Нахлуването на Русия в Украйна и упоритият отказ на Московската патриаршия да признае каноничната автокефалия на Украинската църква са двете страни на една и съща монета – руско-московския империализъм, който политически се проявява като експанзионизъм, а геоцърковно като познатия и претоплен разказ за „Третия Рим“. Що се отнася до последното, наблюдаваме обаче една промяна, особено след 2009 г. (избирането на патр. Кирил), тъй като дотогавашното му неисторическо богословско-църковно и съвсем не канонично утвърдено съдържание придобива политико-идеологически измерения.

Настоящата причинно-следствена основа на войната в Украйна, както и системното фалшифициране на автокефалната църковна идентичност на Украйна, несъмнено са израз на общ идеологически компонент на руското политическо ръководство и Руската църква по отношение, от една страна, на оспорването на законното право на независимо присъствие в обществото на нации, независими като идентичност, език, суверенитет, култура и църква, а от друга – налагането на руския етноцентризъм (етнофилетизъм) и панславизъм на политическо и църковно равнище.

„Сред десетките мислители от късната съветска епоха Дугин беше най-младият и най-кръвожадният. За да осъществи метафизическите си планове, му беше нужно да залее с кръв половината земно кълбо – западното“, пише руският философ и литературовед Михаил Епщайн. Мрачната метафизика на Александър Дугин е популярна освен в някои политически кръгове у нас, които издават на български език негови трудове, но също и в богословски среди, които виждат в нея „християнски“ отговор на съвременната цивилизация. В тези църковни среди той легитимира своята човеконенавистна утопия чрез яростната критика на западната култура. В неговото окултно по същността си учение се използва немалко „християнска“ лексика, изтръгната от нейния евангелски и църковен контекст. Според мнозина именно идеологията на Дугин вдъхновява войната на Русия срещу Украйна като прелюдия към една световна и унищожителна за човечеството война.

Когато научих за зверствата на руските военни в Буча, изпитах понятен ужас, но не бях изненадан. На какво да се учудвам? Та нали познавам отдавна възгледите на Александър Дугин! Същият, който през 2014 г. във връзка с нахлуването на руската армия в Крим и Донбас изрече, обръщайки се към студентите: „Да се убива, да се убива и да се убива. Никакви други разговори не са нужни. Като професор мисля така“. Дугин привлече вниманието ми много по-рано, в началото на 90-те, когато пишех книга за най-новите течения в руската мисъл (тя излезе на английски в два тома: „Феникс на философията“ и „Идеи срещу идеокрацията“). Сред десетките мислители от късната съветска епоха Дугин беше най-младият и най-кръвожадният. За да осъществи метафизическите си планове, му беше нужно да залее с кръв половината земно кълбо – западното. А ако Западът не се подчини, Дугин планираше да взриви целия свят, тъй като небитието според него е в края на краищата по-добро от битието. Битието разделя хората, а небитието ги обединява.

Велико Търново е градът с най-много сгради, построени от майстор Колю Фичето през деветнадесетото столетие. Сред тях са и пет църкви. Десетки доброволци се включиха в инициативата на клуба за култура „ТАМ“ и почистиха в почивните дни гората от саморасли дървета и храсти и сметището, в което от години са превърнати останките на Фичевата черква „Свети Спас“ в старопрестолния ни град.

Двери стартира рубриката „Не от Евангелието“, в която ще публикуваме без редакторска намеса откъси от проповеди, изказвания или текстове на руски свещеници и представители на РПЦ. Те са тъжно свидетелство за приноса на православните клирици във формирането на днешния мрачен култ към войната и насилието. Свидетели сме на това как християнски пастири, призвани да водят Църквата, да разкриват пред вярващите образа на Христос и Неговия мир, не се срамуват да подкрепят дори ядрена война и оправдават омразата си към човека с цитати от Божието слово. Ние знаем кой е наричан човеконенавистник. Затова днес е повече от важно да се научим да различаваме Божието слово от лукавото му изкривяване. Призивът на Христос да бъдем будни, който звучи в евангелските църковни четива на Страстната седмица, е насочен към всеки християнин. Защото всеки вярващ е призван да познава и различава къде е Христос и Неговият мир и кои са плодовете на Светия Дух: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23). А тяхната противоположност идва от лукавия.

Руската православна църква отложи провеждането на своя Архиерейски събор за неопределено време. Съборът, който е ръководният орган на РПЦ, трябва да се провежда на всеки четири години. Той вече беше отложен заради пандемията, а сега е отложен заради „трудното международно положение“. Руската служба на Би Би Си обяснява какво трябваше да се реши на събора и как отмяната му е свързана с войната в Украйна.

Какво представлява Архиерейският събор?

На 17 април 2022 г. членовете на Св. Синод на РПЦ обсъдиха провеждането на Архиерейския събор в дистанционен формат. „Поради факта, че международното положение затруднява пристигането в Москва на много членове на Архиерейския събор, беше решено да се отложат датите на събора за есента или зимата на 2022 г.“, се казва в окончателното решение на заседанието на синода. Не се съобщава кой е присъствал на срещата, въпреки че имената на присъстващите обикновено се оповестяват публично. Един от постоянните членове на синода е митрополитът на Киев и цяла Украйна Онуфрий.

Архиерейският събор е висшият йерархичен ръководен орган на РПЦ. Съборът взема всички основни решения, включително канонически, и е също така най-висшият съдебен орган на църквата (включително дава оценка на действията на патриарха). По устав той трябва да се провежда на всеки четири години, но за последен път се проведе през декември 2017 г., след това беше отложен заради пандемията за май 2022 г., а сега е отложен за пореден път.