Разговор в предаването "Духовен поглед" по БНР - Хоризонт с отец д-р Сава Кокудев, главен асистент по Систематично богословие в Богословския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" върху евангелския неделен текст Мат. 21:33-42: 

"Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господ и е дивно в очите ни"?

– Отец Сава, какъв е Вашият коментар на тази притча, каква е символиката на лозето, с лин и плет?

На 15 август във Велики Луки беше осветен паметник на Сталин. Свещеникът, извършващ „тайнството“, каза по-специално, че „Църквата е страдала по време на управлението на Йосиф Висарионович, но благодарение на това имаме много нови мъченици и изповедници“. Видеозапис от събитието обиколи света.

Малко след това на уебсайта на епархията се появи съобщение, че действията и изявленията на участващите духовници „не са израз на позицията на духовенството на Руската православна църква и отразяват техните лични възгледи и убеждения. В момента се извършва официална проверка“. Еп. Сава (Тутунов) заяви в своя канал в Телеграм, че ситуацията е възмутителна, а думите са богохулни. На сайта на Синодалния отдел за връзки между църквата и обществото и медиите нямаше информация за събитието на фона на съобщенията за поздравления и награди.

Вместо да правим прогнози дали свещениците, участвали в „тайнството“, ще бъдат подложени на същите запрещения като онези, които са заели антивоенна позиция, нека да зададем друг въпрос:

Как изобщо стана възможно подобно събитие? Кога се появява идеологията, която си поставя на пръв поглед невъзможната цел да сакрализира и въцъркови безбожния и антицърковен период от руската история?

В интервю за „Activatica“ беларуската православна християнка Наталия Василевич разказва за съпротивата срещу войната в Русия и Беларус и какво струва тя на вярващите. Наталия Василевич е богослов, понастоящем докторант по теология в университета в Бон, Германия, правозащитник и един от основателите на групата „Християни против войната“.

Очевидно днес свещениците от конфесиите, сраснали се с държавната власт заради своите интереси, често са най-уплашените хора в енорията. В същото време има много случаи, когато обикновени енориашки в кризисна ситуация като настоящата са се превърнали в безстрашни лидери.

Всъщност една православна баба или многодетна майка може да бъде много по-влиятелна в енорията от всеки свещеник. Моралното несъгласие с църковното ръководство ги кара да поемат отговорност за своята религиозна общност, да формулират своето несъгласие и да показват примери на удивителна солидарност.

Наталия Василевич знае колко голям е потенциалът на вярващите, които имат авторитет, от своя личен опит на активист, започнал в Беларус. Там Наталия, която е православна християнка, се включва в религиозната група „Християнска визия“, появила се по време на протестите през 2020 г. в Беларус. Тази група се занимава с отразяване на преследването на християнски активисти и евакуация на преследваните в случай на опасност.

В края на съветската власт и в началото на 90-те години много хора дойдоха в Църквата, а в Русия това най-често беше Руската православна църква, РПЦ. Хората се включваха в църковния живот и този процес се наричаше „въцърковяване“. Преди десет години се наблюдаваше поток в обратна посока – от Църквата към светския живот. Не войната с Украйна го създаде, но със сигурност го ускори.

Защо напускат?

Основната причина за напускането на Църквата е ясна: разочарование от църковния живот. Казано по-просто, някога на хората им е било обещавано, че в Църквата ще намерят „рая на земята“, но те са се сблъскали с някакви колхози и партийни комитети и вече не е възможно да отдадат това на собствения си лош късмет и нечии лични недостатъци. А когато хората забележат, че висшите йерарси не изпълняват най-елементарните етични изисквания на собствената си религия…

Първото знаково събитие от този вид беше делото на Pussy Riot през 2012 г., но точно десет години по-късно войната засенчи всичко останало. Ръководството на РПЦ започна открито и без задръжки да оправдава агресията, много протестантски пастори го последваха, а тези, които не бяха готови да споделят и подкрепят това поведение, трябваше да мълчат – или да напуснат.

Разговор със свещ. Божидар Маринов от столичния храм „Въздвижение на светия кръст Господен“. С него беседва Румяна Иванова, водеща на рубриката „Духовен поглед“ в предаването „Рано в неделя“ по програма „Хоризонт“ на БНР. В центъра на разговора е неделното литургийно евангелско четиво Мат. 9:1-8 за изцеляването на парализирания, донесен при Иисус Христос от своите приятели. Спасителят се обръща към страдалеца с думите: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“.

- Отец Божидар, този текст прави връзка между здравословното ни състояние с греховете ни. Като че Христос слага знак на равенство между опрощаването на греховете и изцелението. Така ли е?

Отец Божидар: Така е, да. Всички евангелски четива, които ползва Църквата, и всички чудеса, които е извършил нашият Господ Иисус Христос, свързват изцелението с покаянието от греха. В някои случаи Христос казвал „Прощават ти се греховете“, друг път директно прощава. Тук даже има и допълнение: по вярата на приятелите Той изцелява болния.

В Евангелията от Марк и Лука е записано, че четирима души донесли разслабения в нозете на Господ. Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, познава и нашите болести, но Той познава и тайната на покаянието на всеки един от нас и на този, когото изцелява. Бог в милостивата Му и изцелителна за душата любов ни призовава към покаяние и изправяне. Понякога Той допуска да бъдем лишени за известно време от свобода, от здраве или материални блага, или социални почести. Затова се случва да преминем през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват, призовават да се покаем, да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела. Защото Бог е изворът на живота, на изцелението, на освобождението от нещастията.