По повод посещението на специалния пратеник на папата в Москва и Киев

Според официалните съобщения съдържанието на разговорите на италианския кардинал Матео Дзупи в Москва на 28-28 юни е включвало „хуманитарни въпроси“. Затова след съвсем очакваната среща с Юрий Ушаков, помощник на руския президент по международните въпроси, специалният пратеник на папата посети детския омбудсман Мария Лвова-Белова. Според официалния сайт на Ватикана фокусът на разговора е бил „въпросът за над 19 000 украински деца, оказали се в Русия“ – въпрос, по който президентът Зеленски потърси помощ от Светия Престол по време на аудиенцията при папа Франциск през май тази година.

Много от тези деца са загубили връзка с родителите си, тъй като са били отведени в детски лагери, а някои са попаднали в руски приемни семейства. Самата Лвова-Белова осинови тийнейджъра Филип от Мариупол, малко след което се появи известната заповед от Международния наказателен съд.

Защо Руската православна църква не рискува да предложи посредническите си услуги по време на похода на Пригожин

Удар по мистичната репутация

„Не видях наши православни свещеници на кадрите нито в Ростов на Дон, нито по време на преминаването на колоната на метежниците към Москва“, заявява с горчивина полковият свещеник на 287-ма мотострелкова бригада „Александър Пересвет“ о. Роман Заяц. Изглежда, че ръководството на Руската православна църква е било изненадано от „бунта на Пригожин“, тъй като нито патриархът, нито други висши духовници дадоха ясна оценка на случилото се. Патриарх Кирил, който е в неофициален отпуск в строго охранявания обект „Скит“ край Москва, публикува обръщението си едва събота следобед, няколко часа след телевизионното обръщение на Путин.

Двете големи трагедии в началото на май в началното белградско училище „Владислав Рибникар“ във Врачар и в Младеновац, масовите убийства, извършени от 13-годишно и 20-годишно момче, както и неочакваната вълна на подкрепа за убийците сред децата в социалните мрежи, поставиха в сръбското общество въпроса за това, доколко религиозното образование в училищата изпълнява своята роля да възпитава децата в християнски морал. В интервю на изданието „Новости“ с викария на Сръбския патриарх Новобърдски епископ Иларион той разказа, че Сръбската православна църква е доволна от широкото присъствие на предмета Вероучение в сръбското училище, но нелоялната конкуренция на Гражданското образование, както и силното влияние на социалните мрежи са причина религиозното образование да няма такова сериозно влияние върху младите хора. Освен това обучението в нравствени ценности има второстепенно значение пред личния пример на възрастните.

Ето и основните акценти в интервюто, което очертава как СПЦ оценява проблемите пред предмета Вероучение в сръбското училище, където то присъства вече повече от двадесет години като задължително-избираем предмет.

Как Московска патриаршия се бори със свещениците, които са против войната?

До февруари 2023 г. името на свещеника Йоан Ковал е известно само на сравнително тесен кръг енориаши в няколко московски църкви. Роден в Луганск, той се премества в Москва и завършва легендарното Централно музикално училище към Московската консерватория. След това завършва Православния Свето-Тихоновски хуманитарен институт, ръкоположен е за свещеник преди двадесет години. Женен, с пет деца. Служи като енорийски свещеник в няколко църкви в югоизточната част на Москва.

В самото начало на февруари животът му рязко се променя. Името на свещеника се появява в много руски медии, включително в правителствения вестник „Российская газета“.

Защо изведнъж възниква такъв интерес към един напълно неамбициозен енорийски свещеник? Какво е направил? Причината за неговата известност – за някои повече от скандална – е забраната да служи и по-специално изненадващата причина за тази забрана.

Това са детски, детински, свeти в наивността си въпроси, зададени при необичаен диалог по време на среднощна среща. Никодим, достолепен старец, „учител Израилев“, бил стъписан от чудесата, които Иисус вършел, както и от Неговото учение, затова решил да се срещне лично с Него и да си изясни от първа ръка въпросите, на които търсел отговор. И точно неговите спонтанни, неподправени, почти нелепи въпроси ни дават възможност да усетим суровата автентичност на цялата картина, разказана в третата глава на Йоановото евангелие – срещата и диалога между Никодим и Иисус. Подобни срещи и въпроси към Него са описани и на други места в Евангелието, но този диалог е по-различен и ни кара да се усмихнем и да си кажем, че и ние сме същите като Никодим, че и ние – ако бихме били на мястото на Никодим – щяхме да задаваме същите наивни и детински въпроси.

Никодим е влиятелен и почитан член на еврейското общество, фарисей, „началник юдейски“, „учител Израилев“, член на Синедриона. Отива при Иисус през нощта, страхува се да не бъде видян, че ще се срещне с Него, защото отношението към Него не е еднозначно, мнозина Го уважават, но и мнозина Го смятат за измамник и лъжепророк. Още в първия миг на срещата Никодим изповядва убеждението си, че Иисус е „учител, дошъл от Бога, защото никой не може да прави тия чудеса, които Ти правиш, ако не бъде с него Бог“. А Иисус като че ли го прекъсва, като че ли не го оставя да зададе главния си въпрос, а направо му казва: „ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие“.