С течение на времето в почти всички религии са се оформили два противостоящи си метода за описване на божественото – положителен и отрицателен.
В единия случай се описва, какво е божественото, а в другия – какво не е. Вторият метод ще използваме и в една друга насока – да потърсим отговори на въпроса, какъв не трябва да е следващият български патриарх. Защото у нас практиката показва, че е сравнително трудно да изградиш нещо положително, но необикновено е лесно да разрушиш дори и малкото останало. Затова и трябва да се внимава при всеки избор. А хората, които не могат да градят, а само да рушат, все се оказват в повече.
И тъй като започнахме с историята, да продължим с нея. Тя има също необичайното свойство, ако не да се повтаря, то да дава неочаквани паралели. Повече от 200 години преди Христа най-важната за европейската цивилизация империя, римската, претърпява най-големите си военни унижения от варварския пълководец на пуните Ханибал. Всъщност Рим е спасен от човек на име Квинт Фабий със средства, които предизвиквали първо присмех, после недоволство и накрая – възмущение. Защото той съумял да победи великия Ханибал не в гордо решително сражение, а напротив – с решителния си отказ да му даде възможност за такова, като непрекъснато изчаквал и го отбягвал. Така изтощил армиите на пуните, а вътрешните им противоречия свършили останалото. Тази тактика спечелила на Квинт Фабий донякъде подигравателното обръщение "Бавника" /Cunctator/, но в последствие уважителното прозвище "Максим" (Maximus) – т. е. Великия.