На 21 април се разбра за първата смърт от коронавирус сред московското свещенство. Почина 48-годишният председател на катедралния Елоховски храм протойерей Александър Агейкин. Но нито тази смърт, нито десетките случаи на заразяване с коронавирус сред клириците на РПЦ не могат да отрезвят вътрешноцърковните фундаменталисти, които днес станаха едва ли не главните ковид-дисиденти в страната. Те се съпротивляват не само на решенията на властите, но и на патриарх Кирил, чиято позиция като глава на РПЦ днес стремително отслабва, смята религиоведът Сергей Чапнин.
Когато на третия ден на Пасха в Русия от коронавирусна инфекция почина първият свещеник, новината прозвуча неочаквано силно. Трудно е да се отърсиш от усещането, че има някакъв особен Божи промисъл в това, че първи почина не престарял свещеник от малка бедна църква, а сравнително младият председател на катедралния Елоховски храм в Москва (храмът „Св. Богоявление“ е катедрала на Московската градска епархия; до 1991 г. е патриаршеска катедрала, бел. прев.). Прот. Александър Агейкин освен това е и човек от близкия кръг на патр. Кирил, който се лекуваше в скъпа московска болница. Оказва се обаче, че пред лицето на смъртта всичко това не значи нищо. Освен това времето и обстоятелствата на неговата смърт са двойно по-трагични за всеки свещеник. Когато състоянието на о. Александър станало критично, той, какъвто е редът, бил упоен и включен на апаратно дишане. Умрял е в самота и без причастие. И сякаш смъртта е избрала най-неподходящото време – дните, в които Църквата празнува светлото Христово Възкресение, победата на Христос, по думите на св. ап. Павел, над „последния враг“ – смъртта. Понякога православните казват: каква радост би била да се причастиш на Пасха и да умреш – ще те опеят по най-радостния и весел пасхален чин. Но в случая с о. Александър няма никаква радост. Основното чувство е шок. Трудно е да повярваш, че смъртта е толкова близо и никой не може да помогне.