Текстът е от сайта на bTV.

Бел. ред.: Редовните читателите на рубриката  за мониторинг на медиите в "Двери" вече са запознати със скандала около църковните земи в Рогачево. За съжаление в репортажа на БТВ има твърдения за злоупотреби, които досега не бяха изнасяни в публичното пространство. Тези два пасажа от текста са маркирани с червен цвят.

Генка Шикерова: Трудно е да си спомним кауза, зад която е застанала Българската православна църква. Необходимо е напрягане, за да се сетим и за благотворителна кампания, организирана от духовниците или просто проповед, от която да сме разбрали нещо. Много по-ясна е картината на настървението и злобата, с която хората в расо бранеха имотите си. След възстановяването на земите, Българската православна църква се превърна в най-едрия земевладелец в държавата и вместо да хвърлят усилие в управлението им, духовниците се сбиха за владението им.

Според устава на църквата в управлението на имотите й участват църковни настоятелства. Покрай желанието да си построят църква обаче, настоятелите на едно варненско село разбират, че са безгласни букви. А в района е задействана схема, според която от църковните земи ще се печели, но печалбата едва ли ще е за църквата.

В последните години нашумяха откритията на българската археология. В тях обаче отчетливо преобладават находките, свързани с тракийската култура. Дори когато на Перперикон или Татул обявявам важни събития от тяхната средновековна история, те някак си остават в сянка на по-древните периоди. А това е доста несправедливо, защото именно Средновековието е епохата, в която се формира българският народ. Може би то не е така ефектно както античността, но е фундаментално за нашето минало. Това личи и от две открития на българските учени, направени през 2006 г.

Вече съм разказвал за усилията на археолога Ангел Конаклиев, проучващ в последните години останките на голяма крепост в местността Крумово кале на гр. Търговище. Той с основание търси там споменатия от арабския географ Ал Идриси богат античен и средновековен град Мисионис. През 2006-а в основната твърдина са проучени две големи административни сгради, свързани с църковното и светското управление на града. Те са с дължина над 20 м и са разположени край очерталата се главна улица. Датират се в V-VI в. и са от същото време, когато в античния Мисионис са се издигали поне три величествени християнски базилики, разкопани от археолозите до този момент.

Българска национална телевизия, "Денят започва", 9 януари 2007 г., 8.14 ч.

Водещ Асен Григоров: Да включим сега митрополит Неофит, който е на телефона, от Русе. Добро утро.
Митрополит Неофит: Добро утро...
Водещ: Нали следите...
Митрополит Неофит: ... на вашите събеседници.
Водещ: Така, следите, щом казвате "и на нашите събеседници", добро утро, следите какво се говори в студиото.
Митрополит Неофит:  Да.
Водещ: Кажете, първо, Българската православна църква, Синодът обсъждал ли е изобщо Закона за отварянето на архивите на Държавна сигурност?
Митрополит Неофит: Бих казал, че такъв дебат в Светия Синод - официален, не е имало, понеже не е имало възможности да надникнем в тези документи официално, дори и при официално поискване от Светия Синод не бяхме сигурни дали ще бъдем допуснати до такива тайни архиви. Изобщо... да.

Раздаването на архонтски сан от родната православна църква започва преди 4 години. Хрумването е на Западно- и средноевропейски митрополит Симеон и най-вече на неговия викарий епископ Тихон. Той си навлече гнева на Синода в София, като започна да се подписва като Римски владика. Седалището му в италианската столица пък започна да се титулува като Света Римска православна епископия. Пред входа на епископския дом се развява знаме и собствен герб, изобразяващ два лъва, които държат владишка митра (корона), а под нея е изобразен храмът сърце "Св. св. Викентий и Атанасий".