Преди години моята дъщеря заедно с няколко други близки деца посещаваше неделните занимания, провеждани в Богословския факултет. Там те се вливаха в една нарастваща група от деца и младежи, спонтанно и неформално организирана, но също така неформално единна. Бяха осъзнати и с желание да са заедно и да слушат и да попиват. Да слушат какво? Те получаваха там едно много живо и достъпно слово. И то беше споделено не чрез някаква сложна образователна институция, а в ярки, разбираеми за всеки и на моменти смущаващо непосредствени проповеди, поучения и просто разговори с един духовник. На вид беше младо момче – извинявам се за израза, но така понякога го описваха изненаданите новодошли хора в университетския параклис, – едно „момче“, свещеникът Сава Кокудев.

Тези гости, външни и дори слабо запознати с църковния живот – за някои от тях това беше първият повод да попаднат на богослужение и да останат до неговия край – като че откриваха нова вселена. Разрушаваше се предубеждението и дори опасението им. Оказваше се, че православният храм – в случая мъничкият учебен параклис на Духовната академия – е живо място, не някакъв ритуален дом за древни и неразбираеми практики. Оказваше се място светло, пълно с живот и в което не друг, а децата им искаха да пребивават, да общуват с духовника и помежду си. Защо не – и да се забавляват, да играят – а имаха и такава възможност.

Неделя на православието е днес!

За някои това е първата неделя от Великия пост, която се съпровожда от традиционно шествие с икони.

За други у нас, в Гърция, това е досадата от повтарянето на един безполезен символичен ритуал, при който държавният глава присъства на литургията на Св. Синод и произнася Символа на вярата.

За малцина обаче това е възможността да се замислят защо възстановяването на иконите трябва да се нарича „Тържество на Православието“… Дали защото самите вярващи са одушевени икони? Дали защото колажът от живи икони съставлява самото Православие?

Може би затова преди десетилетия Св. Синод определи следващата седмица след този празник да бъде посветена на мисионерската дейност на Църквата. На универсалността на християнското послание, с други думи.

Великият пост ни напомня за оттеглянето на Иисус Христос в пустинята, където Той е прекарал четиридесет дни в пълно усамотение, пост и молитва. Този духовен аскетичен опит е важен за всеки православен християнин. В монашеска среда постът е по-строг и изискванията към ограниченията на монасите са по-големи. Първите три дни на Великия пост на Света гора минават в усамотение, в много строг пост и по-усилени лични молитви. Контактите между монасите са ограничени, за да може силата на общуването да се насочи в молитвата.

След вечерната на прошката в неделя и богата братска трапеза монасите се оттеглят в килиите си, където остават до сряда на обяд, молейки се с лична молитва. През тези три дни те не се хранят. Отделни монаси се въздържат дори от вода. Тази практика се следва както в манастирите, така и в скитовете, килиите и постниците. Тя е отражение на разбирането, че глаголът „постя“ на гръцки език означава „не ям“, „гладувам“, а не „ям само определена храна“. Този начин на постене се е спазвал в ранните векове на Църквата, когато постът е включвал неприемането на каквато и да било храна до около „деветия час“ според византийското измерване на времето, днес 15 ч. следобед.

Руската православна църква твърди, че православието е по-близко до исляма, отколкото до западното християнство. Това е новост в историята на религията и ясно изразена политическа тенденция.

По време на съгласувана с властите акция пред турското посолство в Стокхолм на 21 януари шведският радикал от датски произход Расмус Палудан изгори Корана. Два дни по-късно Едуин Вагенсвелд, лидер на антиислямската група „Пегида“ в Нидерландия, публично разкъса Корана в Хага. Последното оскверняване на най-свещената светиня на исляма предизвика буря от емоции в мюсюлманския свят. И в Русия.

Владимир Легойда, говорител на РПЦ и ръководител на Синодалния отдел за връзки с обществото и медиите, нарече инцидента „недопустим вандализъм“. „Човек не може да плюе върху това, което е свещено за другиго. Не трябва в политическата борба да се обиждат религиозни светини…“, предупреди говорителят на патриаршията.

Това не са просто протоколни формули. Напоследък ръководството на Руската православна църква засилва сближаването си с ислямския свят и все повече подчертава своята „източна идентичност“, която противопоставя „нас и мюсюлманите“ на „антихристиянския Запад, който нарича себе си християнски“…

На 27 януари, в рамките на Международните рождественски образователни четения, които се провеждат под егидата на Московския патриарх Кирил, в дивизията за специални операции „Ф. Е. Дзержински“ се проведе среща на свещениците от епархийските отдели в РПЦ, които осигуряват духовното обгрижване на руските военни.

На снимката свещениците позират около бюста на съветския комунист Феликс Дзержински, основател на болшевишката тайна полиция (ЧК), чието име е станало нарицателно за методите на червения терор. Насилствената система, която той основава за разправа и елиминиране на „враговете на революцията“, довела до смъртта на стотици хиляди души, е наследена и развита от Сталин в репресиите през 30-те години на 20 в.