Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.751724137931 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (145 Votes)

2019 01 07 1116Интервю на журналиста Александър Малинов с д-р Смилен Марков, преподавател по християнска философия във Великотърновския университет и гост-изследовател в Риджънтс парк колидж, Оксфорд.

Защо е толкова важно за Украйна да има своя независима църква?

След като съществува държава, е естествено да има и поместна църковна структура, която да олицетворява по-пълноценно Едната Вселенска Христовата църква на съответната територия.

Нека направим един мисловен експеримент. Нека си представим, че Османската империя е „православна страна“, като Руската империя. От тази империя България се освобождава през 1878 г., но без да е получила църковна независимост през 1870 г. Българите желаят да имат отделна църква, каквато е православната традиция във византийския културно-политически ареал.

Османската православна империя обаче и нейната църква настояват, че на територията на България не може да има напълно самостоятелна църква; по някакъв начин българската църква следва да остане зависима от Османската православна църква. Нещо повече, радетелите за автокефалия биват заклеймени като схизматици. И това продължава десетилетия. Кой в България би търпял това?

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (95 Votes)

unnamed 1 1170x780Интересна новина дойде от Печори, където под ръководството на Псковския и Порховски митр. Тихон се проведе годишното епархийско съвещание. Там са говорили за много неща: за младежта и привличането ѝ в Църквата, за намаляването на алкохолизма, за опазването на историческите паметници, образованието на духовенството, ниската посещаемост на храмовете, въоръжените сили. Вниманието обаче беше привлечено от изискването на митрополита да се въведе ред в счетоводната отчетност. Ето какво е казал владиката:

„Драги отци и братя, напълно отменяме всякакви „пликчета“, поднасяни по случай годишнината от хиротонията, именните дни и други подобни – ако е за това, то аз, като приемам с благодарност добрите пожелания и се надявам на вашите молитви, предпочитам да отбелязвам значимите за менe дати в тесен молитвен кръг. И край, за „пликчетата“ забравяме“.

2.85 1 1 1 1 1 Rating 2.85 (20 Votes)

zx460 3366891Много млади семейства, деца, спокойствие, усмивки, естествено и земно. Общност. Такава е неделната литургия и събралите се за нея в параклиса на Богословския факултет на Софийския университет. Хората изпълват пространството пред малкото параклисче, идват още и още, почти всички са празнично облечени, носят и дребни почерпки. А след литургията ще се съберат на обща трапеза, където на чай и кафе ще си поговорят, ще споделят радостни случки или ще потърсят съвет от свещеника на храма – о. Сава.

Няколко неща правят силно впечатление още при първото влизане към малкия параклис. Но основното са

децата

Поне десетина деца на различни възрасти – от хлапета на 2-3 години до вече тийнейджъри, обикалят свободно из хората, събрали се на неделна молитва. Гасят свещи, помагат в литургията както сами преценят. Влизат и зад олтара, ходят между хората. И никой от участващите в проповедта не ги спира. Не се чуват „шът“ или забележки.

4.9245283018868 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (53 Votes)

otec stefanМного е важно как празнуваме, как изживяваме празниците си. Какво правим, какво се случва вътре в нас, за да бъде празникът различен от делника. Почивен ден, още съвсем не означава празник. И веднага искам да конкретизирам – ако на празника само трапезата ни е по-богата, това достатъчно ли е за да бъде той празник? Или ако отидем някъде на почивка, където пак ще седнем да хапнем и пийнем?

Празникът е нещо много по-дълбоко вътре в нас. Празникът е явление, събитие, състояние, което концентрира в нас света, историята, вярата, любовта, мирогледа. Празникът ни свързва в общност и в общество, защото със сигурност няма празник, който човекът да преживява сам.

Празникът и свързаните с него обичаи и ритуали са популярно богословие. Хората не са се забавлявали, а са вярвали в това, което се извършва в празничния ритуал. Народната култура е разнообразна, защото тя включва нуждите на цялото общество, на всичките му прослойки, възрасти, професии. Празничната система на народната култура изпълнява социално интегриращи функции, които са основната тъкан на обществото. Песните, хората, игрите са веселба, но заредена със сакрален смисъл и основната им функция е да събират хората около едно събитие, около един център. Празникът е събитие в неговия изконен смисъл – съ-битиè.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

otec dobromirДнес празнуваме Рождество Христово! Каква е същината на празника, защо Спасителят се роди на земята, какво е духовното търсене на съвременния човек и в какви заблуди живее, попитахме о. Добромир Димитров. Той е протойерей, свещеник на Българската църковна община в Кент, Великобритания, и преподавател по църковно право в Православния богословски факултет на Великотърновския университет.

- Отец Добромир, Честито Рождество Христово. Около бляскавите тържества, подаръци и трапези, забравяме ли всъщност за Рожденика, пренебрегва ли се същината, смисъла на празника? И какъв е той?

- Всяка година Църквата ликува и иска всички хора да се радват, тъй като се е родил Спасителят на света, Господ Иисус Христос. Това ликуване е същото, което витлеемските пастири слушаха от ангелите, когато се покланяха на Богомладенеца: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците блага воля“ (Лука 2:14). Защо ни е нужен Спасител? – мнозина ще попитат. Защо това събитие, което проповядва Църквата е толкова важно днес за човека от 21 век? Не е ли станало единствено за овчарите и древните народи?

Всеки от нас лесно би видял, че колкото и да се говори за еволюция на човека и обществото, човешки права и ценности, ние живеем в епоха, в която човешката личност продължава да бъде потъпквана, поробвана и остава обект на грандиозни манипулации.

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник