Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.8769230769231 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (65 Votes)

75466038Нова година в света, смъртна болест в града, съд над мен…

Време за рефлексия, спомени, преоценка.

А, да, казват, че съм предател в расо и иуда.

Какво пък, припомням си как започна всичко.

Бях студент в трети курс на Московския държавен университет, едва навършил осемнадесет. Тогава сериозно се разболях от Достоевски.

Книгата, която истински ме „преора“ отвътре, е Братя Карамазови. Аз наистина боледувах от нея. В продължение на две седмици, докато я четях, нямаше нищо друго в главата ми. Бягах с книгата от вкъщи и се криех в съседната районна библиотека, за да не ме види и отклони от четенето някой от семейството ми.

Най-силно обаче ме порази легендата за Великия инквизитор. В тази легенда, според мен, си даваха среща всички философски проблеми, над които тогава размишлявах.

Чудото, тайната, авторитетът – трите заплахи за свободата на човека. Всичко, което тогава ме плашеше в живота, беше концентрирано в думите на Великия инквизитор.

Темата за свободата беше много важна за подрастващия, още повече за съветския юноша в късните брежневски години. Негово Величество Планът. Държавно управление на всичко и всички. В теорията и практиката на социализма ясно прозираше несъизмеримостта на целите и средствата: „… ако за благото на човечеството трябва да унищожим половината човечество, то ние сме готови на това“. Разумът на Партията за твое благо и без твое участие решава какво да четеш и какви дрехи да носиш, кога и на кого да ръкопляскаш и кого да кълнеш. И къде да „изпълняваш своя интернационален дълг“.

4.9540229885057 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (87 Votes)

937abf245d300ea88f8c77c753b16e41Никола Антонов, IT специалист, богослов и преподавател по църковно пеене в предаването „Нощен хоризонт“:

„Изпитанието, на което е подложено цялото човечество, е много сериозно и е нещо, което поколенията, които си спомнят последните големи изпитания, имам предвид тези поколения, които са все още живи, не са срещали нещо подобно. Освен това мобилността на човечеството никога не е била толкова голяма, колкото сега, което изключително много улеснява разпространението на подобни опасности сред хората. Добре би било вярата да намери място в условията на това изпитание, на което сме поставени, но за съжаление не е толкова лесно“, каза Николай Антонов.

Според него мястото на вярата е именно да ни научи как да се справяме с подобни ситуации, подобни изпитания показват нагледно пред всеки по най-директния и най-болезнен начин до каква степен сме безсилни пред природата и пред обстоятелствата, които не зависят от нас, до каква степен сме жертви на условията, които до голяма степен сами сме си създали.

4.9247311827957 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (186 Votes)

white bench in the park 861x574Обикновено пред Рождество ни напомнят, че този празник, макар и един от най-големите за цялото християнско човечество, е по преимущество домашният празник за християните – празникът, в чието навечерие домовете се събират около коледната трапеза, прибират се в себе си, възпомнят своята интимна пълнота, разполагат я като многочленно тяло, чийто един дух засветва в кроткия ореол на празничната свещ в центъра на масата.

Парадоксът обаче, за който много рядко си даваме сметка е, че светото семейство, в което се е родил Спасителят на света, в онази нощ, когато това се е случило, е било собствено семейство на бездомници. Семейство, което е напуснало своя дом в Галилея, за да отиде да се запише във Витлеем Юдейски, доколкото неговият глава, Йосиф, произхождал „от дома и рода Давидов“ (Лука 2:4). И ето, там, във Витлеем – казва ни се – на Мария „сгодената за него жена, която беше непразна, дойде време да роди“ (Лука 2:5-6); да роди в това отдавна чуждо за двамата място, в което те нямат дом и в което биха могли да се подслонят единствено в странноприемницата в покрайнините на града. Но понеже – казва ни се по-нататък – в тази странноприемница „нямаше за тях място“ (Лука 2:7), те прекарват нощта, в която Младенецът се ражда, в обора на странноприемницата, където пътниците, спрели се тук, са оставили животните си. Рождеството следователно става далеч от дома на светото семейство и дори не под един покрив със странниците, а в обора, при животните на странниците. Като още в същата тази нощ бездомничеството на тримата става още по-дълбоко. Нека си спомним: „Ангел Господен се явява насъне Йосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби“ (Мат. 2:13).

4.7931034482759 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (58 Votes)

1598442526 524Свещеници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания на 25 ноември се обърнаха с думи на солидарност, подкрепа и утеха към християните в Беларус.

Скъпи братя и сестри, християни от многострадалната белоруска земя!

Ние, долуподписаните, духовници и миряни от Руската православна църква, други поместни църкви, вярващи от Римокатолическата църква, а също и християни от други вероизповедания, живеещи в Русия и други страни, отправяме към вас думи на солидарност, подкрепа и утеха.

Правната оценка на случващи се в обществото събития е работа на юристите, а не на църковната общност. Въпреки това, според Основите на социалната концепция на Руската православна църква, тя не може да бъде изолирана „от участие в решаването на обществено значими задачи“ и не може да бъде лишена от „правото да дава оценка на действията на властите“ (III.3.), най-вече нравствена оценка.

Всеки от нас от опит знае, че „цял свят лежи в злото“ (1 Йоан. 5:19). Всеки от нас, независимо в коя страна живее, се сблъсква с несправедливостта, лъжата и лицемерието. Но събитията във вашата страна през последните няколко месеца не ни позволяват да ги наблюдаваме мълчаливо и равнодушно. Разделени от политически граници, ние, православните хора, сме членове на едното Тяло Христово и затова, по думите на апостола, „кога страда един член, страдат с него всички членове“ (1 Кор. 12:26).

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (90 Votes)

boris fotka 587x330Победата на опозицията в Черна Гора е рядък пример за успешното използване на „църковния фактор“ в политтехнологията

Парламентарните избори на 30 август радикално промениха църковно-политическия ландшафт на Черна Гора. Несменяемият президент на тази балканска страна Мило Джуканович призна, че в новия парламент той вече няма да има мнозинство. При това до края на неговия мандат има почти две години, а Черна Гора е парламентарно-президентска република.

В руските политически анализи често сравняват тази страна с Украйна. Редом с нея има „имперски“ съсед – Сърбия, която не може да се примири с независимостта на „малкия брат“. При това този брат съвсем не е „по-малък“, той е имал своето малко, но гордо княжество високо в планините, когато Сърбия все още се е намирала под строгия контрол на османските турци. Както е и при Русия и Украйна, въпросът дали черногорският народ и език са различни от сръбските не може да се реши по приемлив за двете страни начин. Освен това, той не може да се реши не само в Сърбия, но и в самата Черна Гора, чиито жители през 2006 г. подкрепиха със съвсем малък превес на гласовете независимостта от Сърбия. От тогава, с помощта на умела пропаганда и манипулации, включително и на тема църковна каноничност, Сърбия успя да убеди част от черногорците в погрешността на този избор.

 

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики