Това е Иван. На 12 години. В 6-ти клас. От днес той е 111-ят обитател на Дома. Доведе го майка му. Пред очите ми, докато пиех чай с отец Иван. Преди 2 години починал баща му и животът на семейството се обърнал с главата надолу. Майката е безработна. Без шансове да си намери работа в тази криза, както сама ми обясни.
Ходила в Социални грижи, в отдела за Закрила на детето, в SOS. Само обещания, обещания… И предложения да го даде в Дом за сираци… Накрая близки хора й казали за отец Иван и тя решила, че това ще бъде най-доброто за детето й.
– Отец Иване, можем ли да си го взимаме в събота и неделя?
– Разбира се. Когато искате, можете да идвате и да го взимате. Хубаво е обаче да не го прекъсвате от училище. Аз още утре ще го запиша тук, в местното.
– А може ли в петък вечер да го водите до едно Читалище в кв. Дружба? Той от две години посещава Шекспировата школа, създадена от едни англичани. Такава има само в нашето село Паталеница и тук, в кв. Дружба. След месец имат представление. Иван играе главната роля.
– Ще го водим! Не се притеснявайте! И ще го подкрепяме, щом има такъв талант. Нали, моето момче?
След този разговор между майката на Иван и отец Иван поисках да изляза на двора. Ушите ми забучаха. Кръвта ми завря и се вдигна в главата.Чувствах се безсилна, безпомощна и безсмислена.
Сподавих се в сълзи.
* * *
Отдавна не бях ходила при отец Иван от Нови хан, затова отдавна и не съм ви разказвала за него и „дечицата“ му.
В понеделник с голямата ми дъщеря спонтанно решихме, че е крайно време да отидем при отеца и фиксирахме деня сряда. Просто така. Без нищо на ум.
И както все ви казвам: Случайностите напоследък си вървят „под ръка“ с мене.
Ето, оказа се, че днес е Денят на свети Мина.
Покровител на семейството и... на хората, поели на дълъг път...
Това последното го приемам и като метафора.
Метафора за дългия път, по който поехме ние, българите, преди 20 години.
Тази сутрин като поздрав към приятелите във Фейсбук написах, че днес, 11-ти ноември, е първият ден от следващите 20 години по нашия път към пречистването… Каква ирония на случайностите…
В понеделник с голямата ми дъщеря спонтанно решихме, че е крайно време да отидем при отеца и фиксирахме деня сряда. Просто така. Без нищо на ум.
И както все ви казвам: Случайностите напоследък си вървят „под ръка“ с мене.
Ето, оказа се, че днес е Денят на свети Мина.
Покровител на семейството и... на хората, поели на дълъг път...
Това последното го приемам и като метафора.
Метафора за дългия път, по който поехме ние, българите, преди 20 години.
Тази сутрин като поздрав към приятелите във Фейсбук написах, че днес, 11-ти ноември, е първият ден от следващите 20 години по нашия път към пречистването… Каква ирония на случайностите…
* * *
Последното ми идване в Дома за сираци „Св. Николай“ в Нови хан беше в началото на април тази година. Тогава тук заварих около 30-тина деца до 10-12 годишна възраст. Не ме питайте какъв беше конфузът ми днес, когато приготвените лакомства се оказаха достатъчни едва за … половината от наличните там дечица.
53 са до 12 години, и още 30-тина в по-горната възрастова група. Общо с майките и няколкото жени от персонала – 110 човека!!!!
Под покрива на Дома, в двора на църковния храм „Св. Троица“, и „на ръцете“ на отец Иван.
Само за последните 3-4 седмици са се родили 5 бебенца!!!
Само за последните 3-4 седмици са се родили 5 бебенца!!!
* * *
Преди два месеца, разказва ми 19-годишната Ива, която гледа тук 3-те си деца, усетили кризата страховито. В склада им били останали само няколко пакета ориз. Нямало какво да наготвят.
Никога не били виждали отецът да плаче така горчиво, споделя Ива.
Качил се на колата и до вечерта събрал храна за следващите няколко дена.
* * *
Само за две години отец Иван успя да построи масивно разширение към приюта. С голямата морална и материална подкрепа на главния архитект на София арх. Петър Диков, който безвъзмездно направи проекта и всички необходими чертежи и документи за узаконяването.
С кабинети за лекари, компютърна зала. За съжаление все още не са довършени, защото – както можете да се сетите – няма пари.В този момент спешно му трябват средства за още 6 прозореца, които трябва да се направят по поръчка заради неспецифични размери. Около 160 лева струва единият.
Не е направена и електрическата инсталация.
Преди няколко месеца от някаква фирма му обещали, че ще се заемат с това, но… така и повече не се появили.
Трябват и около 120 кв. м. ламиниран паркет.
Голям е проблемът с памперсите. 17 са дечицата, които имат всекидневна нужда от тях.
Тройка, четворка и петица – уточняват майките номерата на санитарните материали.
Само днес, пред очите ми, на отец Иван бяха връчени 5 рецепти за лекарства, за няколко деца.
Преди няколко месеца от някаква фирма му обещали, че ще се заемат с това, но… така и повече не се появили.
Трябват и около 120 кв. м. ламиниран паркет.
Голям е проблемът с памперсите. 17 са дечицата, които имат всекидневна нужда от тях.
Тройка, четворка и петица – уточняват майките номерата на санитарните материали.
Само днес, пред очите ми, на отец Иван бяха връчени 5 рецепти за лекарства, за няколко деца.
* * *
След твърде емоционалните 6 часа в Нови хан с дъщеря ми трябваше да си тръгнем. В късния следобед. С нас си тръгна и майката на „новия“ Иван.
Междувременно да ви кажа - почти всички дечица, родени тук, в Дома, носят имената Иван, Ива, Йоана…
Докато изчаквахме да излезе отец Иван, за да си вземем довиждане, до нас спря млада, красива жена. Беше с малко детенце. Носеше жълта голяма найлонова торба и явно препълнен сак.
–Тук ли е Домът на отец Иван?
– Да, тук е.
– А той дали е тук?
– Да, вътре е.
Усмихнахме се взаимно и тя влезе в двора. Сигурно носи дрешки за дечицата от Дома, помислих си. И се зарадвах, че има такива хора.
* * *
След около 10-тина минути излезе и отец Иван. Разделихме се с няколко думи на вратата. И той тръгваше. Да купи лекарствата. Спешно!– Кажи ми как да я върна? Идва от Стара Загора! Ама къде ще я настанявам?!
– Кого?
– Тази жена с детето. Нали я видяхте?
– Тази с жълтата чанта и сака?
– Да! Търси подслон!
* * *
"Приемаме с благодарност вашите дарения: пари, хранителни продукти, дрехи, памперси, книги и учебници, компютри, доброволен труд, помощ в изграждането на дома, както и обработваеми земи и гори в района ни.
За всички парични дарения издаваме съответните документи, които се признават от данъчните служби като разходи на дарителите в съответствие с данъчните закони и разпоредби на Република България.
Данни за за дарения: Дом за сираци „Св. Николай“ при храм „Св. Троица“, с. Нови хан, п.код 2110, БУЛСТАТ: 175236581 Банкова сметка: UNI CREDIT BULBANK, клон Елин Пелин IBAN: BG72UNCR 96601000411600, BIC: UNCRBGSF |
Изказвам искрена благодарност към всички дарители, които ни помагат, като моля Бога да ги благослови, да им дава крепко здраве, успехи и дълъг живот. Да увеличи многократно техните блага. Амин!
иеромонах Иоан (отец Иван Иванов)
Източник: Либерален преглед
