Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

9f5102f034c07244e5e53480bd752941Интервю с о. Йордан Карагеоргиев, ръководител на Културно-просветния отдел на Старозагорска митрополия

Отче, реалностите в България и в Българската православна църква (БПЦ) могат ли да върнат хората към вярата?

Текат процеси, които бавно променят мисленето на хората. Прагматичността и забързаността, постепенно налагащи своя отпечатък върху делника, в душите, в сърцата ни, няма как да бъде игнорирана. Заради икономическата ситуация повечето активни хора работят и извън работата, която имат. Този прагматизъм допълнително натоварва съзнанието на хората и е една от причините да потърсят Бога, духовността. Всеки от нас търси мир, някаква утеха и се надявам, че тя може да се намери само при Бога. Най-краткото определение за Бога е „Бог е любов“. Всички, осъзнаваме или не, имаме нужда и от обич, имаме нужда и обичта да излиза извън нас. Това, че не получаваме обич е болезнен процес, но най-болезненото е, ако не можем да дадем воля на това, което е стаено в нас – на обичта, на потенциала за обич, закодиран във всяка човешка душа и всеки човешки житейски път. В забързаността човек не може да срещне човека и се чувства беден. Може да имаме много блага – вили, луксозни коли или нещо друго видимо. Но в душите ни има празнота и се мъчим да я запълним с видимо нещо. Тя не може да се запълни така, тя се запълва с нещо невидимо, за което говори и Екзюпери – най-същественото е това, което може да се види със сърцето. Това са духът, вярата, утехата, която копнеят сърцата. Неслучайно по време на празници хората стават по-любвеобилни. Празничната обстановка ни подтиква да се вгледаме и да потърсим радост за душите си. Подсъзнателно тази радост преминава в подарък за по-бедни и хора в нужда.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (60 Votes)

notre dame fire7 rt ml 190416 hpMain 16x9 992Когато стана ясно, че църквата „Парижката св. Богородица“ е цяла и вътрешността ѝ не е пострадала много, както и че бързо ще бъде възстановена, започнаха разговори, постове в мрежата и статии на тема „А плакаха ли франзуците, когато горяха нашите храмове?“

Нека помислим заедно.

Символ

Първо, „Нотр Дам“ е наистина не само храм, но и символ на Париж, централният паметник на архитектурата, затова той привлече много по-силно вниманието, отколкото всеки друг храм. Ако у нас (в Русия, бел. ред.) – да не дава Бог! – изгори храмът „Св. Василий Блажени“, вниманието нямаше да бъде по-малко. „Нотр Дам“ е част и символ на тази цивилизация, към която ние всички принадлежим – европейската християнска цивилизация. Той не е нещо локално френско – този храм е част и от нашата цивилизация. Всеки, който е бил в Париж, най-вероятно е влизал в него или поне е минавал покрай него, затова и личното преживяване тук е много по-голямо, отколкото за разрушените паметници на архитектурата на Изток, които сме виждали само на снимки.

Разбира се, пожар с такъв мащаб във френски храм е нещо много рядко. Европа е била строена от камъни, затова там са оцелели не само повечето храмове от миналите векове, но и огромно количество каменни къщи. Във Франция също има немалко пожари в църквите, за които никой нищо не знае и не следи в пряко предаване (например, неотдавна имаше пожар в храма „Сен-Сюлпис“, „Св. Сулпиций“), просто защото пожарът в такъв храм най-често е много ограничен – може да изгори дървената врата, да речем. В Русия в историята на всеки каменен храм задължително има страница за това, че отначало храмът е бил дървен, след това е изгорял и на негово място са издигнали каменен.

4.9771428571429 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (175 Votes)

default 1sjpАвтокефалията на Украинската православна църква (УПЦ) поставя важен въпрос пред руското православие: какво конкретно предлага Руската православна църква (РПЦ) на съвременното руско общество? Не съм се объркал – точно на руското. „Духовно-нравствените основи“,[i] „руския свят“, „традиционните ценности“ като ключови елементи на новата православна идеология станаха причина за конфликта, който има не само църковно, но и културно, дори и политическо измерение. Не всички в Украйна са готови да приемат тази идеология, изнасяна в чужбина като суровия нефт. Нещо повече – възниква пряка и открита съпротива. А какво става в самата Русия? Може ли да се говори за стабилен консенсус поне в РПЦ?

Подновеният разговор за това се оказа по парадоксален начин свързан с конфликта около предоставянето на автокефалия на УПЦ. По-точно с решението на Св. Синод на РПЦ за прекъсване на евхаристийното общение с Константинополската патриаршия (КП). Прекъсването на евхаристийното общение е крайното, най-радикално средство в църковната политика. То включва прекъсване на съвместните молитви и най-вече съвместното извършване на литургии от епископите и свещениците на двете църкви, а за миряните – пълна забрана за участие в Евхаристията, т. е. причастяването в храмовете на КП в страните навсякъде по света.

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)

krushovica 205795 810x0Вече 12 години храм „Света Троица“ в мизийското село Крушовица е хлопнал врати за близо 1600-те жители там. Само монтирана в църковния двор камбанария възвестява празничните и траурните дни в ежедневието на селото, чийто храм не е затварял врати и през тоталитарно време. Причината: два поредни некачествени ремонта и един недовършен.

4.9473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (76 Votes)

govorunАрхим. Кирил (Говорун) е преподавател в Академията „Св. Игнатий“ и в Богословската академия в Стокхолм, Швеция. Научен сътрудник на Колумбийския университет в САЩ. Завършил е богословие в Киевската духовна академия и в Атинския университет. Защитава докторска дисертация по философия в Дърам, Великобритания. През 2007 г. приема монашеско пострижение. През 2008-2009 г. е председател на Отдела за външноцърковни отношения на УПЦ-МП, а в периода 2009-2012 г. е заместник-председател на Комитета по образование на Руската православна църква. Автор е на мотографията „Воля, действие и свобода. Христологичните спорове през 7 век“ (Will, Action and Freedom. Christological Controversies in the Seventh Century, Leiden-Boston: „Brill“ 2008), както и на множество статии и изследвания в областта на богословието. Интервюто за сп. Християнство и култура е дадено в края на септември 2018 г.

Защо точно сега се стигна до поставянето на въпроса за автокефалията на Украинската православна църква?

Въпросът за украинската автокефалия е на почти сто години. Той възниква в резултат от разпадането на Руската империя. В този смисъл въпросът за украинската автокефалия почти не се отличава, например, от въпроса за българската автокефалия. Тези автокефалии типологично са много близки. И двете са част от възникването на независима нация в процеса на еманципирането от империята. Само че в случая с България това е била Османската империя, а в случая с Украйна – Руската. Първият опит за украинска автокефалия е предприет скоро след създаването на независима от Русия Украинска народна република. Тогава е създадена Украинската автокефална православна църква (УАПЦ). Тази църква възниква като алтернатива на „имперската“ църква – точно така, както по-рано, през 19 в., се случва с Българската църква. Както и Българската православна църква, Православната църква в независима Украйна въплъщава в себе си принципите на еманципацията. В частност, голямо място в живота и управлението на Църквата заема участието на миряните. Този принцип на еманципация в църковния живот в украинския случай от този период става известен като съборноправност.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин