Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (16 Votes)

Image 2360910_126

Проф. Александър Дворкин е роден през 1955 г. в Москва. Смятан е за един от най-добрите познавачи на сектите. Създател и президент е на Асоциация за изследване на религиите и сектите. През 70-те години емигрира в САЩ, връща се преди 20-ина години. В Русия създава института “Св. Ириней Лионски”. Той беше специален гост на шестата междуправославна среща за проучване на нови религиозни движения и гибелни култове, която се проведе неотдавна в манастира "Св. Георги Победоносец" в Хаджидимово.

- Проф. Дворкин, свещениците в България не са единни в мнението си за Ванга. Едни я признават, други - не. А вие?

- Напротив, доколкото знам, БПЦ е единна в позицията си за Ванга. И тя е, че тази жена всъщност е близка до магьосничеството. Знам, че и църквата "Св. Петка" не е канонична. Хората идват в “църквата на Ванга”, а не в Божи храм. Моето мнение е, че тя е шарлатанин, и не изключвам, че в някакви случаи е била вдъхновена от демонични сили. Но все пак по-голямата слава е от шарлатанство. Понякога е била обземана от бесове и тъмни сили.

4.0344827586207 1 1 1 1 1 Rating 4.03 (29 Votes)

На 5 октомври руският боксьор Александър Поветкин загуби от украинеца Виталий Кличко в боя за званието световен шампион в тежка категория по версията WBA. Резултатът от мача коментира председателят на Мисионерската комисия при епархиалния съвет в Москва йеромонах Димитрий (Першин).

36263 original-580x414Отпадайки в езичество, Поветкин не започна да се боксира по-добре от Кличко. Особено ако се съди по съобщенията за вчерашния мач с Кличко. Държал се е твърдо, но, уви, загубил е всички рундове, „духовете на прародителите” не са му помогнали. В началото на своя спортен път Александър Поветкин говореше за това, че преди схватките се е осенявал с кръстното знамение, но по-късно си татуира неоезически руни и сега излиза на ринга под музиката на „сварожка” (т. е. посветена на древнославянския езически бог Сварог - б. пр.) песничка.

Опасявам се, че главната грешка тук е, че победата не бива да се постига на всяка цена. За никакви спортни постижения не бива да се заплаща с душата. Не бива всяка енергия да се допуска във вътрешния свят на човека.

От друга страна, може да се предположи, че той е приел православното християнство като религия на силата и успеха. А това не е така. Всички земни победи са само страничен ефект от вътрешните трудове над себе си, възрастването в любовта и правдата, грижата за ближните, служенето на отечеството.

Християнството не гарантира кариерен ръст, но кръст е обещан на всеки. В обратната перспектива на Проповедта на планината блажени са миротворците, а не тираните, нищите духом, а не надменните, кротките и милосърдните, а не властните и жестоките.

4.9230769230769 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (26 Votes)

2013-10-05 1703За повечето хора името Черепиш се свързва най- вече с Черепишкия манастир. По-посветените стигат и малко по-далеч, асоциирайки Черепиш с безсмъртната творба на Иван Вазов „Една българка”, тъй като част от повествованието става именно край Черепишкия манастир. Но дори и в този случай водещото около Черепиш си остава светата обител. Само че забележителностите в района далеч не се изчерпват само с манастира. Той безспорно е достатъчно популярен туристически обект, но в тази история ми се иска да разкажа не за него, а за останалите забележителни неща на Черепиш.

Всяко пътешествие до Черепиш може да предложи природа, архитектура и запуснатост. А само колко внушителна е природата там! Винаги, когато сляза на гара Черепиш, се чувствам така, както първия път, когато отидох там. Никога няма да забравя колко ме впечатлиха надвисналите над шумящия Искър и схлупената гара гигантски скали, целите проядени от пещери и скални ниши. Небето беше мрачно, а това придаваше допълнителен драматизъм на и без това суровия пейзаж. Но от всичко най-въздействащи бяха многобройните големи кръстове, стърчащи по най-непристъпните чукари. Още помня как стоях в подножието на шеметните скали и не можех да откъсна поглед от кръстовете. За кой ли пореден път обхващах с поглед целия масив и не можех да си представя как изобщо е било възможно някой да достигне до тези върхове, камо ли пък носейки със себе си подобен по размери кръст, че и да успее да го закрепи там. А и защо бяха толкова много? Въпросите кой и защо беше наслагал тези кръстове по върховете скоро намериха своя отговор, и то не къде да е, а край печката в Черепишкото ханче. Малко известен факт е, че през септември 1950 г. комунистите заточват за дълги години Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” на гара Черепиш. А кръстовете по скалите са пряко свързани с този период от историята на семинарията: всеки випуск е поставял по един някъде по стръмните скали, с което да ознаменува завършването си.

4.7037037037037 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (27 Votes)

Влизали ли сте в дом без библиотека? Нито една книга никъде. Даже детски книжки не се виждат.

Израснах сред книги, но приятелите ми от детството, тези, най-истинските приятели, които са двама, трима, четирима, са алитерати, души безкнижни. И аз често им го казвам. "Вие, казвам им, сте души безкнижни, бедни, не знаете нищо за нищо, не сте ставали част от ничий друг свят, не сте се скитали из пътечките на нито едно въображение, така не сте доразвили и вашето."

Всички те са различни типове хора. Някои са хора на изкуството. Но въпреки това са алитерати. Единият от тях, художник, казва, че тия всички неща от книгите си ги знае, че всичко в света се повтаря, че животът е кръговрат и няма нужда други да му го припомнят, няма нужда да се губи из нечии светове… Всеки си има оправдание. Не мога да си обясня нежеланието да се чете. Не го схващам. И то да се чете художествена литература.

Един друг приятел казва, че обича исторически четива, а романите и разказите са му безинтересни, неговият свят си му бил достатъчен, просто не проумява моя интерес към литературата. Дори му се струва странен и нездрав, подозирам.

3.45 1 1 1 1 1 Rating 3.45 (20 Votes)

Гигинският манастир остана без образа на един от ктиторите си. Бизнесменът Цветан Василев сам е поискал преди дни портретът му да бъде заличен, след като снимки от обителта предизвикаха реакция в публичното пространство и медиите. В интервю за Дарик отец Никанор - един от монасите в манастира, нарече атаката срещу ктиторския портрет на банкера „безобразна простащина”. Религиозното невежество на българите и липсата на ценности според монаха били причината за острата реакция най-вече в интернет.

„След като конкурентите му не успяха да го победят на пазара, сега опитват с очерняне по медиите”, коментира още отец Никанор, който е загърбил професията на брокер в светския си живот:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец