга. През античността и Средновековието всичките три съставляващи – каноните, оросите и номосите – изпълняват своите функции при регулирането на църковната вяра и живот.

Украинската православна църква (Московска патриаршия) справедливо подчертава, че тя реално е самоуправляема, че връзката ѝ с Москва е чисто молитвена и символична: възнасяне на името на Московския и на цяла Русия патриарх по време на молитва.

От това следва, че именно литургичното поменаване на името на патриарха представлява а) начин за връзка с Руската църква и б) предмет на спора между украинците. Ще рече, това не е дреболия. Това е маркер за каноническа територия. И това е единственият, почти виртуален модус на присъствието на Московския патриарх в живота на Украйна. Да, плюс издаването на грамота, признаваща избора на украинския събор на негов предстоятел. Това е. Да спрем. Не четете по-нататък. Обмислете ясно и формулирайте за себе си своя отговор.

- Ваше Високопреосвещенство, на първо четене Народното събрание гласува да има по-голяма прозрачност във финансирането на Църквата. Какви са вашите възражения към проектозаконите?

- Знаете, че Светият Синод излезе с позиция по въпроса преди няколко дни. Тя е консултирана с екип юристи, които от години работят в областта на църковно-държавните отношения. Така че не Св. Синод е подведен за съдържанието на законопроектите, а в случая подведените са други. Ние смятаме, че текстовете трябва да бъдат коригирани, защото, от една страна, нарушават автономията на Църквата, а от друга – ограничават религиозните права на вероизповеданията в нашата страна. Не бих казал, че досега не е имало прозрачност при отчитането на средствата, отпуснати от българската държава чрез държавния бюджет. Знаете, че Дирекция „Вероизповедания“ субсидира храмовете в страната, ремонтите и издръжката на свещеници зад граница, така че отчетността е била по правилата. Що се отнася до личните финанси на вероизповеданията и в частност на Българската православна църква, знаете, че като отделена от държавата тя има вътрешно канонично устройство и правила, които регламентират функционирането ѝ.

Естествено, всяка епархия изготвя свои финансови отчети и ги представя пред епархийското ръководство, т. е. всеки свещеник се отчита пред своя митрополит, а митрополитът съответно пред Светия Синод и Българския патриарх. По този начин бюджетите се разглеждат и одобряват във финансовата комисия. Така че прозрачност има. А знаете, че ремонтирането на храма, обновяването му става и благодарение на средства от доброволни пожертвования на миряните. Затова за мене тази стъпка има за цел да наложи външен натиск и контрол върху финансовите средства и имотите на Църквата.

Преди две седмици (т. е. в края на юли; текстът е от 9 август 2018 г.) от Вселенската патриаршия излезе информация, че Негово Всесветейшество Вартоломей е получил покана от Руския патриарх Кирил за чествания по случай 1030-годишнината от Кръщението на Русия, организирани от РПЦ в Москва. Вселенската патриаршия е отговорила, че в Москва нямат основание да празнуват такава годишнина, доколкото тя се отнася до приемането на християнството на държавно ниво от Киевска Рус, а не на Московското княжество. Така че представители на Патриаршията ще участват на празниците в края на юли в Киев.

Тази лаконична информация едва ли е направила впечатление на много хора в България, но тя съдържа в себе си сърцевината на спора за независимостта на Църквата в Киев. Руската теза е ясна на българската публика, а и като цяло на западното общество благодарение на повече от два века промоцираната теза, че Киев е неразделна част от Русия в исторически план, както и че Православната църква в Украйна е изначално част от РПЦ. Дори в общите пособия по история на Църквата, не само на български, но и на повечето европейски езици, тази теза е широко разпространена поради разглеждането на историята на Православната църква на територията на Руската империя като нещо интегрално и без да се влиза в детайли. Повечето такава литература, от друга страна, не взима изобщо предвид чисто богословското и канонично измерение на църковните юрисдикции през вековете на територията на многонационалната и многорелигиозна Руска империя.