Темата за възкресението на Иисус е една от най-дълбоките и благодатни теми за изкуството и особено за киното. Много са филмите, чиито автори са използвали този прочут евангелски мотив като метафора на духовното прераждане на своите герои. Един от тях е Андрей Тарковски, който е сред моите най-любими режисьори.

Той е роден на днешната дата, 4 април, през 1932 г. и умира в Париж на 54-годишна възраст на 29 декември 1986 г. 

Още във филма си „Андрей Рубльов” той показва, че иконата трябва да бъде разбирана в перспективата на безкрайното състрадание на монаха към собствения му народ. Въобще в неговите филми религиозните мотиви служат за подчертаване на идеята за духовността, без която е немислим и ненужен човешкият живот.

Показателна в тази връзка е лекцията за Апокалипсиса, която Андрей Тарковски изнесъл през 1981 г. в Лондон в катедралата „Св. Яков”. 

„Както е известно, човекът е създаден по образ и подобие Божие и следователно притежава свобода на волята, склонност към творчество. В последно време все по-често си задаваме въпроса: а не е ли грях въобще творчеството? – разсъждава режисьорът. – Защо възниква подобен въпрос, след като знаем, че творчеството ни напомня за това, че всички сме творения Божии и имаме един общ Отец? Коя е причината за тази, бих казал, кощунствена мислъл?

Русия е спасителка на Вселената според поредното пророчество

Напоследък, особено откакто избуха конфликтът между Русия и Украйна, сянката на баба Ванга – любимата гадателка на Людмила Живкова, пророкува из медиите както никога досега. И в бившия СССР положението е същото. Там всякакви мистици, свети мужици и други езотерични ментарджии и распутинци се радват на голяма почит. Така че руснаците глътнаха загадъчната петричка баба като топло блинче с масълце и зинаха за още. Истински и измислени роднини – и на роднините роднини, български и руски писатели, журналисти и документалисти се втурнаха да снабдяват населението със спомени и биографии, очерци и художествена проза, филми и сериали... за от Ванга. Много медии веднага се закачиха за полата на петричката баба и започнаха да облъчват публиката с предсказания и мъдрости, чиято достоверност изглежда повече от съмнителна.

Скандална заменка в близост до Карадере дава зелена светлина за строежа на поредния курорт по българското черноморие. 40 декара църковна земя на първа линия край Бяла са в ръцете на инвеститор от кръга „Титан”. Сделката става факт с благословията на покойния Варненски митр. Кирил. Наш екип тръгна по следите на ценния имот.

Как изглежда идеалният парцел за един предприемчив инвеститор? Като живописен пейзаж към морската шир, удобно разположение на първа линия край водата и необходимата селищна регулация.

В какво състояние е този имот днес? Строеж няма, но по-инересна е неговата история. Преди години хората са дарили тези около 36 декара за нуждите на църквата в Бяла.

След продължителни разгорещени спорове за служението и прахосничеството на Лимбургския епископ Франц-Петер Тебарц-ван Елст папата реши: намиращият се към момента в отпуск (служебно временно отстранен – бел. ред.) епископ не може да заеме отново поста си.

Папа Франциск се е позовал на доклад от експертна комисия, публикуван в сряда (26 март – бел. ред.). Според този доклад 54-годишният епископ носи главната отговорност за шесткратното завишение на разходите за разширяването и преустройството на епископската резиденция в Лимбург (град северозападно от Франкфурт на Майн, който също влиза в диоцеза на Лимбург – бел. ред.), тъй като е пренебрегнал църковни правила и контролни органи и постоянно е изявявал допълнителни желания.

Всяка година дойде ли 22 март, за мен няма по-радостно събитие. Та нали това е денят на моя роден град Велико Търново! Макар че отдавна не живея в този толкова красив град, винаги на тази дата си припомням как в детските ми години баба Велика ме обличаше празнично и първо отивахме на черква. Знам като търновка колко ни е скъпа на всички нас тази дата.

Дълбоко ме развълнува коментарът на Николай Москов („24 часа” от 24 март) по повод празника на Велико Търново и ми стана болно и неприятно тъжно от поведението на митрополит Григорий. Той не почел и не благословил празника, а и на това отгоре забранил и на свещениците да служат в храмовете. С това той предаде търновци, като не застана начело на празничния ден, свързан не само с града, а и с паметта на светите 40 мъченици.