Мониторинг на коментарите в стредствата за масова информация, касаещи БПЦ.
"Остров" на покаянието в океана на подсъзнанието
Само Вселенският патриарх има право да дава архонтски сан
Защо зачестиха скандалите в Църквата? Разговор с Огнян Гeрджиков и митрополит Неофит
Водещ Николай Бареков: Добро утро на зрителите на Би Ти Ви. Продължаваме с една друга, безкрайно любопитна и интересна тема, за която вчера журналистите очакваха новини, строени чинно пред патриаршията, защото вчера се събра Светият синод за първи път след Нова година и там беше поканен проф. Огнян Герджиков, който е председател на парламентарната комисия по вероизповеданията. Той имаше свое питане по най-актуалния скандал. Между другото напоследък скандалите сред висшия клир на Българската православна църква не са малко, но проф. Герджиков имаше питане заради най-медийния от тях - архонството на Слави Бинев. Ще разберете след малко, че това архонтство си има и друго измерение като аристократична титла.
Спокойно можем да говорим и за княз Слави Бинев вече. Вестник "Труд" - как вестниците интерпретират новините или липсата на новини вчера от заседанието на Светия синод - "Светият синод замълча за архонството", вестник "24 часа": "Синодът издирва Галактион заради сана на Бинев". Галактион е старозагорският митрополит, който е въвел в този сан Слави Бинев и после е изчезнал безследно. Вестник "Сега" : "Митрополит Галактион бойкотира Светия синод" и "Дневник": "И Светият синод бил изненадан от архонтския сан на Бинев". Има ли новини, няма ли новини? Проф. Герджиков е в нашето студио, казах вече, председател на комисията по вероизповеданията и правата на човека в парламента. И митрополит Неофит, русенски митрополит и говорител на Светия синод. Добро утро, здравейте, Ваше високопреосвещенство.
Спасиха „Колелото на живота“ в Преображенския манастир
Преображенският манастир има богата история. Сведения за съществуването му има още от 14 в. Според участието му в редица съдбовни за България църковни събития той се нарежда на четвърто място по значимост заедно с Рилския, Бачковския и Троянския манастир. По време на Възраждането, след започналото му обновление през 1825 г., той добива вида, в който нашите последни поколения го познават.
Дали обаче достатъчно познаваме днешната съдба на манастира?
Споходилите го през 20 в. природни бедствия като земетресението от 1913 г., разрушителното събитие от падащи каменни монолити, повлекли част от крилата на манастира, както и свлачището в края на 80-те години на 20 в. са осакатили този прекрасен архитектурен комплекс, в големия си процент изграден от Кольо Фичето. За щастие църквата „Преображение Господне“ е оцеляла и продължава живота си и днес. Тя е пример на съхранен цялостен ансамбъл както с автентичния си иконостас, вероятно композиран от Кольо Фичето и изпълнен от тревненски майстори, така и със стенописите и царските икони от иконостаса, дело на Захари Зограф. Самият факт, че на това място са си дали среща двамата най-изявени възрожденски майстори, нарежда манастира в предните редици на най-ценните ни паметници на културата. Той е паметник от национално значение.