Властта толкова свикна с пълната лоялност на църковните йерарси, че автоматично пренесе тяхната позиция към цялата църква. И това се оказа голяма грешка. Недоверието към държавата остана твърде съществена черта на народната религиозност и това може да стане съкрушителен удар върху по-голямата част от системата на държавно-църковните отношения.
Бунтът на манастира в Урал и неговото излизане от подчинението на официалната църква се оказаха неочаквани както за официалната църква, така и за руското общество в цялост. Бунтовниците изискват спазване на „чистотата на вярата“, а това е типичен лозунг на всички, включително и на православните фундаменталисти. И техните призиви за църковен съд над патр. Кирил и над тези йерарси, които са отстъпили от чистотата на вярата, говорят за радикалния и достатъчно войнствен характер на бунтовниците. И въобще не е случайно, че тези събития се случват на фона на пандемията.
Църквата реагира бавно на промените в живота на обществото и губи много сили за запазване на традицията. Но периодът на пандемията стана рядко изключение от това правило. През март-април патр. Кирил и Свещ. Синод бяха принудени да действат бързо и приеха редица решения, радикално променящи обикновеното поведение в храма.