През последния месец се проявиха всички признаци на духовната смърт на РПZ като условно християнска общност. Много духовници и епископи активно участват в Z-пропагандата, а останалите в най-добрия случай мълчат, без да осъждат агресията на своята страна срещу съседната държава. Някои не одобряват случващото се, но мълчат, страхувайки се за себе си, за семействата си и за положението си в клира.

Но изведнъж от нищото се появява малка искрица надежда. Или свещеници ще се съберат и ще подпишат макар и вял, но все пак призив срещу войната. Или изведнъж скромният селски свещеник Йоан Бурдин ще се превърне в истински пример за християнски пастир, който осъжда случващото се беззаконие.

Понякога има и други духовници, които се осмеляват да кажат нещо, но ние често се опитваме да не ги споменаваме, за да не им навреди появата на името им в нашия сайт „Ахилла“. Когато обаче някой свещеник пише открито на страницата си в социалната мрежа, смятаме, че можем да го цитираме и да се радваме, че има такива свещеници.

Някога културните граници между Изтока и Запада са били ясно очертани и са прониквали в ежедневието на хората, именно защото са започвали от богословието и философията, развити в съответните географски области. Днес обаче начинът на живот по целия свят вече е западен, философията на религиите оказва слабо влияние върху манталитета на народите, а здравата религиозност се проявява само на фолклорно равнище. Ето защо характеристиките на популярното в Гърция антизападнячество са проблематични. В проучване, проведено за „Politico“, повече от една трета от анкетираните в Гърция (34%) заявяват, че „могат да разберат действията на Путин“, в сравнение с Италия (19%), Франция (13%), Германия (11%), Испания (10%) и Нидерландия (само 9%).

При всяко едно положение западният свят не е нито свят, нито непогрешим, нито безгрешен. Но това е единственият свят, който умее „да разсъждава и разговаря“. Това е единственият свят, който, докато не приеме всички, умее да прощава и да търпи, защото това е голямото наследство, което Евангелието му е дало, когато в продължение на хиляда и петстотин години хармонично е обединявало различните народи. Едва когато географският Изток е залят от Исляма, той пренася ex Oriente lux („светлината от Изтока“) на Запад и създава там Ренесанса.

Гръцките православни християни, които построихме Мариупол и го посветихме на Дева Мария, трябва да знаем това много добре и да не го забравяме. Но и да изпитваме болка, че този наш свят е нападнат от един кръвожаден лидер.

Какво четат хората в Русия като позиция на православните за събитията в Украйна и защо свещеници се молят за война? Това е представителна извадка за всички църковни сайтове – частни или епархийски.

Военолюбивите изказвания доминират в руските църковни сайтове. Те призовават към „православна ядрена война“, към „нов световен ред без гей-паради“, към световно господство на Москва – Третия Рим и възстановяване на Съветския съюз, но вече движен от нова идеология с религиозен привкус. А които не са съгласни, включително и православни християни, трябва да бъдат „хирургически изчистени“.

Протодякон Владимир Василик, професор, член на синодалната богослужебна комисия (Русская народная линия)

„Може да се каже, че освобождаваните в Украйна, меко казано, не са много щастливи от това, че са освобождавани. Разбира се, особено сега, когато трябва да седят в мазета, да чакат ракети и бомби (за щастие, в по-голямата си част те не достигат до цивилни), да търпят лишения и страдания, смъртта на близките си. Естествено е хората да искат мир и да не мислят за голяма политика и за бъдещето. Но без кръв и болка няма операция. Пациентът може да мрънка на лекаря и да каже: „Преди живеех по-добре с тумор“. Но след това той ще разбере, че са му спасили живота“.

Ще се затека по пътя на Твоите заповеди, когато разшириш сърцето ми (Пс. 118:32)

Тези хора, които броят левчетата за бежанците, същите хора ли са, които спасиха евреите в своята страна от концлагерите с газови камери? Това същият народ ли е, който има кодов израз за времена на притеснение, недостиг, неудобства и този израз гласи „сърце да е широко“? Как сърцата стават тесни? Толкова тесни, че си пожелаваш и ти да си бежанец, за да плати държавата за теб 40 лева. Толкова тесни, че да завидиш на хора, бягащи от смъртта, понесли на ръце децата си и целия си живот в една найлонова (за да не тежи) торбичка. Нали няма съмнение, че никога досега не ни е било толкова широко около врата, защо така се стесниха сърцата ни?

Не на всички, не на всички. Винаги и навсякъде има хора, които ще се качат на колите си и, без да изчисляват колко бензин ще им струва това, ще отидат да превозят бежанци от някоя граница до някой град, докато друг през това време ще пише във фейсбук: ще отида в Украйна, ще се върна обратно в България, на границата ще се обявя за бежанец, ще се прибера и ще си гледам живота с 40 лева на ден от държавата. Винаги ще има хора, които ще отидат да дадат дрешки и играчки за деца, понесени далеч от дома им, докато други ще изчисляват: „30 дни по 40 лева е равно на 1 200 лева, охааа… докато българският народ умира от глад“.

Позицията на патр. Кирил относно това, което властите в Руската федерация наричат „специална военна операция“ (нататък – СВО) в Украйна, е неприемлива не само за мнозинството християни по света, но и за свободната част от паството на самата Руска православна църква. Свидетелствата за казаното са писмото с призив към активно миротворство, подписано от повече от двеста и петдесет клирици на РПЦ, стихийният отказ от споменаване на патриарха в украинските епархии и в някои от задграничните енории на РПЦ, молбите на Синода и предстоятеля на УПЦ-МП, умоляващи патриарха „да постави въпроса“ пред Путин.

Източниците на Новая газета в Московска патриаршия са единодушни в мнението, че патриархът отрано е знаел за СВО. Ако това е така, то неговите думи, произнесени в обръщението му към воините още в „мирния“ ден 23 февруари, звучат поновому: „Няма война без жертви“. В своята резолюция от 1 март Кирил нарече неприемането на СВО – „политическо предпочитание“. В Неделята на всеопрощението, на 6 март, той заговори вече за „реалната (думата, която на нас – за разлика от патриарха – ни е забранено да употребяваме)“, намирайки съвсем фантасмагорично обяснение на случващото се – едва ли не „от религиозна гледна точка“.

Причина за СВО главата на РПЦ смята „влошаването на политическата ситуация в Донбас“, където осем години били продължавали опитите „да се унищожи това, което съществува в Донбас“.

Мислите, че тук става дума за „руския свят“ или за демокрацията на „народните републики“? Не, оказва се, че главната ценност на Донбас, оправдаваща сегашните действия на РФ, това е… несъгласието за провеждане на гей-парад!