Заселването на мюсюлмани в западния свят е сърцевина на ислямската завоевателна доктрина
Днес ислямът е най-бързо нарастващата религия в западния свят. Почти 20 милиона от жителите на Европейския съюз са мюсюлмани. Ако днешната тенденция се запази, до 2020 г. те ще съставляват 10% от населението на Европа, а в САЩ техният брой ще надхвърли 10 милиона. Експанзията на това население се осъществява чрез имиграция и колосална раждаемост, която многократно превишава раждаемостта на народа-домакин.
Това, което става днес, няма нищо общо с вълните на имигрантите в Америка от края на XIX в. и началото на XX в. Те не бяха нелегални. Имиграцията в Америка нито предполагаше, нито допускаше някакво право на новодошлите да тормозят гражданите на Съединените щати със своята религия, нито да я налагат, нито да нападат и убиват онези, за които тя е неприемлива.
Никога, в нито една държава на Запада, не е бил приеман закон или друг нормативен акт, който да кани или насърчава притока на мюсюлмани. Заселването на мюсюлманите в западния свят не бе имиграция. Това бе прикривана инвазия. Прикривана, но не смирена или тъжна, а арогантна и защитена от цинизма на политиците.
Повечето трудови мигранти от мюсюлманския свят идваха в Европа и САЩ с намерението да прекарат известно време в индустриализирания Запад и да се върнат в родината си. Нежеланието им да живеят сред "неверниците" отстъпваше пред стремежа към по-добри икономически възможности. Така, за 30 години мюсюлманското население на Великобритания скочи от 82 000 на 2 милиона. В Германия има 4 милиона мюсюлмани, най-вече турци. Оттатък Рейн, във Франция, живеят 5 милиона мохамедани, най-вече североафриканци. По един милион живеят в Италия и Холандия и още половин милион в Испания.
Около 10% от всички новородени бебета в ЕС са мюсюлмани. Обособяването им в плътно заселени райони, най-вече в европейските градове, заличи първоначалното откъсване на мюсюлманските маси от тяхната територия и култура. Благодарение на това в умовете на техните активисти се вихрят смели мечти за конкиста, но вече не военна, а демографска.
Програмата за завладяването на Запада бе изработена през 1981 г., когато третата среща на Ислямската конференция прие Декларацията от Мека. В нея се казва:
"Решени сме да водим джихад с всички средства, за да освободим нашата територия от окупация. Заявяваме, че потисничеството на мюсюлманските малцинства в много страни е грубо посегателство срещу правата и свободите на човека. Призоваваме всички държави, които имат мюсюлмански малцинства, да им дадат пълна свобода. Убедени сме в нуждата да разпространяваме учението на исляма и неговото културно влияние по целия свят."
През следващите 20 години на Запад всяка седмица бе откривана новопостроена джамия. За привържениците на Декларацията от Мека обаче това не означаваше, че мюсюлманските малцинства там не са "потиснати". Според Корана те са "потиснати", докато в страната, в която живеят, не бъде въведен шериатът (ислямският закон), който единствен дава на мюсюлманина "пълна свобода".
Тази политика бива провеждана въпреки всеизвестния факт, че подписалите Декларацията от Мека открито потискат немюсюлманските малцинства в своите страни и не допускат там заселването на немюсюлмани.
От времето на тази декларация броят на мохамеданите в САЩ се утрои и стигна 3 милиона. Това е действителният им брой, който расте чрез имиграция, не чрез помохамеданчване на местното население. (Засега ще оставим настрана защо самите мюсюлмани твърдят, че в САЩ са станали пет, седем, десет милиона.)
Към момента на първата атака срещу Световния търговски център (СТЦ) през 1993 г. стана ясно, че воинстващият ислям е стъпил здраво сред мюсюлманската диаспора в Америка. През следващото десетилетие той укрепи позициите си не само по численост, но и по отношение на властта и политическите умения.
Въпреки това, американските правителства се отнасяха небрежно към ставащото. Те пуснаха в САЩ хиляди мюсюлмански имигранти, дори от държави с открито враждебна идеология и политика към САЩ. В страната бяха допуснати радикални молли, пропагандатори на исляма и агенти на терористични групи и режими.
Много от тях влязоха в САЩ с фалшиви студентски визи, с които прикриваха истинските си намерения. Други идват и си отиват. Воинстващи ходжи пристигат в Америка, за да организират обучение на ислямисти, да набират средства и да рекрутират нови джихадисти.
Президентът Буш веднъж заяви: "Много американци от мюсюлманската религия обичат Америка колкото мен и отдават чест на националния флаг със същото чувство, което изпълва и мен."
Иначе казано, г-н Буш продължава да вярва, че хората са преди всичко консуматори кротки материалисти с не особено дълбоко религиозно чувство, готови да се договарят политически. Това е една от фантазиите на последните две поколения на западния човек, опровергана от цялата човешка история до Втората световна война.
Последиците на това заблуждение са тежки. До 2001 г. всевъзможни ислямски групи се заселиха в САЩ и Канада, основаха фондациите си за набиране на средства, организраха се в политически партии, които набират доброволци за военни действия, имат даже "командни центрове". В Америка днес е представен целият спектър на ислямизма. Има представители на Хамас, Хизбула, алжирската Ислямска въоръжена група, египетската Ал Гамат ал Исламия, палестинската Ислямски джихад, Ислямската освободителна армия, кюрдската ПКК, Ал Каида. Те всички са обединени от възгледа, който осъденият за първия атентат срещу СТЦ, Съдък Ибрахим Съдък Али, обясни при разпит:
"Не забравяйте, Аллах казва в Корана, че във времена като сегашното всичко, което мюсюлманинът поиска, е законно пари, жени, почести, всичко. Мюсюлманинът не може да попадне в ада, когато убива неверници. Неверниците трябва да бъдат убити. Тогава мюсюлманинът отива в рая. Става мъченик."
Днешното поведение на тези общности има своя стара идеология, наричана от тях самите "фатах" (ранните мюсюлмански завоевания) и "таухид" (мюсюлманското покоряване на Арабия). В тези ранни епохи е развита и тактиката "ал-такия" избягването на заплахите, хитруването и измамата като път към победа над "неверниците". По времето на "фатах" и "таухид" мюсюлманите са изпълнявали повелята да се инфилтрират в градовете на врага и да посеят семената на раздора и размириците. Днес "такия" намира израз в пропагандата на исляма като напълно кротка, мирна и толерантна религия, а на самите мюсюлмани като толерантни хора, които искат само равенство и братство. Друг елемент в това подмолно течение е лъжата, че "джихад" означава "вътрешна борба", "стремеж към Аллах" и прочее. В такива случаи мюсюлманинът лъже, като най-често цитира една-две видоизменени мекански строфи, но не казва нищо за мединските сури в Корана.
Палестинският имигрант Исмаил ал-Фарук, който основа Международния институт за ислямска мисъл и преподаваше дълги години в университета на Филаделфия, е и първият теоретик на ислямския халифат в Америка. През 1983 г. той обяви: "Нищо не може да бъде по-красиво от отказа на този млад, жизнен континент (Америка-б.а.) от своето зло минало и маршът му под знамето, на което ще пише "Аллах-ху Акбар".
През 1996 г., на среща с американския мюсюлмански "еретик" Луис Фарахан, либийският ръководител Муамар Кадафи заяви: "Досега гледахме Америка отвън, като крепост. Сега вече имаме пролуки, през които да проникнем и да я превземем отвътре."
При посещението си в Иран по повод годишнина от ислямската революция, Фарахан обяви в реч: "Аллах ще унищожи Америка чрез ръцете на мюсюлманите. Той няма да даде тази чест на Европа или Япония. Това е чест, която Той пази за нас. Над Америка е произнесена смъртната присъда на Аллах. Тя трябва да бъде разрушена".
Онези негови единоверци, които идват в САЩ с визи, издадени от американските посолства и консулства, са не по-малко воинствени. Йорданецът Ахмад Навал, който често говореше на мюсюлмански събрания в САЩ, веднъж предизвика бурни овации с изявлението си: "Ако мюсюлманите станат единни, отново ще управляваме света както някога".
Джамиите в целия западен свят, които контролират дейността на всички мюсюлмански организации, проповядват омраза към немюсюлманите. Финансирани са от Иран, Саудитска Арабия и целия останал ислямски свят. Тъй наречените умерени мюсюлмани в САЩ, ако изобщо съществуват, нямат думата. Техният глас не се чува. Затова радикалният ислям доминира ежедневието на мюсюлманската общност в САЩ.
Ислямските групи откриха, че могат да манипулират американското общество и някои политици, най-вече от Демократчиеската партия (защото корупцията привлича корупция), ако се прикриват зад своите "вакъфи" (религиозни фондации) и ползват политическата доктрина на "човешките права" като чадър, за да налагат широко леката форма на дезинтеграция на обществото видимите символи на ислямската религия в облеклото и ритуалите.
Списъкът с примерите може да бъде продължен до безкрай. Всички водят към извода, който един американец, свидетелстващ пред Комисията по въпросите на тероризма в Конгреса, обобщи преди няколко години: "Както водата винаги намира своето равновесно състояние, терористите се стичат в регионите, които им дават най-голяма свобода за маневриране. Ако фугите, през които проникват, не бъдат запушени и тук имам предвид не само слабо охраняваните участъци по границата, откъдето каналджиите ги превеждат, но и процеса на издаване на визи от нашите дипломатчиески мисии, терористите ще продължават да се стичат в САЩ и Канада."
Повечето трудови мигранти от мюсюлманския свят идваха в Европа и САЩ с намерението да прекарат известно време в индустриализирания Запад и да се върнат в родината си. Нежеланието им да живеят сред "неверниците" отстъпваше пред стремежа към по-добри икономически възможности. Така, за 30 години мюсюлманското население на Великобритания скочи от 82 000 на 2 милиона. В Германия има 4 милиона мюсюлмани, най-вече турци. Оттатък Рейн, във Франция, живеят 5 милиона мохамедани, най-вече североафриканци. По един милион живеят в Италия и Холандия и още половин милион в Испания.
Около 10% от всички новородени бебета в ЕС са мюсюлмани. Обособяването им в плътно заселени райони, най-вече в европейските градове, заличи първоначалното откъсване на мюсюлманските маси от тяхната територия и култура. Благодарение на това в умовете на техните активисти се вихрят смели мечти за конкиста, но вече не военна, а демографска.
Програмата за завладяването на Запада бе изработена през 1981 г., когато третата среща на Ислямската конференция прие Декларацията от Мека. В нея се казва:
"Решени сме да водим джихад с всички средства, за да освободим нашата територия от окупация. Заявяваме, че потисничеството на мюсюлманските малцинства в много страни е грубо посегателство срещу правата и свободите на човека. Призоваваме всички държави, които имат мюсюлмански малцинства, да им дадат пълна свобода. Убедени сме в нуждата да разпространяваме учението на исляма и неговото културно влияние по целия свят."
През следващите 20 години на Запад всяка седмица бе откривана новопостроена джамия. За привържениците на Декларацията от Мека обаче това не означаваше, че мюсюлманските малцинства там не са "потиснати". Според Корана те са "потиснати", докато в страната, в която живеят, не бъде въведен шериатът (ислямският закон), който единствен дава на мюсюлманина "пълна свобода".
Тази политика бива провеждана въпреки всеизвестния факт, че подписалите Декларацията от Мека открито потискат немюсюлманските малцинства в своите страни и не допускат там заселването на немюсюлмани.
От времето на тази декларация броят на мохамеданите в САЩ се утрои и стигна 3 милиона. Това е действителният им брой, който расте чрез имиграция, не чрез помохамеданчване на местното население. (Засега ще оставим настрана защо самите мюсюлмани твърдят, че в САЩ са станали пет, седем, десет милиона.)
Към момента на първата атака срещу Световния търговски център (СТЦ) през 1993 г. стана ясно, че воинстващият ислям е стъпил здраво сред мюсюлманската диаспора в Америка. През следващото десетилетие той укрепи позициите си не само по численост, но и по отношение на властта и политическите умения.
Въпреки това, американските правителства се отнасяха небрежно към ставащото. Те пуснаха в САЩ хиляди мюсюлмански имигранти, дори от държави с открито враждебна идеология и политика към САЩ. В страната бяха допуснати радикални молли, пропагандатори на исляма и агенти на терористични групи и режими.
Много от тях влязоха в САЩ с фалшиви студентски визи, с които прикриваха истинските си намерения. Други идват и си отиват. Воинстващи ходжи пристигат в Америка, за да организират обучение на ислямисти, да набират средства и да рекрутират нови джихадисти.
Президентът Буш веднъж заяви: "Много американци от мюсюлманската религия обичат Америка колкото мен и отдават чест на националния флаг със същото чувство, което изпълва и мен."
Иначе казано, г-н Буш продължава да вярва, че хората са преди всичко консуматори кротки материалисти с не особено дълбоко религиозно чувство, готови да се договарят политически. Това е една от фантазиите на последните две поколения на западния човек, опровергана от цялата човешка история до Втората световна война.
Последиците на това заблуждение са тежки. До 2001 г. всевъзможни ислямски групи се заселиха в САЩ и Канада, основаха фондациите си за набиране на средства, организраха се в политически партии, които набират доброволци за военни действия, имат даже "командни центрове". В Америка днес е представен целият спектър на ислямизма. Има представители на Хамас, Хизбула, алжирската Ислямска въоръжена група, египетската Ал Гамат ал Исламия, палестинската Ислямски джихад, Ислямската освободителна армия, кюрдската ПКК, Ал Каида. Те всички са обединени от възгледа, който осъденият за първия атентат срещу СТЦ, Съдък Ибрахим Съдък Али, обясни при разпит:
"Не забравяйте, Аллах казва в Корана, че във времена като сегашното всичко, което мюсюлманинът поиска, е законно пари, жени, почести, всичко. Мюсюлманинът не може да попадне в ада, когато убива неверници. Неверниците трябва да бъдат убити. Тогава мюсюлманинът отива в рая. Става мъченик."
Днешното поведение на тези общности има своя стара идеология, наричана от тях самите "фатах" (ранните мюсюлмански завоевания) и "таухид" (мюсюлманското покоряване на Арабия). В тези ранни епохи е развита и тактиката "ал-такия" избягването на заплахите, хитруването и измамата като път към победа над "неверниците". По времето на "фатах" и "таухид" мюсюлманите са изпълнявали повелята да се инфилтрират в градовете на врага и да посеят семената на раздора и размириците. Днес "такия" намира израз в пропагандата на исляма като напълно кротка, мирна и толерантна религия, а на самите мюсюлмани като толерантни хора, които искат само равенство и братство. Друг елемент в това подмолно течение е лъжата, че "джихад" означава "вътрешна борба", "стремеж към Аллах" и прочее. В такива случаи мюсюлманинът лъже, като най-често цитира една-две видоизменени мекански строфи, но не казва нищо за мединските сури в Корана.
Палестинският имигрант Исмаил ал-Фарук, който основа Международния институт за ислямска мисъл и преподаваше дълги години в университета на Филаделфия, е и първият теоретик на ислямския халифат в Америка. През 1983 г. той обяви: "Нищо не може да бъде по-красиво от отказа на този млад, жизнен континент (Америка-б.а.) от своето зло минало и маршът му под знамето, на което ще пише "Аллах-ху Акбар".
През 1996 г., на среща с американския мюсюлмански "еретик" Луис Фарахан, либийският ръководител Муамар Кадафи заяви: "Досега гледахме Америка отвън, като крепост. Сега вече имаме пролуки, през които да проникнем и да я превземем отвътре."
При посещението си в Иран по повод годишнина от ислямската революция, Фарахан обяви в реч: "Аллах ще унищожи Америка чрез ръцете на мюсюлманите. Той няма да даде тази чест на Европа или Япония. Това е чест, която Той пази за нас. Над Америка е произнесена смъртната присъда на Аллах. Тя трябва да бъде разрушена".
Онези негови единоверци, които идват в САЩ с визи, издадени от американските посолства и консулства, са не по-малко воинствени. Йорданецът Ахмад Навал, който често говореше на мюсюлмански събрания в САЩ, веднъж предизвика бурни овации с изявлението си: "Ако мюсюлманите станат единни, отново ще управляваме света както някога".
Джамиите в целия западен свят, които контролират дейността на всички мюсюлмански организации, проповядват омраза към немюсюлманите. Финансирани са от Иран, Саудитска Арабия и целия останал ислямски свят. Тъй наречените умерени мюсюлмани в САЩ, ако изобщо съществуват, нямат думата. Техният глас не се чува. Затова радикалният ислям доминира ежедневието на мюсюлманската общност в САЩ.
Ислямските групи откриха, че могат да манипулират американското общество и някои политици, най-вече от Демократчиеската партия (защото корупцията привлича корупция), ако се прикриват зад своите "вакъфи" (религиозни фондации) и ползват политическата доктрина на "човешките права" като чадър, за да налагат широко леката форма на дезинтеграция на обществото видимите символи на ислямската религия в облеклото и ритуалите.
Списъкът с примерите може да бъде продължен до безкрай. Всички водят към извода, който един американец, свидетелстващ пред Комисията по въпросите на тероризма в Конгреса, обобщи преди няколко години: "Както водата винаги намира своето равновесно състояние, терористите се стичат в регионите, които им дават най-голяма свобода за маневриране. Ако фугите, през които проникват, не бъдат запушени и тук имам предвид не само слабо охраняваните участъци по границата, откъдето каналджиите ги превеждат, но и процеса на издаване на визи от нашите дипломатчиески мисии, терористите ще продължават да се стичат в САЩ и Канада."
