Никола Антонов, IT специалист, богослов и преподавател по църковно пеене в предаването „Нощен хоризонт“:

„Изпитанието, на което е подложено цялото човечество, е много сериозно и е нещо, което поколенията, които си спомнят последните големи изпитания, имам предвид тези поколения, които са все още живи, не са срещали нещо подобно. Освен това мобилността на човечеството никога не е била толкова голяма, колкото сега, което изключително много улеснява разпространението на подобни опасности сред хората. Добре би било вярата да намери място в условията на това изпитание, на което сме поставени, но за съжаление не е толкова лесно“, каза Николай Антонов.

Според него мястото на вярата е именно да ни научи как да се справяме с подобни ситуации, подобни изпитания показват нагледно пред всеки по най-директния и най-болезнен начин до каква степен сме безсилни пред природата и пред обстоятелствата, които не зависят от нас, до каква степен сме жертви на условията, които до голяма степен сами сме си създали.

Обикновено пред Рождество ни напомнят, че този празник, макар и един от най-големите за цялото християнско човечество, е по преимущество домашният празник за християните – празникът, в чието навечерие домовете се събират около коледната трапеза, прибират се в себе си, възпомнят своята интимна пълнота, разполагат я като многочленно тяло, чийто един дух засветва в кроткия ореол на празничната свещ в центъра на масата.

Парадоксът обаче, за който много рядко си даваме сметка е, че светото семейство, в което се е родил Спасителят на света, в онази нощ, когато това се е случило, е било собствено семейство на бездомници. Семейство, което е напуснало своя дом в Галилея, за да отиде да се запише във Витлеем Юдейски, доколкото неговият глава, Йосиф, произхождал „от дома и рода Давидов“ (Лука 2:4). И ето, там, във Витлеем – казва ни се – на Мария „сгодената за него жена, която беше непразна, дойде време да роди“ (Лука 2:5-6); да роди в това отдавна чуждо за двамата място, в което те нямат дом и в което биха могли да се подслонят единствено в странноприемницата в покрайнините на града. Но понеже – казва ни се по-нататък – в тази странноприемница „нямаше за тях място“ (Лука 2:7), те прекарват нощта, в която Младенецът се ражда, в обора на странноприемницата, където пътниците, спрели се тук, са оставили животните си. Рождеството следователно става далеч от дома на светото семейство и дори не под един покрив със странниците, а в обора, при животните на странниците. Като още в същата тази нощ бездомничеството на тримата става още по-дълбоко. Нека си спомним: „Ангел Господен се явява насъне Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби“ (Мат. 2:13).

Свещеници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания на 25 ноември се обърнаха с думи на солидарност, подкрепа и утеха към християните в Беларус.

Скъпи братя и сестри, християни от многострадалната белоруска земя!

Ние, долуподписаните, духовници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания, живеещи в Русия и други страни, отправяме към вас думи на солидарност, подкрепа и утеха.

Правната оценка на случващи се в обществото събития е работа на юристите, а не на църковната общност. Въпреки това, според Основите на социалната концепция на Руската православна църква, тя не може да бъде изолирана „от участие в решаването на обществено значими задачи“ и не може да бъде лишена от „правото да дава оценка на действията на властите“ (III.3.), най-вече нравствена оценка.

Всеки от нас от опит знае, че „цял свят лежи в злото“ (1 Йоан. 5:19). Всеки от нас, независимо в коя страна живее, се сблъсква с несправедливостта, лъжата и лицемерието. Но събитията във вашата страна през последните няколко месеца не ни позволяват да ги наблюдаваме мълчаливо и равнодушно. Разделени от политически граници, ние, православните хора, сме членове на едното Тяло Христово и затова, по думите на апостола, „кога страда един член, страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12:26).

Победата на опозицията в Черна гора е рядък пример за успешното използване на „църковния фактор“ в политтехнологията

Парламентарните избори на 30 август радикално промениха църковно-политическия ландшафт на Черна гора. Несменяемият президент на тази балканска страна Мило Джуканович призна, че в новия парламент той вече няма да има мнозинство. При това до края на неговия мандат има почти две години, а Черна гора е парламентарно-президентска република.

В руските политически анализи често сравняват тази страна с Украйна. Редом с нея има „имперски“ съсед – Сърбия, която не може да се примири с независимостта на „малкия брат“. При това този брат съвсем не е „по-малък“, той е имал своето малко, но гордо княжество високо в планините, когато Сърбия все още се е намирала под строгия контрол на османските турци. Както е и при Русия и Украйна, въпросът дали черногорският народ и език са различни от сръбските не може да се реши по приемлив за двете страни начин. Освен това, той не може да се реши не само в Сърбия, но и в самата Черна гора, чиито жители през 2006 г. подкрепиха със съвсем малък превес на гласовете независимостта от Сърбия. От тогава, с помощта на умела пропаганда и манипулации, включително и на тема църковна каноничност, Сърбия успя да убеди част от черногорците в погрешността на този избор.

Решението на гръцкия архимандрит Андрей (Конанос) да се откаже от свещен сан, обявено от самия него преди няколко дни, разтърси православните християни в много страни. Беседите му станаха много популярни през последните години чрез преводите, публикувани първо в нашия портал, а после и в други сайтове. От преводите в Двери бяха правени и преводи на руски и други езици.

Чрез архим. Андрей руските християни откриха свободата в гръцкото пастирско слово, която, съчетана с личната харизма на отеца, предизвика широк отзвук и му спечели десетки хиляди почитатели. Много негови беседи бяха издадени на руски език. В социалните мрежи той има триста хиляди последователи от целия свят. Публикуваме две реакции на руски духовници от портала Правмир, отразяващи широкия спектър от емоции, които известният проповедник предизвика с решението си, както и обръщението на един гръцки духовник към него.

Архим. Сава (Мажуко): Тревожно е лятото на 2020 г.: вирусът не изчезва, на Урал един схимник се бунтува, в Беларус има вълнения и сълзи, някъде се взривяват домове, горят гори, реки преливат, а за църковните хора има още едно огорчение – архим. Андрей (Конанос) реши да остави служението си на свещеник. А той е известен публицист, автор на утешителни книги и проникновени проповеди. И какво да правим сега с неговите книги, слова и поучения? Как да им се доверим? Как сами себе си да удържим, когато такива духовно надарени хора напуската Църквата?