Приятно ми е да представя г-н Валентин Вацев. В момента той преподава в Пловдивския университет и в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив История на европейската интеграция и Логика. Да преподаваш логика в този абсолютно нелогичен свят сигурно е голямо изпитание. Но днес ще поговорим за цикличността на духовните кризи в България и за това какви изцелители, лечители или утехи периодично или ние сами търсим, или ни се натрапват. Помня, че баба Ванга стана известна по време на зрелия социализъм, което според мен никак не се връзваше с тогавашната атеистична здравомислеща пропаганда.
- Наистина не се връзваше. Аз така и не отидох да се запозная с баба Ванга, не проявих интерес, не проявих всъщност и враждебност. За мен случаят не беше кой знае колко интересен. Но зад феномена Ванга, съгласен съм да я наричаме феномен, се крият много по-дълбоки и по-важни неща, които характеризират българското общество. Имам цяла теория за мястото на този тип знахари, врачки, провидци, ясновидци. Апропо, ще ви кажа в скоби, че се отнасям съвсем спокойно към идеята, че тя е имала някакви ясновидски дарби.
Аз също.
- Но Ванга беше интересна от културологическа, от духовна гледна точка. Според мене явлението се разгърна в средата на 70-те години, условно, разбира се, тогава общо взето сакралното, есхатологичното ядро на народния български комунизъм изтля.
Какво означава есхатологично ядро на народния български комунизъм?
- Българският комунизъм винаги е бил различен от европейския, например от германския или френския комунизъм. Старите български комунисти, някои, от които ми бяха близки, искрено вярваха, че работата им е есхатологична, те вярваха в това, че царството Божие на земята може да се построи, че се участва в последен бой и трябва да се направят всички усилия...
...за да може справедливостта и равенството да възтържествуват и в България.
...за да може справедливостта и равенството да възтържествуват и в България.
- ... че този свят захожда, но след него идва друг свят. Това е хилиастичната вяра, че тук на земята си струва да се направи усилие, за да дойде окончателната правда за всички. Тази идея е дълбоко християнска, тя е народнохристиянска, разбира се, оттам е отвинтен главният персонаж в религията, това е християнство без Бог. Но връзката с есхатологичния слой в християнството я има. Както и да се изживява тя отвън. Идеята за комунизъм като царство Божие на земята изтля някъде в средата на 70-те години, престана да се възприема като сетивна достоверност. Тогава идеалът за комунизъм вече се превърна в нещо друго: “Все по-пълното задоволяване на непрекъснато нарастващите материални потребности".
Сакралността не просто премина към обикновен консумеризъм. В този миг българският комунизъм като идеен двигател беше мъртъв. Остана структурата, управленската машина, елитът. И точно в тази епоха българският елит започна да има нужда от друг тип обосноваване на присъствието си. И тогава се появи интересът в образованото съсловие към баба Ванга. Помня, че баба Ванга беше станала светица на ЦК на БКП. Признак за приобщеност към горните етажи на властта, на културата, на света беше да имаш записан час при нея. Да си говорил с нея. Приемам, че тя е била добронамерена и искрено е вярвала в това, което прави, и субективно се е изживявала като християнка. Това е особено християнство, което в България много добре се съчетава с езичеството. Едни и същи хора ме уверяват, че са християни и че вярват в прераждането на душата. Празнуват светеца си, но проверяват хороскопа си за деня. Или вярват в Бога, но едновременно се кълнат в съдбата, а няма как да им се обясни, че Бог и съдба са напълно различни неща. Фактически така на мястото на есхатологичния, сакралния комунизъм, който аз почти не помня, дойде левият консумеризъм с търсене на чудеса. Това е българският окултизъм, който за малко да стане не официална, но реална идеология на България. Мисля, че баба Ванга беше припозната, потърсена и поискана от елита на България. Тя естествено бързо се превърна и в народен авторитет. Но помня как елитът на България, софийската интелигенция общуваше с нея, разнасяше откровенията й от маса на маса в кафенетата на Съюза на писателите и на художниците. Баба Ванга се превърна в неофициална българска обоснователка на културата. И е интересна не сама по себе си, а като емблематична фигура за една цяла епоха. Виждам зад нея Людмила Живкова. Те бяха свързани в единно идейно ядро. Преди десетина години попаднах на теория, според която при краха на комунизма се получава духовен вакуум. Може би някъде е станало, но в България не се случи. На мястото на умиращия като идеология комунизъм се намърда окултизмът. Това започна още към края на 70-те години, 80-те години бяха окултни времена. Левият окултизъм се чувстваше много добре в епохата на разрухата. Той обаче не бива непременно да се свързва с разрухата. И вдясно има окултизъм. Просто българската духовна ситуация винаги е била двойнствена, по-сложна, отколкото ние си представяме. Като оставим извън скоби множеството вярвания, които дойдоха отвън в България - мормони, йеховисти, евангелисти от нов тип, кришнари, слава Богу, сатанисти още няма, поне аз не съм чувал, да не забравим и дъновистите, но в България винаги е имало един стар окултизъм. Има го още от 20–30-те години. Негови представители например са Асен Златарев, по-късно Николай Райнов, в наше време синът му Богомил Райнов, Нешка Робева, нейните политически приятели от Позитано...
Сакралността не просто премина към обикновен консумеризъм. В този миг българският комунизъм като идеен двигател беше мъртъв. Остана структурата, управленската машина, елитът. И точно в тази епоха българският елит започна да има нужда от друг тип обосноваване на присъствието си. И тогава се появи интересът в образованото съсловие към баба Ванга. Помня, че баба Ванга беше станала светица на ЦК на БКП. Признак за приобщеност към горните етажи на властта, на културата, на света беше да имаш записан час при нея. Да си говорил с нея. Приемам, че тя е била добронамерена и искрено е вярвала в това, което прави, и субективно се е изживявала като християнка. Това е особено християнство, което в България много добре се съчетава с езичеството. Едни и същи хора ме уверяват, че са християни и че вярват в прераждането на душата. Празнуват светеца си, но проверяват хороскопа си за деня. Или вярват в Бога, но едновременно се кълнат в съдбата, а няма как да им се обясни, че Бог и съдба са напълно различни неща. Фактически така на мястото на есхатологичния, сакралния комунизъм, който аз почти не помня, дойде левият консумеризъм с търсене на чудеса. Това е българският окултизъм, който за малко да стане не официална, но реална идеология на България. Мисля, че баба Ванга беше припозната, потърсена и поискана от елита на България. Тя естествено бързо се превърна и в народен авторитет. Но помня как елитът на България, софийската интелигенция общуваше с нея, разнасяше откровенията й от маса на маса в кафенетата на Съюза на писателите и на художниците. Баба Ванга се превърна в неофициална българска обоснователка на културата. И е интересна не сама по себе си, а като емблематична фигура за една цяла епоха. Виждам зад нея Людмила Живкова. Те бяха свързани в единно идейно ядро. Преди десетина години попаднах на теория, според която при краха на комунизма се получава духовен вакуум. Може би някъде е станало, но в България не се случи. На мястото на умиращия като идеология комунизъм се намърда окултизмът. Това започна още към края на 70-те години, 80-те години бяха окултни времена. Левият окултизъм се чувстваше много добре в епохата на разрухата. Той обаче не бива непременно да се свързва с разрухата. И вдясно има окултизъм. Просто българската духовна ситуация винаги е била двойнствена, по-сложна, отколкото ние си представяме. Като оставим извън скоби множеството вярвания, които дойдоха отвън в България - мормони, йеховисти, евангелисти от нов тип, кришнари, слава Богу, сатанисти още няма, поне аз не съм чувал, да не забравим и дъновистите, но в България винаги е имало един стар окултизъм. Има го още от 20–30-те години. Негови представители например са Асен Златарев, по-късно Николай Райнов, в наше време синът му Богомил Райнов, Нешка Робева, нейните политически приятели от Позитано...
Светлин Русев...
- Разбира се, той не бива да се пропуска, когато се рисува иконостасът на българските окултисти. Те винаги са били тук и са активни. И точно този тип мислене, тази ориентация в света за малко да стане реална българска идеология. Те и досега са навсякъде.
Да се спрем на технологията на този пробив. преходът започна с Кашпировски, Кеворкян го пускаше по “Всяка неделя”.
Да се спрем на технологията на този пробив. преходът започна с Кашпировски, Кеворкян го пускаше по “Всяка неделя”.
- Точно така, и с Чомак в Русия, пускаха непрекъснато и сериалите на Дейвид Линч “Туин Пийкс”. Това се правеше нарочно, за да се извади обществото от дотогавашното му стабилно състояние, да се отвори, за да може да му се въздейства. За тази технология узнах по-късно. До мене стигнаха наръчници за психологическа обработка на масите, това е наука.
Да, тогава чрез единствената телевизия лесно се манипулираше обществото.
- Именно. А после, в началото на 90-те години, трябваше да се направи и голям духовен прелом. Обществото за известно време да се остави в безпомощност, да вижда разни неща, но да не ги разбира. Това е елемент на психологическото управление, използван и другаде по света. Но нека завършим с окултизма. Днес според мен случаят с баба Ванга е изчерпан. Всичко ще угасне във вълните на комерсиализма. Ще остане един спомен, от него ще направят култ, ще се организира музей, защо не около музея и фондация, а около фондацията - някакво институтче, но в края на краищата това ще потъне в комерсиалността. До следващия път, когато българският окултизъм, който се осъзнава предимно в ляво, ще намери поредния си пророк. Българската църква е безпомощна да се противопостави, тя няма сили и готовност за това. Българският окултизъм продължава. Искам да кажа две думи за природата му, тъй като той е пред очите ни, но ние не го виждаме като окултизъм. В България той обаче е старо явление. На мен не са ми ясни точно корените на българската културна действителност, но нека да припомним, че в българския духовен пейзаж винаги и от много отдавна е имало тайнствени неща. По нашите земи е имало павликяни, богомили. Мисля, че окултизмът е съвременно превъплъщение на тъмната сянка на християнството. Това е гностицизмът, ранните околохристиянски вярвания, които съпровождат християнската доктрина и менталност, вече 2000 години. Интересът към Боян Магесника - роман на Николай Райнов, е показателен, това всъщност е интересът към Симон Мага, към Аполоний Тиански, към тези странни фигури в началото на християнската епоха, които имат собствена идеология - разделянето на хората на пневматици - духовни, психици – душевни, и соматици - телесни. Тази идеология много добре пасва на нашето общество с удължаваща се вертикала. Най-отгоре са духовно просветените и спасените, по-надолу са тези, на които има смисъл и може да се помогне, а още по-надолу има 90 % биомаса. Хора, на които можем да пускаме телевизия, да ги занимаваме с живота на българския културен елит в лицето на чалга певците и т.н.
Това е схемата на Валентин...
- Валентин - да, това е описано от Ириней Лионски, а живее и днес. Идеология за просветения връх, заместители за средата, която се стеснява все повече и повече, и тотална чалга за биомасата, която покрива 90 % от народа. Това няма нищо общо с християнството, разбира се. С идеята, че всеки може да бъде спасен, ако знае какво е това и го иска. С идеята за универсиализма на апостол Павел, според когото всички частности могат да бъдат забравени в името на Спасението.
Всъщност, борбата на Църквата е била борба с тези учения и догматите, от които днес догматът е получил много лош контекст в България..., но да завършим с българите тук и сега и техния окултизъм.
- Той ще продължи с променлив успех и по-нататък, докато реалното движение на България не се обоснове с някаква действителна универсална идеология. Ние нямаме универсална идеология. След края на комунизма България беше напълнена с либертарианство, либералсоциализъм, социаллиберализъм, окултизъм – смесица от всякакви в общи линии пошли вярвания. Няма действителна духовна опора. Перефразирайки Кант, който казва, че корабът на закона плува в океана на морала, ние можем да кажем, че корабът на българската политика се опитва да плува в пресъхващия океан на културата.
Това щях да попитам: как се връзва българската политика с казаното от вас?
- Връзва се много добре. Духовният вакуум, появил се някъде през 70-те години, постави началото на разпадането на големите идеологеми на българското общество и преминаването към консумеризъм на дребно. Върху това се надгражда политическият живот в България. Просто културата не е някаква външен елемент на политиката, културата пронизва политиката отвътре. Вижте какво става сега, линията която разделя власт от опозиция, това не е линията, която разделя ляво от дясно. А делението “ляво – дясно” е аксиома на цялата европейска културна политика.
Българските политици съзнателно ли пренебрегнаха в началото грижата за култура и образование заради оцеляването си и икономическото си възмогване?
- От самото начало в България става дума не толкова за политическо преобразуване, което задава смисъла на всяка революционна промяна, а за реализация на вечния лозунг “Обогатявайте се!”. Имущественият инстинкт много отдавна се е маскирал като политическа амбиция. Българският политик предпочита бързо да стане човек и да излезе от политиката, за да реши големия си личен или семеен проблем, проблема на рода, на братовчедите. В този смисъл българска политика може би още не се е появила. Трансформацията в края на 80-те години не се движеше от желанието за откриване на нови хоризонти, за намиране на нов политически смисъл, както вярваха мои приятели от БСП и от СДС. Познавам достатъчно почтени хора навсякъде и помня един от основателите на СДС, вече покойник, който каза: “Искам да има политическа свобода и нека хората да гласуват, както искат”. Това беше вярата, че политиката е големият инструмент за промяна на човешкия живот. Това беше идеята, която движеше първите идеалисти и в ляво, и в дясно. Но те много бързо бяха изхвърлени в периферията на процеса. Така че българската революция много рано прояви имуществените си амбиции и инстинкти, а културно-политическият патос и визията за историята се оказаха просто украшения. Мога ясно да заявя, че в България политика вече няма. Или още няма, както искате.
Още няма, може би.
- Може би още няма. Това е оптимистично. И нека да обобщим. Според мен, както видяхте, баба Ванга е интересна по-скоро като символ на нещо друго, което е по-важно. Но и окултизма общо взето е заместител на важните неща. Живеем в ситуация на народно езичество. Християнството няма сили да се утвърди като официална култура. Не искам да критикувам българската църква, но тя в момента няма сили да реши тази задача. Ние сме под огромен културен натиск, той е консумериски, либералконсумериски натиск, така че живеем със заместители, а адекватна идеологическа форма на българкия политически процес все още не е произведена. А политическият процес не може без културна и духовна форма. Великите политически начинания винаги са имали културен пълнеж, културен хоризонт, културен смисъл. У нас смисълът беше “обогатявайте се”. И за това обществото със запазените си инстинкти продължава да не се доверява на всичко, което вижда. Това всъщност не е лошо. Ние живеем в света на мже би не окончателно, но засега победилото езичество, което умее да бъде агресивно. То се превъплъщава, сменя формите си. Вижте съдържанието на българските телевизии и вестници, вижте културния пантеон на България. Там ще намерите заедно с Ванга, Нешка Робева, Светлин Русев, Христо Стоичков, усещам разликата между тези хора, но те седят в един и същи периметър. Това са културните символи на България. Ние нямаме Жан-Пол Сартр, нямаме Хайдегер или Кант, имаме Нора Ананиева и Нешка Робева. Толкова.
Валентин Вацев е завършил философия и история в СУ “Климент Охридски”. В момента води курс по геополитика в Пловдивския университет, преподава и “Теория и история на Европейската интеграция” в Европейския колеж в Пловдив. Допреди 10 години е активен член на най-висшите ръководства на БСП ВС и ИБ.
- От самото начало в България става дума не толкова за политическо преобразуване, което задава смисъла на всяка революционна промяна, а за реализация на вечния лозунг “Обогатявайте се!”. Имущественият инстинкт много отдавна се е маскирал като политическа амбиция. Българският политик предпочита бързо да стане човек и да излезе от политиката, за да реши големия си личен или семеен проблем, проблема на рода, на братовчедите. В този смисъл българска политика може би още не се е появила. Трансформацията в края на 80-те години не се движеше от желанието за откриване на нови хоризонти, за намиране на нов политически смисъл, както вярваха мои приятели от БСП и от СДС. Познавам достатъчно почтени хора навсякъде и помня един от основателите на СДС, вече покойник, който каза: “Искам да има политическа свобода и нека хората да гласуват, както искат”. Това беше вярата, че политиката е големият инструмент за промяна на човешкия живот. Това беше идеята, която движеше първите идеалисти и в ляво, и в дясно. Но те много бързо бяха изхвърлени в периферията на процеса. Така че българската революция много рано прояви имуществените си амбиции и инстинкти, а културно-политическият патос и визията за историята се оказаха просто украшения. Мога ясно да заявя, че в България политика вече няма. Или още няма, както искате.
Още няма, може би.
- Може би още няма. Това е оптимистично. И нека да обобщим. Според мен, както видяхте, баба Ванга е интересна по-скоро като символ на нещо друго, което е по-важно. Но и окултизма общо взето е заместител на важните неща. Живеем в ситуация на народно езичество. Християнството няма сили да се утвърди като официална култура. Не искам да критикувам българската църква, но тя в момента няма сили да реши тази задача. Ние сме под огромен културен натиск, той е консумериски, либералконсумериски натиск, така че живеем със заместители, а адекватна идеологическа форма на българкия политически процес все още не е произведена. А политическият процес не може без културна и духовна форма. Великите политически начинания винаги са имали културен пълнеж, културен хоризонт, културен смисъл. У нас смисълът беше “обогатявайте се”. И за това обществото със запазените си инстинкти продължава да не се доверява на всичко, което вижда. Това всъщност не е лошо. Ние живеем в света на мже би не окончателно, но засега победилото езичество, което умее да бъде агресивно. То се превъплъщава, сменя формите си. Вижте съдържанието на българските телевизии и вестници, вижте културния пантеон на България. Там ще намерите заедно с Ванга, Нешка Робева, Светлин Русев, Христо Стоичков, усещам разликата между тези хора, но те седят в един и същи периметър. Това са културните символи на България. Ние нямаме Жан-Пол Сартр, нямаме Хайдегер или Кант, имаме Нора Ананиева и Нешка Робева. Толкова.
Валентин Вацев е завършил философия и история в СУ “Климент Охридски”. В момента води курс по геополитика в Пловдивския университет, преподава и “Теория и история на Европейската интеграция” в Европейския колеж в Пловдив. Допреди 10 години е активен член на най-висшите ръководства на БСП ВС и ИБ.
