Нахлуването на Русия в Украйна и упоритият отказ на Московската патриаршия да признае каноничната автокефалия на Украинската църква са двете страни на една и съща монета – руско-московския империализъм, който политически се проявява като експанзионизъм, а геоцърковно като познатия и претоплен разказ за „Третия Рим“. Що се отнася до последното, наблюдаваме обаче една промяна, особено след 2009 г. (избирането на патр. Кирил), тъй като дотогавашното му неисторическо богословско-църковно и съвсем не канонично утвърдено съдържание придобива политико-идеологически измерения.
Настоящата причинно-следствена основа на войната в Украйна, както и системното фалшифициране на автокефалната църковна идентичност на Украйна, несъмнено са израз на общ идеологически компонент на руското политическо ръководство и Руската църква по отношение, от една страна, на оспорването на законното право на независимо присъствие в обществото на нации, независими като идентичност, език, суверенитет, култура и църква, а от друга – налагането на руския етноцентризъм (етнофилетизъм) и панславизъм на политическо и църковно равнище.