Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.
Митр. Галактион, агент Мишо, преговаря с Инокентий
Коментари за дейността на сциентолозите в България
председател на ВМРО-БНД
Законът толерира всякакви култове
- Г-н Каракачанов, как се стигна дотам, че държавни служители да се обучават в курсове на сциентолози?
- Това говори за равнището на компетентността на управляващите. Вярвам, че министър Николай Василев наистина не е чувал нищо за сциентолозите. Но толкова по-зле за него - един министър трябва да внимава къде изпраща хората си на обучение. Това впрочем важи за всички управляващи.
- Не се ли активизират напоследък различни секти и култове?
- Те никога не са прекратявали дейността си, но напоследък станаха съвсем дръзки. Защото липсва всякаква държавна политика в това отношение. Но вината е преди всичко в пасивността на традиционните вероизповедания и най-вече на БПЦ, които се държат пасивно и не противодействат ефикасно на всички нови религиозни учения. Другата причина за успеха на сектите е, че не се въведе задължително изучаване на религия в училищата. Там е мястото те да бъдат възпитани в духа на християнските ценности, както и да различават лъжепророците, както е писано в Евангелието. Сега навсякъде по градовете щъкат добре облечени младежи и девойки и ги облъчват с литература и предложения за всевъзможни курсове и занимания.
- Не е ли твърде либерален по отношение на регистрацията им законът за вероизповеданията?
- Когато се гледаше този закон, ВМРО предложи следната формула - вероизповеданията да се разделят на две групи - традиционни и нови. В първата да влизат БПЦ, Католическата църква, мюсюлманското вероизповедание, юдаизмът, арменската църква и петте традиционни евангелски деноминации. А във втората - всички други, появили се в страната след 1991 г., със съответната разлика в статута им. Не може да се приравняват БПЦ с нейната вече почти 1200-годишна история или Римокатолическата църква, която съществува от две хилядолетия, с някакви измислени преди няколко десетилетия култове. Те обаче имат пари и могат да си позволят да строят своите сгради в центровете на градовете.
- Но повечето от тези култове и секти действат като търговско-образователни дружества.
- Тогава вече законът дава право да бъдат закривани и гонени от страната, защото той забранява религиозна пропаганда под такава форма. За съжаление няма кой да го направи.
Началото
Г-жа Грета Фенеркова стана религиозна изведнъж. Дотогава религията за нея беше нещо твърде отвлечено. В главата й беше останало нещо от сладките и неясни думи, които мълвеше баба й вечер пpeди заспиване, споменът за няколко Великдена, на които я бяха завели с мъжа й приятели и кoитo завършиха с весели купони - и горе-долу това. А, да - и фактът, че един неин съученик, Илия, бе станал свещеник. От завършването на гимназията бяха изминали точно двайсет години. С мнозина от съучениците си тя не се беше виждала, включително и с Илия. И когато веднъж го зърна на "Попа" в истинско расо, щеше да припадне. Хвърли се да го целува и да го разпитва какво прави, започна да настоява да пият кафе. Струваше й се много странно, че Илийката е станал такъв сериозен, че има дълга и - Боже! - колко побеляла брада. Дългата му брада страшно много я впечатли. През цялото време, докато пиexa кaфе, тя се улавяше, че иска да го помоли да пипне брадата му. Съпругът й беше състоятелен човек и Грета Фенеркова нямаше материални проблеми. Караше едно розово джипче "Хюндай". Двамата живееха в хубава къща в Бистрица, охранявана от фотокамери u пopтиep. Многото свободно време беше най-големият проблем на Грета. Децата им учеха в чужбина, идваха си веднъж в годината и тогава наставаше голяма радост и суматоха. Но през останалото време на годината мъжът й беше твърде зает, за да могат масажите, маникюрите, педикюрите, фризьорката u шивачката да запълнят празнината в душата на Грета.
Георги Каприев: Църквата не е от света, но е в света
- Не, Църквата не е само в устното предание. Църквата е сложна система. Тя, от една страна, като че ли не се нуждае от някаква светска конституция, защото не е от този свят, защото е от Светия Дух зачената. И това, което е от Светия Дух, доколкото е документално дадено нам, е дадено в Писанието, в Преданието, в решенията на Вселенските събори. Тези решения обаче са, така да се каже, в две части. Една част е утвърждаването на догмати - правилата на вярата; ако ги спазваш, си във вярата, ако не ги спазваш, си извън нея. Другата част обаче са т.нар. канони, които са дисциплинарни правила; те уреждат вътрешноцърковния ред, уреждат начина на поведение на вцърковените. На целия християнски народ. Тези правила са необходими за поддържането на нормалния живот вътре в Църквата. Тя не е от света, но е в света. И доколкото е в света, този живот трябва да бъде някак регулиран. Това, което наричаме Устав - на Българската православна църква и изобщо на църквите - регулира вътрешноцърковните отношения, но регулира и отношенията им със света. Църквата не е институция по дефиницията си, но в света тя присъства като такава и не може да избяга от това. Защото влиза в отношения със светски власти, с всичко, което ни заобикаля. Уставът урежда два реда.
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.