Представете си следната картина: влизате в магерницата на Рилския манастир, но попадате в снекбар. Столовата на монасите е превърната в дискотека, а около Хрельовата кула цвърчат барбекюта с кебапчета и наденици. От ресторанта на близкия 14-етажен хотел музиката дъни толкова яко, че въобще не чувате думите на екскурзоводката.
Рилският манастир наистина щеше да се превърне в "образцов обект" на "Балкантурст", ако няколко журналисти и писатели не бяха се опълчили срещу мастития шеф на Комитета за отдих и туризъм ген. Иван Врачев.Битката за най-голямото духовно място на България започва през 1973 г. Току-що назначеният във в. "Литературен фронт" млад журналист Васко Жеков получава спешна задача от първия зам.-главен редактор Серафим Северняк веднага да тръгва с редакционната кола и с арх. Георги Стойков за Рилския манастир и да опише всички безобразия, които се вършат там.За темпото на тогавашната журналистика Жеков наистина извършва творчески подвиг.
В понеделник е на манастира, във вторник пише репортажа си и вечерта го предава на Серафим Северняк, в сряда вестникът се печата и в четвъртък е по будките на РЕП. Репортажът на Жеков "Да потвърди и предаде!" и статията на арх. Георги Стойков "Делото на майстор Алекси" започват от първата страница на "Литфронт".
Това бързане е главно заради командировката ген. Врачев в Чехословакия. Той се връщал в петък, но вече хората ще са прочели, че в магерницата на манастира вече има струпани сандъци с барплотове, агрегати, мебели, хладилници.
Магерницата (готварница на монасите) е строена от изкусния майстор Алекси Рилец и е с вид на борова шишарка. А до манастира е предвидено да се строят бензиностанция и огромни паркинги за автобусите с туристи.
Заради строежа на Баташкия водносилов път е отклонена водата на реката до манастира. Вместо да чува ромона на вода човек имал чувството, че гледа скелета на оглозгана риба.
Ген. Иван Врачев си е опекъл работата, като е издействал разрешения за превръщането на манастира в златно яйце на туризма от всички институти и институции, включително и от Института за паметниците на културата. Той въобще не обръща внимание на "дребните журналистчета", а продължава работата: изсечена е безценна дъбова гора, излята е първата плоча на бъдещия хотел...
След публикациите във вестника настъпва затишие и ослушване. Първи скачат от Комитета за култура. Първият му зам.-председател Пейо Бербенлиев дава във в. "Народна култура" опровержение срещу Васко Жеков, но го критикува за дребни неточности, които нямат нищо общо с голямата идея за защита на манастира. Въпреки че вестникът е издание на Комитета, главният редактор Владимир Каракашев се осмелява да не пусне статията.
Според тогавашната практика всяка критична статия се изпраща в Градския комитет на БКП и оттам я препращат на критикуваното ведомство. Той е длъжен да отговори в 30-дневен срок.
Текстът на Жеков е изпратен в Съюза на архитектите. Стига се до идеята да се направи нещо като кръгла маса в самия манастир.
С автобус за там тръгват 30 архитекти, а срещу тях само трима: главният редактор на "Литфронт" Ефрем Каранфилов, завеждащата отдел Иванка Йотова и Васко Жеков.
Всички обикалят Рилския манастир отвътре и отвън и виждат поразиите. После сядат и започват да обсъждат всеки детайл от репортажа на Жеков. Сядат да обядват в магерницата и Ефрем Каранфилов започва да говори на архитектите за духовността, за историята, какво е дал манастирът на България, кои са творили в него. Без въобще да споменава темата на спора.
Каранфилов е внук на възрожденския книжовник Ефрем Каранов, самият той бивш царски офицер, изключително ерудиран и сладкодумен оратор. Той постепенно убеждава привържениците на ген. Врачев, че България има няколко духовни и исторически темела, на които никой няма право да посяга независимо по какъв повод. И на първо място в този списък е Рилският манастир.
Около половин година по-късно един ден Ефрем Каранфилов вика Васко Жеков и му показва решението на Министерския съвет още преди да е публикувано в "Държавен вестник". В решението се казва, че манастирският комплекс и мястото на 500 м от стените му има статут на възрожденски двор и е забранено всякакво строителство.
Така идеята на ген. Врачев да направи от Рилския манастир едно туристическо бижу пропада. Неговата амбиция прилича малко на желанието на Петър Славински. Той е първият кмет на София след 9 септември 1944 г. Поема поста на 10 септември и в едно от първите си изявления казва, че София трябва да бъде разрушена до основи и да бъде издигнат нов социалистически град. На 19 септември го свалят от поста.
По времето на соца освен твърди праволинейни комунисти имаше хора, които се противопоставяха на грандоманските им идеи.
Журналистите от в. "Литературен фронт" свършват перфектно и професионално задачата си. Те разкукуригват, както казваше Радичков, проблема и се е намерил някой по-умен човек из етажите на властта, успял да убеди Тодор Живков, че унищожаването на светиня като Рилския манастир е престъпление.
За жалост при демокрацията много бизнесмени хвърлиха око и пари в имотите на Рилския манастир. На около 300 дка манастирски земи са построени незаконно хотели, бунгала, рибарници, къмпинги, почивни бази...
Създадената междуведомствена комисия посъветвала управата на манастира да заведе дела за обезсилване на строежите.
Което на практика означава, че нищо няма да се промени.
Рилският манастир беше едно от предложенията за символ на България. (в. Монитор)
