Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.76 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (50 Votes)

Hristos i_farisei1311В продължение на една и съща седмица ми се случи да гледам филма „Отвъд хълмовете” на румънския режисьор Кристиян Мунджиу  и да прочета наскоро излезлия роман на Франсоа Мориак „Фарисейката”. Действието на филма се развива в православен манастир в днешна Румъния. Действието на романа се развива в Южна Франция в началото на ХХ век. Но коренът и на двете произведения е един и същ – нарекох го за себе си "фарисейския квас". Той е толкова неназовим, неразгадаем и многообразен, че трябва да се случи нещо екстремно, за да се осъзнае и проумее. За филма ще говоря по-нататък, а сега ще се опитам да предам разпилените си впечатления от романа.

Главната му героиня Брижит Пиан е изрядна и педантична католичка. Благотворителността и грижата за другите изпълват целият й живот. Помага неуморно на онези, които са в нужда, плаща наемите им, носи им храна, дрехи, бди за целомъдрието на доведената си дъщеря, грижи се за възпитанието  на доведения си син.  В резултат прави всички около себе си нещастни. Допринася за смъртта на младоженката Октави, въпреки че е нейна благодетелка. Подтиква съпруга си към неконтролируемо пиянство, последвано от фатален инсулт, въпреки че цял живот го е обичала по нейния си начин. Разделя доведената си дъщеря от нейния любим, защото той не се вписва в нейните представи за благочестивост и с това предизвиква низ от нещастия за цял живот и при двамата влюбени. Спомага за дискредитирането и отстраняването от длъжност на енорийския абат, един истински добродетелен човек с топло християнско сърце. Но той също не се вписва в нейните представи за благочестие и ред. Праведната е единствено тя. Правилно е единствено това, което мисли и казва тя. През нейните уста говори Бог, нейните присъди са Божии присъди. И тя ги раздава целеустремено и неуморно, изпепелявайки всички около себе си. „В нейните очи религията се състоеше именно в това… да властва, да наставлява, да не отстъпва на никого по чистота и съвършенство”.

4.9851851851852 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (540 Votes)

Dimitar PopovДнес все по-трудно става да чуем въпроса: „Господи, какво да направя, за да наследя вечен живот?“. И още по-сложно да се чуе отговорът…

Не че Евангелието не се проповядва навсякъде по света. Просто е дошло времето, когато самите християни са се уморили да бъдат християни. За да си християнин днес, е достатъчно да бъдеш добър син, съпруг и баща, гражданин и данъкоплатец. За да си православен пък, е достатъчно да бъдеш българин, руснак или грък. И обратното, за патриота е желателно да бъде православен. В общ план християните искат да бъдат „като другите – модерни“. Да имат хубави къщи и коли, банкови сметки и късмет. Целта е да живеят без много труд, в това число и труда по изпълнение на Божиите заповеди.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (50 Votes)

8След ден е 12 април, датата, на която преди 52 години за пръв път в открития Космос излетя човек.

Полетът на Юрий Гагарин ми е почти връстник, аз съм му батко с няколко месеца.

Първоначално 20 летци са определени да се включат в подготовката за космонавти. От тях след строг подбор остават шестима. Показват снимките на шестимата на Хрушчов. Той избира Гагарин. „Има хубава усмивка. Ще се хареса на света”, казал първият секретар на КПСС.

За това Хрушчов познал. Снимката на Гагарин с усмивката в скафандара, минути преди да излети, наистина обикаля света и го превръща в световен любимец. Гагарин се превръща в най-силното идеологическо оръжие на социалистическия строй. С помощта на Гагарин Хрушчов се опитва да разреши с един замах всичките проблеми. Освен че е натикал американците в миша дупка, той решава да се разправи веднъж завинаги и с религията. Както е известно, тъкмо той вкарва в устата на първия космонавт думите: „Летях в открития Космос, но там Бог не видях.” Впоследствие се оказва, че Гагарин никога не е произнасял такива думи. Но на инсинуацията междувременно съвсем достойно успява да отговори архиепископ Лука Войно-Ясенецки, световноизвестният хирург, който е оперирал с расо и е единственият действащ духовник, награден със Сталинска премия за книгата си „Очерци по гнойна хирургия”. На един прием в Кремъл в началото на шейсетте години, на който присъствали и членове на Политбюро, един от тях се приближил до архиепископа и хитричко подпитал, цитирайки уж „думите” на Гагарин. „Ето, наш, съветски човек излетя в Космоса и твърди, че там нямало никакъв Бог. Какво ще кажете за това?” На което архиепископ Лука Войно-Ясенецки отвърнал: „И аз съм правил стотици черепни операции, оперирал съм мозъка на стотици хора и също твърдя, че никъде не се натъкнах и на най-малката следа от ум. Което не изключва наличието на ума, нали?”

4.962962962963 1 1 1 1 1 Rating 4.96 (27 Votes)

613- Ваше Светейшество, България отново е пред избори. Според Вас какво липсва в обществото ни, че се лутаме между гнева и надеждата вече толкова години след промените?

- Загубили сме непреходните ориентири в живота си. Онези ценности, които векове наред са вдъхновявали българите и са ги водили във вярната посока, помагайки ни да преодолеем тежки изпитания: глад, бедност, войни, разрухи, робства, без да загубим високия си дух и достойнство като народ. Изгубили сме вярата си и упованието в Бога, което винаги ни е крепяло в дни на изпитания и ни е насочвало към правилните и народополезни решения. Наистина, отново сме пред избори. Но ако се замислим, ще видим, че човек всеки ден се намира пред някакъв избор: и маловажни, и жизненоважни, от които може да зависи бъдещето на него самия и на близките му. Важното, което трябва да знаем, е, че правото на свободен избор, освен признак за демократичност в едно общество, е и най-съвършеният дар, даден от Бог на човека. Той е белег за лично достойнство, но и отговорност за последствията - добри или лоши.

4.8620689655172 1 1 1 1 1 Rating 4.86 (29 Votes)

zx450y250 2034400Чувала съм тази семейна история доста пъти, но ще ви я разкажа през детския си спомен, когато я научих за първи път. Никола и Райна току-що се били оженили, той току-що се бил върнал от следването си във Франция с диплома за инженер, тя току-що била завършила девическата гимназия, единствена и галена дъщеря, обичана, отглеждана като любимка сред петимата си братя търговци, фабриканти, банкери и бохеми. Избрали си апартамент в центъра на София и го купили, започнали да го обзавеждат.

Един ден Никола се прибрал след работа, а Райна нетърпеливо го посрещнала на вратата: ела да видиш какъв красив кристален полилей съм купила. Тя не можела да сдържа радостта си, а Никола гледал в недоумение ту нея, ту полилея, та той сигурно струвал неимоверно много пари, каквито те нямали; тогава как така го е купила? - питал той с поглед. Взех го на безценица от едни евреи, те разпродават имуществото си, защото се изселват, нали е изумително красив? Защо не отговаряш? Не ти ли харесва? Защо така мълчиш? Никола само пребледнял и съвсем тихо казал: иди го върни. Мълчание. Пауза. Стъписване. И след малко пред смаяната Райна повторил със задушен от болка глас: не можем да се възползваме от нещастието на хората - иди, бързай, върни кристалния полилей!

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен