На 2-ри и 3-ти ноември т. г. в София (в Центъра за култура и дебат „Червената къща”) се проведе научна конференция за ролята на миряните в Църквата. Моята основна теза на тази конференция бе, че истинско богословско осветление на тази роля може да се получи само при възстановяването, възпомнянето на факта, че Църквата е общност, евхаристийно събрание, „лаос Божий”. За да се направи това обаче, и преди то да се направи, нужно е трезво и дори „радикално” да си дадем сметка за тревожната ситуация, която ни предизвиква да си припомним този библейски факт.

Прот. Николай Доненко е историк, член на синодалната комисия по канонизация на Украинската православна църква. Той е автор на няколко книги за новомъчениците. В разговор за изданието "Pravmir в Украине" той разказва за критериите за канонизация, които следва Украинската църква, както и за основните грешки, които не бива да се допускат в един толкова важен процес, какъвто е канонизацията на новомъчениците. Българската църква все още не е канонизирала нито един новомъченик, пострадал от гоненията на комунистите. Липсват и организирани усилия от страна на църковници и учени да бъдат проучени наличните документи. Поради тази причина у нас не тече диалог по тази важна за миналото и настоящето на нашата Църква тема. В няколко различни материала Двери ще ви запознае с опита на другите поместни църкви в това отношение, с техните проблеми и приоритети.

Днес Негово Светейшество патриарх Максим навършва 98 години

1. Наистина, малко са човеците, които Бог дарява с дълги дни под слънцето. Но още по-малко са онези, чийто живот е така преизпълнен с мъдрост и благородство, смирение и стоицизъм, благост и достолепие. И с едно безукоризнено служение на Бога и на народа.
2. Той преживя всичко.
3. Той преведе Българската православна църква през изпити и гонения, през изкушения и поругания. Преведе я през времена коварни и смутни, лукави и суетни. 
4. Той не допусна Българската православна църква да бъде превърната в музей, вярата - в експонат, християнският морал - в посмешище, православните ценности - в прислуга на един авторитарен режим. Режим, който обяви Църквата за враг, имаше се за божествен, искаше да владее душата човешка, да властва над нея и да се разпорежда с нея, и за награда - да бъде възпяван от амвона.
5. Той не допусна Българската православна църква да бъде разделена и погубена от амбициозни разколници, самовлюбени политици и послушни магистрати - "рожби ехиднини", които се правеха на силно набожни, кръстеха се лицемерно и гледаха на Църквата като на плячка. Не за Господа Бога мислеха те, а за своята плячка. Имаха се за божествени и жаждаха да бъдат възпявани от амвона.
6. Едните искаха да го купят и се провалиха. Другите искаха да го омърсят и се опозориха. Неподкупния не можеш да купиш. Чистия не можеш да омърсиш. Но те така и не научиха това. 
7. Той преживя всичко.

Християните в Русия продължават да обсъждат кризата в отношенията между Църквата и обществото, която ескалира в процеса срещу пънкарската група и яви множество проблеми и конфликти в самите църковни среди (вижте темата на Двери тук). Продължаваме да информираме своите читатели за този интересен дебат, който в най-дълбока степен засяга и нас, макар че за добро или лошо проблемите в България не са така ясно откроени. В интервю за редакцията на Правмир известният руски писател, водещ и православен журналист Александър Архангелски говори за враждебното отношение към Църквата, за това какво означава да защитаваш Църквата днес и за единствената важна задача, която стои пред нас като християни.

- Православната църква днес попада не само под прицела на критиката, но в нея се мерят и в буквалния смисъл – кой с брадва, кой с нож... Вандалските прояви заляха цяла Русия. Няма да ви задавам първия от двата сакраментални въпроса: „Кой е виновен?”. Ще попитам: какво да правим?

- Разбира се, Църквата трябва да се защитава, но в различните епохи защитата трябва да е различна. Има моменти, когато трябва да застанеш с открити гърди. В революционните и следреволюционни години хората жертвали себе си, за да спасят не само Църквата като цяло, но и всеки отделен храм. Опитвали се да запазят камбаната, да не допуснат да се разруши иконостасът – и са плащали за това със своя живот. За една секунда са ставали мъченици, изгаряло тяхното минало, техните грехове и те се превръщали от обикновени хора в светци.

- Митрополит Гавриил, уставът на БПЦ повелява тази година да се свика Църковен събор. Обсъждате ли го? Предишният се забави 3 г. поради заболяване на патриарха и през 2008 г. беше претупан за 4 дни.

- За събор в синода не сме обсъждали. Глобалните въпроси на БПЦ ще оставим за зимната сесия, която е цял месец. Миналата седмица заседавахме само 2 дни за тържествата около 100-годишнината на храм-паметника "Св. Александър Невски", рождения ден на патриарха и посрещането на чудотворната икона "Света Богородица - Достойно ест".

- В сайта на патриаршията пише, че лично патриархът ще води празничната служба за юбилея на храма и за рождения си ден на 28 октомври.

- Това не се знае, зависи от здравето му.