От много години съм енориашка на Украинската православна църква – Московска патриаршия в Украйна. Затова църковният живот ми е близък. Заради войната в Украйна дъщеря ми и аз бяхме евакуирани в друга държава. Но тъй като сега сме във Великия пост, реших да отида в храм на Руската задгранична църква.
И бях поразена от неща, които според мене не биха могли да се случат през 21 в. (не съм много добър писател, но ще се опитам да изложа мислите си).
Днес бях в църквата за неделната служба. Там имаше много руснаци, които са се преместили в богата страна и не са бедни, не живеят в Русия и виждат как работи европейската система; дошли са тук, за да се ползват от предимствата на европейския живот.
И това, което виждам: свещеникът благославя руските власти и тяхната армия. В проповедта си той каза, че братоубийствената война ни е дадена заради нашите грехове и че всеки е виновен за нея. В известен смисъл съм съгласна с него: според Достоевски всеки е отговорен пред другите. И фактът, че това е братоубийствена война, също е верен, дори само защото според Писанието всички хора са братя, поне християните. По някаква причина обаче едновременно с това свещеникът благославя руското правителство и руската армия. Пълен с хора храм, всички толкова блажено щастливи, с умилни лица след причастие, с малките си деца, и всички слушат и внимават, докато свещеникът благославя убийци.