Мобилно меню

Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.

4.2307692307692 1 1 1 1 1 Rating 4.23 (26 Votes)

zx620 2175901В неделя чухме по новините, че Главното мюфтийство е осъдило проявите на насилие и ксенофобия в последните дни у нас. И е отправило призив към изповядващите исляма – да не се поддават на провокациите и да не отвръщат на злото със зло.

А, това не беше ли от нашата религия?! „Не се противете на злото, а надвивайте злото с добро” е писал апостол Павел, мисля, че беше до коринтяните. Но къде е моята църква, за да припомни това мъдро послание на хората в една страна, доминирана от християни?!

Къде е Православната ни църква, за да научи младите, пращящи от сила здравеняци, веещи трикольори по тъмните улички, кой ни е ближен? Да научи онези, които крещят „България над всичко!” и „Вън чужденците от България!”. Те всички твърдят, че са християни, ненавиждащи исляма и борещи се срещу опита му да доминира в света. Но едва ли са имали търпението поне веднъж да прочетат Библията, в която се кълнат. Ако бяха го направили, щяха да знаят какъв отговор дава Иисус на младежа, питащ Го кой ни е ближен.

4.7241379310345 1 1 1 1 1 Rating 4.72 (58 Votes)

1385516 233044030192972_1794264769_nДо Негово Светейшество Патриарх Неофит

Председател на Св. Синод на БПЦ – Българска патриаршия

До членовете на Св. Синод

До предстоятеля на патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски” Тивериополски епископ Тихон

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

На 1 ноември 2013 г., в деня на всенародния празник Ден на народните будители, с който Българската православна църква исторически дълбоко е свързана, студенти и преподаватели от Софийския университет и от множество други висши училища от София и страната, както и български граждани, почетоха по своеобразен начин този най-народен празник, като в същото време изразиха своята позиция по актуални всеобществени въпроси, най-същественият от които е въпросът за липсата на морал в българската политика. Това събитие обаче бе помрачено от следните събитийни моменти, които имат пряко отношение към Българската православна църква, по-конкретно към нейното ръководство:

4.1351351351351 1 1 1 1 1 Rating 4.14 (37 Votes)

430x285Родните ни училища и детски градини отново посрещат маскирани дечица, по витрините се кипрят озъбени тикви, организират се конкурси за най-сташна маска, по улиците от снощи щъкат вещички и гномчета. И ние отново с блага усмивка се радваме на традицията, която нито е християнска, нито българска. През последните години ние, българите, неведнъж показахме, че сме изгубили съпротивителните си сили като нация. Ние сечем корените си и стремглаво се сриваме в бездната на безликостта. Живеем с маски, защото нямаме лица! И все пак вярваме, че нейде все още мъждука живецът на националната ни идентичност и достойнството ни на един от най-древните народи, приел Христовата вяра. Затова, скъпи зрители и приятели на „Вяра и общество”, нека на днешния ден да дадем своя разумен отпор на „Хелоуин”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

57Всяка година по руските пътища умират близо 30 000 души. В борбата срещу високите скорости пътната полиция в Русия разчита не само на строгите закони, но и на Божията помощ. Там пътните полицаи често обикалят със свещеници.

Малко преди обяд пътните полицаи Сергей и Антон от Преслав-Залески се качват в бялата овехтяла патрулка „Лада” и се отправят към град Ярославл, който се намира на около 150 км от Москва.

На задната седалка се е настанил мъж с дълги коси, облечен в сиво расо от груб лен. 40-годишният Михаил Лазарев е свещеник. С негова помощ двамата пътни полицаи се опитват да въздействат на съвестта на шофьорите, хванати в нарушение. В този регион на страната сътрудничество между полицията и Руската православна църква продължава вече седем години. Но за отец Михаил това ще бъде първата съвместна акция с патрулни полицаи. В случая той замества своя болен колега – отец Олег.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

 MG 1624Такъв надпис видях веднъж върху ламаринената ограда до един манастир.

Беше пак есен, земята беше кафява, листата на дърветата горяха в червено и жълто, а небето беше стоманено. Цветът на ламарината се сливаше с цвета на небето. И сякаш огромните черни букви, изписани върху ламаринената ограда, този надпис „Обичам те оттук до небето!”, заемащ няколко десетки метра дължина, беше отпечатан направо върху небето.

Кой беше изписал тези великански букви? Какво искаше да каже с тях? Някакъв любовен зов ли беше това? Или беше нещо още по-велико?

Така и не успях да разгадая тайната на онзи надпис. И той утихна в паметта ми, разтвори се като сол, но вкусът на солта, вкусът на загадката остана.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.

Св. Симеон Солунски