Старозагорският митрополит Галактион, който беше депутат в 36-тото Народно събрание, е упълномощен от Светия Синод да води преговорите с алтернативния владика дядо Инокентий, след като Съдът в Страсбург определи 3-месечен срок за решаване на спора с църковните имоти между двата синода. Това съобщи Варненският митрополит Кирил, който участваше в панихидата в памет на партиарх Кирил, избавител на българските евреи, в Бачковския манастир този уикенд. Синодалните старци се спрели на недолюбвания от патриарх Максим Галактион (Табаков), известен и с агентурното си име Мишо, тъй като бил учител на владиката Инокентий.  Галактион влезе и в друг скандал преди три години, когато поархонти настоящия евродепутат от Атака Слави Бинев. Старозагорският митрополит е в изключително близки отношения и с лидера на атакистите Волен Сидеров, който често го навестява в Митрополията.

Красимир Каракачанов
председател на ВМРО-БНД

Законът толерира всякакви култове

- Г-н Каракачанов, как се стигна дотам, че държавни служители да се обучават в курсове на сциентолози?

- Това говори за равнището на компетентността на управляващите. Вярвам, че министър Николай Василев наистина не е чувал нищо за сциентолозите. Но толкова по-зле за него - един министър трябва да внимава къде изпраща хората си на обучение. Това впрочем важи за всички управляващи.

- Не се ли активизират напоследък различни секти и култове?

- Те никога не са прекратявали дейността си, но напоследък станаха съвсем дръзки. Защото липсва всякаква държавна политика в това отношение. Но вината е преди всичко в пасивността на традиционните вероизповедания и най-вече на БПЦ, които се държат пасивно и не противодействат ефикасно на всички нови религиозни учения. Другата причина за успеха на сектите е, че не се въведе задължително изучаване на религия в училищата. Там е мястото те да бъдат възпитани в духа на християнските ценности, както и да различават лъжепророците, както е писано в Евангелието. Сега навсякъде по градовете щъкат добре облечени младежи и девойки и ги облъчват с литература и предложения за всевъзможни курсове и занимания.

- Не е ли твърде либерален по отношение на регистрацията им законът за вероизповеданията?

- Когато се гледаше този закон, ВМРО предложи следната формула - вероизповеданията да се разделят на две групи - традиционни и нови. В първата да влизат БПЦ, Католическата църква, мюсюлманското вероизповедание, юдаизмът, арменската църква и петте традиционни евангелски деноминации. А във втората - всички други, появили се в страната след 1991 г., със съответната разлика в статута им. Не може да се приравняват БПЦ с нейната вече почти 1200-годишна история или Римокатолическата църква, която съществува от две хилядолетия, с някакви измислени преди няколко десетилетия култове. Те обаче имат пари и могат да си позволят да строят своите сгради в центровете на градовете.

- Но повечето от тези култове и секти действат като търговско-образователни дружества.

- Тогава вече законът дава право да бъдат закривани и гонени от страната, защото той забранява религиозна пропаганда под такава форма. За съжаление няма кой да го направи.

Да започнем с един наивен въпрос: защо й е на Църквата устав. Устройството й произтича от свещените книги и от устното предание...

- Не, Църквата не е само в устното предание. Църквата е сложна система. Тя, от една страна, като че ли не се нуждае от някаква светска конституция, защото не е от този свят, защото е от Светия Дух зачената. И това, което е от Светия Дух, доколкото е документално дадено нам, е дадено в Писанието, в Преданието, в решенията на Вселенските събори. Тези решения обаче са, така да се каже, в две части. Една част е утвърждаването на догмати - правилата на вярата; ако ги спазваш, си във вярата, ако не ги спазваш, си извън нея. Другата част обаче са т.нар. канони, които са дисциплинарни правила; те уреждат вътрешноцърковния ред, уреждат начина на поведение на вцърковените. На целия християнски народ. Тези правила са необходими за поддържането на нормалния живот вътре в Църквата. Тя не е от света, но е в света. И доколкото е в света, този живот трябва да бъде някак регулиран. Това, което наричаме Устав - на Българската православна църква и изобщо на църквите - регулира вътрешноцърковните отношения, но регулира и отношенията им със света. Църквата не е институция по дефиницията си, но в света тя присъства като такава и не може да избяга от това. Защото влиза в отношения със светски власти, с всичко, което ни заобикаля. Уставът урежда два реда.