Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.9375 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (16 Votes)
Съвсем актуална справка на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ за родените през 2006 г. разкрива, че влечението на родителите към странни имена изобщо не е отслабнало. През последните месеци на бял свят са се появили Шефка, Канарче, Дойка, Тарзан, Зоро, Ланселот, Страхота, Захарин, Букет; двама Елвиса, Мадона, Деси-Слава; трийсет и осем Исуса, една Дева Мария; както и абсурдните за произнасяне Петьр (трима), Димитьр (двама) и Льчезар (един). Звучните български имена Гъца, Цона, Вуна, Спиридон и Керанка са изчезнали, но за сметка на това през 2006 г. са се родили три, да повторим, три деца с името Туба. Все по-разнообразни стават и компромисните имена (тип „и на баба, и на дядо“) - Крисмислава, Хранимира, Носимира... В последно време очевидно се засилва тенденцията да даваш на детето си „интернационално“ име - в топ три на женските имена за тази година са Виктория, Мария и Александра. Тази тенденция обаче понякога избива в тотално грешна посока, а именно - към Венеция, Венисуела и Сантияго.

3.4 1 1 1 1 1 Rating 3.40 (15 Votes)
Изграждането на храм облагородява човешката душа и доближава творението до Твореца

"Както Слънцето свети еднакво за добри и лоши, за християни, елини и юдеи..." С тези думи започва защитата на тезата си за славенето на Бога на славянски език свети Константи-Кирил Философ в 867 г. във Венеция по време на диспута за триезичната ерес. Пак със същите думи се изправя той и пред духовния съд в Рим през 869 г., оглавяван от папа Адриан Втори. Оттогава досега са изминали 1137 години - период, в който се променят визиите на цели нации за света и мястото им в него, но и време, в което някои от тях са загинали. България обаче, и в единия, и другия случай прави изключение, достойно за завиждане.

3.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 3.67 (24 Votes)
mget5.jpgТайни книги с пророчества, чудеса и видения, скрити от стотици години в манастири и църкви в България, дават специални познания на братята монаси.

Братята знаели начини как да тълкуват записаните в книгите както случили се, така и предстоящи събития. Именно тези апокрифни писания поддържат част от мистериите на Българската православна църква. Да се стигне обаче до тези книги е невъзможно, тъй като всички те били скрити "на сигурно място" и се четат само при специални мерки.

"Тези книги не са за всички, не всеки може да ги чете, защото слаб във вярата към Бог човек от знанията, които ще получи, може така да се възгордее, че да се провъзгласи за пророк и да създаде големи проблеми за хората, като основе някое еретично учение. Затова те се показват само на избрани хора, с утвърдена в Бог вяра", разказа пред "Монитор" игуменът на Преображенския манастир архимандрит Георги.

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (14 Votes)
1301.jpgАко всеки, който има в повече средства, направи по някоя добрина за града си, за селото си, за хората, тогава със сигурност и светът около нас би изглеждал другояче

 

 
Казват, че хубавите работи ставали с пари! Така е, казва и Стефан Вълев, но хубавите работи стават най-вече със сърце, добри идеи и воля да ги реализираш. По случай 130-годишнината от Априлското въстание и 30-годишнината откакто Априлци е град - вдигнал величествен кръст на един от хълмовете наоколо. Всичко се случило спонтанно. Поканили го на събранието на гражданския комитет за честванията на годишнините. Обсъждали в детайли как да ознаменуват юбилея. Тогава Стефан Вълев решил да направи голям кръст в памет на загиналите за свободата на България. Всички приветствали идеята му, но както сам казва, комай помощта била дотам.

4.4117647058824 1 1 1 1 1 Rating 4.41 (17 Votes)
04110112.jpgЗначи така се полудявало. Това си казва Стьопа Лиходеев, един от героите в романа на Булгаков "Майстора и Маргарита", след потресаващата си среща с дявола и неговата свита. Разбира се, при всеки е различно. Аз например осъзнах как се полудява една сутрин между две сънливи кафета, докато се давех пред телевизора във фалцетната логорея на говорителя на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов. Не бях сигурна дали аз полудявам или ставам жертва на онзи синдром на пренасянето, при който психиатрите пипват симптоматиката на пациентите си. При всяко положение симптомите бяха налице. Усетих как ме обзема ирационален бяс и подсъзнателно желание да рисувам свастики по джамията. (Няма да рисувам свастики, просто тогава ми се прииска.)

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен