Много преди предпазните колани или здравият разум да станат широко разпространени, семейството ми пътуваше всяка година до Ню Йорк във фамилното ни комби "Валиънт", модел 1963 г. Мама и татко бяха на предните седалки, сестричката ми беше в скута на майка ми, а брат ми и аз разполагахме на цялата задна седалка. Отзад се излежавахме, редяхме пъзели, четяхме комикси и брояхме табелките на номерата на преминаващи коли. Накрая се сборичквахме. Когато се стигаше до плач, майка ни се обръщаше да ни се скара, а брат ми и аз започвахме да се оправдаваме.

- Не мога да кажа, че познавам предаването "Биг Брадър", но вярвам, че моят духовен брат Варненският митрополит Кирил е прав в действията си и протеста си срещу него. Напълно го подкрепям, защото, макар да не следя това телевизионно шоу, съм виждал много други подобни. Има предавания по телевизии, които се кичат, че са национални, а в същото време непрекъснато хулят църквата и са срещу нея. Разбира се, не всички телевизии са такива. Но онези, които се отнасят с ирония към църквата, трябва да ни накарат да се замислим накъде сме тръгнали. Не може така, защото църквата всъщност е народът. Благодарение на нея имаме един толерантен благочестив народ, който живее в мир и със себе си и с другите религии.

В едно малко планинско село вярата обединява хората

Джамията в пловдивското село Устина не се намира срещу халите, а срещу местната зарзаватчийница.

На малкото площадче няма ЦУМ, а магазин за хранителни стоки, в който се предлага малко сирене и много ракия. Няма трамваи, нито голям трафик, които да заглушават високоговорителите на малката джамия.

Точно така, също както и в "Баня Башъ" в София, и на минаретата на джамията в село Устина има високоговорители. Самото село, скандално известно със своето съмнително частно ислямско училище, се намира в полите на Родопите в Пловдивска област и в него живеят българи, помаци и все по-малко турци. Това обаче не пречи на ходжата всеки ден да призовава мюсюлманите на молитва с помощта на високоговорителите. Всъщност почти всеки ден. В момента ходжата е в отпуск.

Манастирът "Св. Козма и Дамян", известен и като Черногорски, носи името си от красивата планина, в която се намира. Преди да бъде изграден през 1801 г., на 2 километра от него, под връх Китка се е намирала друга монашеска обител, унищожена от турците през 1795 г. Хилендарски монаси решават да го възстановят и с даренията на местните хора и първо издигнат едноименната църква, а после и самия манастир. В подножието на святото място има целебен извор, затова то носи името на двамата светци-лечители Козма и Дамян. До Освобождението в манастира е имало и килийно училище, където децата от региона са се учили на вяра, четмо и писмо.