Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

Image 1598073 2"Храмът “Св. Александър Невски” е най-величавата и художествена сграда в България и една от рядкостите на Балканския полуостров. Той е паметник и на духовния подем, на изкуството и културата на своето време, на художествените творци на два братски народа”, обобщава първият издаден албум (1929), посветен на все още новата забележителност.

Руският патрон става неудобен

Заключението е валидно и днес. Оспорвано навярно би било съждението “за братските народи”, което и в минали времена е излизало на дневен ред. За неизкушените от историята ще споменем, че близо пет години негови патрони (на храм-паметника - б. р.) са били светите братя Кирил и Методий. Преименуването е гласувано от Народното събрание през 1916 г. по предложение на министър-председателя д-р Васил Радославов, прононсиран русофоб, който по това време съвместява и поста “министър на външните работи и изповеданията”. По време на русофилските бунтове той не се поколебал да тикне в “Черната джамия” (днес църквата "Св. Седмочисленици" - б. р.) стария си приятел Петко Каравелов (български държавник, брат на поета, писател и революционер Любен Каравелов - б. р.), който бил малтретиран и по чудо отървал бесилото (1887 г.).

Впрочем тъкмо Петко Каравелов още на Учредителното събрание през 1879 г. лансира идеята в знак на признателност да се изгради “паметник на Освобождението” - храм, който да се посвети на св. Александър Невски - руски светец и герой (покровител на царя-освободител, имп. Александър ІІ Николаевич - б. р.). Княз Александър І Батенберг като участник в Руско-турската война приветства идеята и през 1880 г. обявява решението, храмът да се издигне в столицата София. Издава и прокламация всеки да подпомогне според възможностите си построяването му. Доброволни пожертвования пристигат от Княжеството, от Източна Румелия, от всички български етнически територии и на 19 февруари 1882 г. най-тържествено се полага основният камък.

4.3939393939394 1 1 1 1 1 Rating 4.39 (33 Votes)

zahariev-129884 160x104През лятото на тази година в град Волос (Гърция) се проведе всеправославен богословски семинар, посветен на болезнения проблем за етнофилетизма (букв. привързаност към етноса, разделяне на едната, всецяла Православна църква на етнически принцип). Макар, като правило, подобни форуми да не успяват да концентрират медийното внимание, обсъжданият въпрос е наистина изключително съществен за Православието, а освен това придобива и съвсем актуални измерения. Именно върху тях бяха концентрирани и предизвикалите най-горещи дискусии доклади на семинара. Струва ми се обаче, че и след този семинар все още не е направен изчерпателен опит за изясняване на най-дълбоките корени на тази изключително опасна болест на православната църковност. Нещо повече – у нас, в България тя дори не е идентифицирана в общата историческа и историко-църковна литература. Известно е, че „етнофилетизмът” получава това свое наименование и е осъден като ерес (през 1872 г.) именно по повод едностранното и „революционно” обявяване от страна на трима български епископи на независимостта (отделянето) им от Константинополската патриаршия. В трудовете по национална история (и в учебниците, по които учат учениците ни и до днес) това и последвалите го събития се описват като „първи етап от борбата ни за национално освобождение” и се определят еднозначно като нещо положително и справедливо. Според мен е крайно време обаче, поне православната ни интелигенция да погледне по един по-общ и обективен начин на случилото се тогава, защото то представлява само най-острия епизод от един далеч по-широк процес, който е протекъл между Православната църква и зараждащите се новоевропейски нации между 17-ти – 18-ти и началото на 20-ти в., като е поставил Православието в една ситуация, твърде тежка, проблемна и която именно обуславя необходимостта от връщането днес към проблема с етнофилетизма.

4.0789473684211 1 1 1 1 1 Rating 4.08 (38 Votes)

Sobor 2 b1165920348Безспорно е, че националната инструментализация на Православието в Русия тръгва от прословутата идея за Москва като „Трети Рим”. Трябва да се признае обаче, че при зараждането си тази идея е била по-скоро трагически-апокалиптична, отколкото империална. Според монахът Филотей, който пръв я лансира в края на XV в. в историята се извършва движение към нейния край и както преди хиляда години Бог е низвергнал гордия Рим на езичниците, така, в неговите дни, под ударите на неверните „агаряни” Той е съборил и града на Константин, заради отстъплението му от чистото Православие. Сега Московското царство се оказва единственото, в което вярата е запазена в неповреден вид. Неговата столица е, значи, вече истинският – третият „Рим”. Този „Рим” обаче – това е лайтмотивът в посланията на Филотей – е последната отсрочка: „четвърти няма да има”, но Бог ще излее, ако той падне, целия Си гняв над него, като предаде неверните му чада под властта на антихриста.

Идеята, че Москва е „Третият Рим”, следователно, има при своето раждане целта да внуши на руските владетели една грижа за съхраняването на правата вяра в този „остатък” от Римската империя, да им внуши страх и трепет пред можещите да дойдат отвън изкушения. Триумфалистична и офанзивна тази идея става едва когато Русия от далечно, външно на стара Европа, северно княжество – бивша църковна провинция на византийския свят, се превръща в мощна евразийска империя, решила се да отнеме на османците европейските им завоевания.

4.8620689655172 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (29 Votes)

00126DB8-877A-41FC-9055-743F11E78D51 mw800 sПредлагаме на читателите на "Двери" част от интервюто с православния американски журналист Марк Стокоу, в което той разказва за проблемите в Американската православна църква и ролята на медиите в църковния живот. Марк Стокоу е създател на сайта оcanews.org за новини от Американската православна църква (OCA - Orthodox Church in America). Сайтът има ключова роля в разкриването на финансовите злоупотреби, парализирали за дълго време ръководството на Американската православна църква. Съществуването на оcanews.org като алтернатива на официалния сайт на АПЦ и източник на обективна информация поставя въпроса за това, каква част от истината за живота в Църквата трябва да стане публично достояние и кое трябва да бъде запазено като „църковна тайна“. Доколко е полезно и благочестиво да се мълчи за истината и да се работи за създаването на нереален, но красив „имидж“ на Църквата в обществото.

4.175 1 1 1 1 1 Rating 4.18 (40 Votes)

33332221223Публикуваният текст е от [блога], създаден и поддържан от енориашите на руската църква в София. Статията е отговор на материал, пуснат в друг православен сайт, който обижда и напада проф. Калин Янакиев и другите енориаши на храма. В текста по-долу се изразява подозрение, че зад  името  Янина Алексеева се крие о. Филип, който използва български православни медии, за да популяризира своята политика на авторитарно управление и изолиране на българските богомолци.

Слава Богу! Най-сетне игумен Филип, чрез Янина, написа черно на бяло, че Подворието не е църква, а посолство. Опасявахме се, че никога няма да имаме нужните доказателства и ще отричат до последно някой да говори такива неща, но ето, слава Богу, тревогите ни се оказаха напразни. За пореден път ни се демонстрира стил и отношение, които не могат да са породени от нещо друго, освен от дълбока омраза и презрение. Слава Богу, нека всички видят сега!

Няма да се разпростираме надълго и нашироко, а само най-накратко ще отговорим на Янина (игумен Филип) на въпросите, които поставя.

Блогът не се списва от проф. Янакиев. Де този късмет! Тогава той би бил далеч по-издържан стилово. Изглежда е непосилно да си представите, че зад енорията стоят много хора, които са наранени и обидени от отказа на игумен Филип да общува (а това означава той да има взаимоотношения с нас, не просто ту ние, ту той да говори, а да се слушаме и чуваме).

Изглежда е отвъд възможностите ви да повярвате, че хората, които сте наранили и наранявате са повече, много повече, че проф. Янакиев е само един от всички нас и че личната ви неприязън към него не изчерпва дъблокия конфликт, който вие създадохте.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник