“Скромността краси човека”. Само допреди време бях готов да споря с всеки, че тази поговорка вече е напълно безсмислена, изживяла дните си и никому ненужна. Днес във времената на пи-ар стратегии, медийни кампания, имиждови съветници и специалисти по кризисен мениджмънт тя изглеждаше така архаична, прашасала и забравена. До вчера. До избора на новия Български патриарх Неофит. До деня, в който един почти двуметров човек се появи тихо и почти незабележимо и я изтупа от праха.

Всъщност Русенският митрополит победи всичките си съперници за патриаршеския престол по безспорен начин, като просто загърби всички модерни стратегии и се опря на най-изпитания метод – скромността и въздържаността. И това сработи. Той не се появи в нито един сутрешен блок, не се хвърли да прави изявления, декларации, послания. Не започна да се оправдава за това, да се обяснява за онова. Не даваше интервюта и най-вече не даваше акъл. Митрополит Неофит запази дистанция и съхрани своя мир. Постъпи дълбоко християнски и монашески, като остана далеч от суетата на света. И остави на другите и на делата му да говорят за него. И показа, че е научил най-важния урок от блаженопочиналия патриарх Максим – търпението. И скромността, и търпението украсиха човека с най-високите отличия в Църквата – патриаршеските инсигнии.

Архиереите от Светия синод погазиха Устава на Българската православна църква и своето собствено решение с гласуването за тримата кандидати за патриарх. С 10 гласа те бетонираха за водач на листата за бъдещ патриарх скандално известния Старозагорски митрополит Галактион, познат с агентурния си псевдоним в Държавна сигурност Мишо и услужливо сложиха за негови подгласници с по 9 гласа Русенския Неофит и Ловчанския Гавриил. Така те заложиха мина и в предстоящите избори за патриарх на Българската православна църква, които трябва да се проведат следващата неделя на 24 февруари. Това съобщиха юристи вчера.

По този начин синодалните ни старци погазиха безпардонно член 45 от Устава на Българската православна църква, както и свое собствено решение от заседание на синода през януари.

Какво е да си свещеник в България? Тежко ли е расото? 

- Свещенството не е професия, то е призвание. Много ми е неприятно, когато то намира място в тези таблици на професиите. Преди известно време имаше някакво проучване за най-щастливите професии и останах много изненадан, че свещенството заемаше едно от челните места. 

Служението не никак леко. Тук не визирам някакви икономически предпоставки. Особено трудно е на онези свещеници, които градят своята енория, занимават се активно с енориашите си и се стремят във всеки един момент да бъдат до близо до тях.

В България има и друго - все повече хора, до известна степен и с помощта на медиите, налагат гротесков образ на българския свещеник. Със сигурност има такива примери. Но за сметка на това има много прекрасни свещеници, които съвестно вършат своите задължения, водени от любовта и вярата си към Бога. 

Християнският свят изживява доста необичаен период. От България до Ватикана, от Египет до Англия - в различни региони на света се овакантяват постовете на дългогодишни патриарси, папи и други църковни лидери. Папа Бенедикт ХVI, който все още е начело на най-голямата религиозна общност в света, е със сигурност най-известният представител на "старата смяна". Новината за неговото оттегляне се превърна в сензация, тъй като римските папи се избират по правило до живот. Папска оставка е имало за последен път преди повече от 700 години. Оттеглянето на Бенедикт ХVI, което самият той обоснова с отслабващите си сили, продължава тенденцията на "подмладяване" по върховете на различните християнски вероизповедания.