Дядо Антоний е хиротонисан като Константинийски епископ през 2008 г. Той е най-младият с такъв сан в Българската православна църква. Бил е преподавател и заместник-ректор на Пловдивската семинария "Св. Кирил и Методий". Две години прекарва в Смолян, където извършва богата културна и социална дейност. В момента е викарен епископ на Западно- и Средноевропейската епархия.

- Тъй като дядо Симеон отсъства по уважителни причини, в момента Вие сте единственият архиерей в Западна и Средна Европа. Трудно ли Ви е?

Три месеца преди датата, на която трябва да бъде избран новият Български патриарх, Ловчанският митрополит Гавриил, сочен сред кандидатите с реален шанс за поста, обяви, че има заговор за очернянето му. 

В интервю за БТВ той допълни, че "хора с много пари" се опитват да влияят върху избора на нов български патриарх, и прогнозира, че предстоят нови атаки до 24 февруари, когато трябва да бъде избран наследник на починалия в началото на ноември патриарх Максим.

"На 20 ноември, в навечерието на празника Въведение Богородично, ми се обади близък и ми каза: "Имаше събиране на няколко лица, където се взе решение да се започне срещу вас яростна клеветническа кампания, защото считат, че в никакъв случай не трябва да ставате патриарх", разказа митрополитът. Той уточни само, че в сбирката не участвали представители на синода, но подчерта, че информацията му идва от човек, който е присъствал на разговора. 

Повод за медийната изява на митрополита е интервю, дадено ден по-рано за БТВ от архимандрит Касиан от старостилския манастир в кюстендилското село Копиловци. В него Касиан заяви, че три пъти е бил викан на разпити от служители на бившата Държавна сигурност заради доноси на Гавриил. 

Доц. д-р Мариян Стоядинов е заместник-декан на Православния богословски факултет при Великотърновския университет. Преподавател е по догматическо богословие в катедра “Библейско и систематическо богословие”. 

- Доц. Стоядинов, как бихте определили ситуацията в Българската православна църква в момента? Всеки ден ставаме свидетели на странен сериал, в който главни действащи лица са българските митрополити. Те се обстрелват с компромати дори чрез официалните митрополитски сайтове. 

- Нищо фатално, според мене. Сигурен съм, че след една година никой няма да помни каква е била водещата новина преди две седмици. Надявам се митрополитите да постъпват отговорно, защото кончината на предстоятеля на една поместна църква поставя всички пред сериозно изпитание. Всеки от нашите митрополити е отговорен пред Бога за диоцеза, на който е предстоятел. Затова след монашеското име на всеки от тях следва митрополитския титул – било Великотърновски или Врачански, или Старозагорски и т. н., което означава, че митрополитът говори и действа не просто от свое име, нито според своите прищевки, а от името на църковната област, която му дава титула. Няма човек без човешки слабости и последните са толкова по-фрапиращи, колкото по-високо е общественото положение на видните личности. Затова и недоразуменията или разногласията правят такова силно впечатление. Тези, последните, които визирате във въпроса, са толкова краткотрайни, безсмислени и излишни, че се надявам замесените в тях по един или друг начин да го разберат възможно най-скоро.

Върху проблемите за Църквата и гражданското общество разсъждаваха участиниците в семинар на тема "Православната църква и гражданското общество: корелация на институционалните особености в съвременна Русия", който се проведе на 22 ноември в Националния изследователски университет по икономика в Москва. Борис Кнорре, доцент във философския факултет към университета представи резултатите от изследване по този въпрос в Русия.

Според него този проблем е широко обсъждан в обществото, като преобладават полярните оценки. Например, напоследък ръководството на РПЦ я представя като "водещ институт на гражданското общество в Русия", а опонентите оспорват това с публицистичен жар. Борис Кнорре предупреди, че съществуват различни определения за гражданско общество - изследването е избрало няколко критерия, по които е "тестувана" Руската православна църква: доколко на Църквата е свойствена самоорганизацията, независимостта от държавата, способността да защитава частната сфера, да развива социално ориентирани неправителствени организации, каква е функцията за социален контрол в РПЦ по отношение на своите членове, какво възпитание и социализация осигурява тя, съществува ли система за контрол и балансиране, има ли доверие между членовете на църковните организации?