Тайни книги с пророчества, чудеса и видения, скрити от стотици години в манастири и църкви в България, дават специални познания на братята монаси.

Братята знаели начини как да тълкуват записаните в книгите както случили се, така и предстоящи събития. Именно тези апокрифни писания поддържат част от мистериите на Българската православна църква. Да се стигне обаче до тези книги е невъзможно, тъй като всички те били скрити "на сигурно място" и се четат само при специални мерки.

"Тези книги не са за всички, не всеки може да ги чете, защото слаб във вярата към Бог човек от знанията, които ще получи, може така да се възгордее, че да се провъзгласи за пророк и да създаде големи проблеми за хората, като основе някое еретично учение. Затова те се показват само на избрани хора, с утвърдена в Бог вяра", разказа пред "Монитор" игуменът на Преображенския манастир архимандрит Георги.

Казват, че хубавите работи ставали с пари! Така е, казва и Стефан Вълев, но хубавите работи стават най-вече със сърце, добри идеи и воля да ги реализираш. По случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината откакто Априлци е град - вдигнал величествен кръст на един от хълмовете наоколо. Всичко се случило спонтанно. Поканили го на събранието на гражданския комитет за честванията на годишнините. Обсъждали в детайли как да ознаменуват юбилея. Тогава Стефан Вълев решил да направи голям кръст в памет на загиналите за свободата на България. Всички приветствали идеята му, но както сам казва, комай помощта била дотам.

Значи така се полудявало. Това си казва Стьопа Лиходеев, един от героите в романа на Булгаков "Майстора и Маргарита", след потресаващата си среща с дявола и неговата свита. Разбира се, при всеки е различно. Аз например осъзнах как се полудява една сутрин между две сънливи кафета, докато се давех пред телевизора във фалцетната логорея на говорителя на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов. Не бях сигурна дали аз полудявам или ставам жертва на онзи синдром на пренасянето, при който психиатрите пипват симптоматиката на пациентите си. При всяко положение симптомите бяха налице. Усетих как ме обзема ирационален бяс и подсъзнателно желание да рисувам свастики по джамията. (Няма да рисувам свастики, просто тогава ми се прииска.)

Разговор в предаването "Тази сутрин" по Би Ти Ви със секретаря на Главно мюфтийство Хюсеин Хафъзов, 2 август т.г.

Водеща Анна Цолова: Продължаваме с две горещи теми от изминалия ден. Първата, много бързо обявявам кой стои до мен на гости - Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главното мюфтийство, защото излезе информация, че искате да сезирате, да се оплачете на посланика на Финландия - страната, която председателства ЕС, както и на други посланици. Оплакването ви е, че в България българите се отнасят недемократично към мюсюлманите.

Хюсеин Хафъзов: Първо добро утро на вас и на вашите зрители.

Само преди десет години никой в Европа не се интересуваше от ислямската култура, религия и общество. Едва след ударите срещу кулите близнаци в Ню Йорк и войните в Афганистан и Ирак темата ислям получи по-голяма общественост. След безкрайната серия опустошителни атентати днес доминира дискусията за взаимоотношението ислям-тероризъм. Другите аспекти на ислямската култура останаха на заден фон. Единствено изключение прави комплексната тема "Жените и исляма", която продължава да разпалва бурни дебати. Дали ислямската жена е бедно, потиснато същество или има свободата да не разбира европейците, заслепени от предразсъдъци и клишета за ориента?