На 21 април се разбра за първата смърт от коронавирус сред московското свещенство. Почина 48-годишният председател на катедралния Елоховски храм протойерей Александър Агейкин. Но нито тази смърт, нито десетките случаи на заразяване с коронавирус сред клириците на РПЦ не могат да отрезвят вътрешноцърковните фундаменталисти, които днес станаха едва ли не главните ковид-дисиденти в страната. Те се съпротивляват не само на решенията на властите, но и на патриарх Кирил, чиято позиция като глава на РПЦ днес стремително отслабва, смята религиоведът Сергей Чапнин.

Когато на третия ден на Пасха в Русия от коронавирусна инфекция почина първият свещеник, новината прозвуча неочаквано силно. Трудно е да се отърсиш от усещането, че има някакъв особен Божи промисъл в това, че първи почина не престарял свещеник от малка бедна църква, а сравнително младият председател на катедралния Елоховски храм в Москва (храмът „Св. Богоявление“ е катедрала на Московската градска епархия; до 1991 г. е патриаршеска катедрала, бел. прев.). Прот. Александър Агейкин освен това е и човек от близкия кръг на патр. Кирил, който се лекуваше в скъпа московска болница. Оказва се обаче, че пред лицето на смъртта всичко това не значи нищо. Освен това времето и обстоятелствата на неговата смърт са двойно по-трагични за всеки свещеник. Когато състоянието на о. Александър станало критично, той, какъвто е редът, бил упоен и включен на апаратно дишане. Умрял е в самота и без причастие. И сякаш смъртта е избрала най-неподходящото време – дните, в които Църквата празнува светлото Христово Възкресение, победата на Христос, по думите на св. ап. Павел, над „последния враг“ – смъртта. Понякога православните казват: каква радост би била да се причастиш на Пасха и да умреш – ще те опеят по най-радостния и весел пасхален чин. Но в случая с о. Александър няма никаква радост. Основното чувство е шок. Трудно е да повярваш, че смъртта е толкова близо и никой не може да помогне.

Едва около тридесет души са посетили Рилския манастир във вчерашния празничен ден, са казали за БНР-Хоризонт служители от община Рила. На Цветница монасите са служили в храма при пълно спазване на ограниченията заради пандемията.

От полицията обявиха, че се създава организация по охраната на района около св. обител за Великденските празници.

Службите и в Рилския манастир, и в храмовете в района стават при пълно спазване на ограниченията заради епидемията от коронавируса, съобщи говорителят на общината Марияна Костова, чийто съпруг е свещеник.

- Отче Ангеле, моля да коментирате очакванията на голяма част от нашето общество за по-решителни мерки на Св. Синод в навечерието на двата светли празника – Цветница и Великден. Хората непрестанно изразяват безпокойството си да не би събирането на десетки богомолци в църквите да разнесе повече ужасната зараза с COVID-19?

- Не дай Боже църквата да се окаже източник на зараза! Мисля, че съвсем ясно беше казано (аз мога да говоря от името на Софийска епархия) от Софийския митрополит и Български патриарх Неофит хората да си останат вкъщи! Няма нищо страшно, че в този наистина най-светъл празник за православния християнин той ще може да се помоли в тази интимност, която може да получи в дома си! Аз разбирам и другите вярващи хора, защото за християните животът започва и свършва с Пасха, т. е. ние изживяваме една постоянна Пасха и това е стремежът на всеки един от нас! В превод Пасха означава точно това Преминаване: ние се стремим да преминаваме в по-високо духовно постижение! Но… ето сега, при всички тези трагедии, които се разиграха по света, тази Пасха ще бъде по-различна. Бих казал, че в известна степен това ще ни усмири. Защото аз си спомням Великден през различните години. Имаше постоянни, нескончаеми опашки пред големите супермаркети. Стана така, че най-важното за този празник е не духовното преминаване, а материалната радост, която изпитваме. Боядисването на яйцата, покупките, пищната трапеза, на която трябва да ѝ се насладим… Особено за онези, които са преминали през поста на Четиридесетницата. Сега това няма да го има! Сега може би празникът ще се състои точно в своята духовност. Лошото е, че именно трагедията ни застави да откриваме духовността си!

Днес, когато събитията се променят мълнеоносно, свещениците се обръщат към вярващите със слово на утеха. В тези дни, когато училищата са затворени, хората работят дистанционно, ние сме принудени да стоим у дома и се страхуваме за здравето на близките си, за нашето бъдеще, и ни се иска да попитаме: „Господи, Ти всичко виждаш, какво става?“.

Здравейте, скъпи мои! Помолиха ме да се обърна с пастирско слово в тези печални дни на Великия пост, които за нас, всички християни в света, днес станаха истинско изпитание. Имам предвид не само христините в Русия, а и по целия свят.

Много наши братя се оказаха в ситуация, когато храмовете са затворени, не се извършват богослужения, енориашите не могат заедно със свещениците да участват в тайнствата. Това наистина е голямо изпитание за нашата вяра и за нашата църква.

И при все това, очевидно е, че в условията на опасност от заразяване с коронавирус ние, като разумни хора, сме длъжни да бъдем максимално внимателни и бдителни. И да спазваме всички необходими условия и всички необходими предписания, за да не се превърнем в източник на разпространяване на тази болест.

Вече сме в последната седмица на Великия пост.

Народното благочестие я е нарекло „мълчаливата“ или „нямата“, тъй като през нея не се чете Богородичният акатист и не се чува възгласът към Божията майка: „Радвай се!“.

Има обаче и една друга причина, която оправдава това наименование на седмицата. Прозвището ѝ изобщо не е случайно.

Тя е нашата подготовка да последваме Господа в Неговото страдание.

Страдание, което Господ ще претърпи в мълчание.

Три години е говорил. Поучавал е. Лекувал е. Сега мълчи!