- Ваше Светейшество, Христос воскресе!
- Воистину воскресе!- Ваше Светейшество, думата патриарх тежи и означава много. Имахте ли психологическа бариера при поемането на кормилото на БПЦ и ако тя е налице, как я преодолявате?
- Когато човек поема ново служение, естествено е у него да се прокрадват съмнения: ще съумее ли да отговори на очакванията, има ли нужните качества и сили да носи отговорностите и задълженията, свързани с това служение. В първите дни след избора и интронизацията на престола на българските патриарси аз ясно си дадох сметка, на какво високо място Бог ме е поставил. Но когато Бог възлага на плещите ни един житейски кръст, Той дава и вътрешните сили да го носим достойно. И ако смирено възложим упованията си на Него, а не разчитаме единствено на собствените си, по човешки ограничени сили, няма да се посрамим.
- Назначихте ли ревизия, за да се запознаете детайлно със състоянието на Църквата?
- Такава специална ревизия не се налага. Ревизии в БПЦ се правят периодично и с резултатите от тях се запознават както патриархът, така и митрополитите, членове на Светия Синод.
- Казахте, че богатството на Църквата е паството. Поискахте ли статистика колко са свещениците и монасите в БПЦ и колко не достигат, за да няма затворени храмове и манастири и за да не обслужва един свещеник няколко енории на 50 км една от друга, което предопределя и служението му като недостатъчно въпреки полаганите от него сили?
- Броят на свещениците и монасите в БПЦ е една постоянно променяща се величина: непрекъснато се ръкополагат нови свещеници, постригват се нови монаси и монахини, същевременно други приключват земния си път. За жалост, статистиките няма да разрешат проблема с недостига на свещеници. Това не са “вакантни места”, които лесно могат да се попълнят от хора, нуждаещи се от поминък. Да поемеш по пътя на свещенството или монашеството, са нужни силна вяра и желание да посветиш живота си на Христа и на това служение. Този стремеж е дар от Бога, призвание, но до голяма степен е и плод на възпитание или достоен пример за подражание. Израснаха поколения, непознаващи вярата, лишени от християнско възпитание, от примера на светиите и на духоносни люде около себе си, към които да се прилепи сърцето им и да пожелае да ги следва. Сега вероятно ще са нужни поколения, за да стане това натрупване на хора, възпитани в православната вяра, имащи познания за нея и достойни примери за подражание. А нашите свещеници вършат истински подвиг, като остават в “званието, в което Бог ги е призвал” (1 Кор. 7:20) и носят служението си въпреки всичко: без да се радват на уважението, с което се радват техните събратя в Гърция, Румъния, Русия… от страна на населението, нито на тяхната материална обезпеченост, нито на тяхната многочисленост.
И все пак, като цяло, нашите наблюдения са, че числеността на българското духовенство през последните години е с тенденция към увеличаване. При това в редиците му се вливат млади, силно мотивирани, дейни и високообразовани хора.
- Кои са предизвикателствата на днешното време към българския патриарх? Поемате кормилото във време, когато не трябва да се превежда Църквата през комунизма, нито да се преминава през разкола, за да я опазите. Тоест, време е не на отбрана, а на градеж. Градеж само в съзнанието или с пример за градеж на църковната просвета и култура, на вероучение?
- Всяко време носи своите изпитания и по всяко време Църквата и всеки християнин са в състояние “на отбрана”, както се изразихте. Светът с неговите страсти и изкушения, с различния порядък и закони, които го движат, никога не е бил в подкрепа на онези, които се стремят да живеят според Божиите повели - независимо дали царят мирни времена, или времена на гонения срещу Църквата. Слава Богу, каквито и удари да е понесла БПЦ през своята многовековна история, тя не е загубила най-важното: вярното и точно изповядване на вярата в Господ Иисус Христос, вярно и точно да преподава тайнствата на Църквата; не е загубила Божията благодат и е запазила непроменено Неговото учение. И ето, днес и винаги, когато някой наш сънародник е на кръстопът или преминава през трудности в своя живот, може да почерпи в Църквата ни и съвет, и духовна подкрепа, и благодатни сили да разреши своите проблеми и премине достойно през тях, без да се препъне душата му.
А граденето, за да е на здрава основа, трябва да става първо в човешките души: в съзнанието и в сърцата на хората. Миряните чрез техните инициативи и доброволна помощ, под ръководството на свещениците са и онези, които следва да осъществяват преподаването на вероучение в детските градини и училищата, в прицърковни школи, да реализират издателската и социалната дейност на Църквата. Колкото повече това чувство за църковност, за причастност към живота на Църквата се засилва у нашите християни, толкова повече у тях ще се засилва и желанието да направят нещо за Бога и за своите по-малки братя. И толкова по-дейна и социално ангажирана ще е БПЦ.
- Ще продължавате ли усилията на Светия Синод за вкарване на предмета религия в образованието на България?
- Дай, Боже, България в скоро време да има управници, които да осъзнават колко важно за просперитета на една държава е нейните граждани да имат здрави, непреходни нравствени ценности и обществен консенсус около тези ценности. Всеки човек, за да бъде животът му пълноценен, трябва да знае, защо се е родил, кой е той, кои са важните неща в живота и кои - не, как да живее, за да реализира в пълнота себе си като личност, своите възможности, как да изгражда своите отношения със заобикалящия го свят. Нашата богооткровена религия - светото Православие - ни дава всичко това като познание. А който желае да участва в нейните тайнства, ще има и благодатни сили, и Божията подкрепа в своя живот. Отдавна предметът Религия трябваше да бъде въведен в образователната ни система и децата да изучават конфесионално своята религия, а които не желаят - да изучават светска етична дисциплина. Ако това беше станало досега, агресията, безпътицата, безверието и отчаянието може би нямаше да достигнат такива размери.
- Смятате ли, че трябва да продължи идеята за обявяване на нови български светци?
- Църквата, живата Христова църква във всяко време има в недрата си своите светии - Божии угодници, за които изпълнението на Божия закон за безусловна любов към Бога и към ближните е по-важно от тях самите и изпълнението на Божията воля е по-важно от живота, живян според собственото им усмотрение. БПЦ безспорно има своите чеда, достигнали до святост с богоугодния си живот или приели мъченически венец в защита на вярата. Но преди да бъдат канонизирани, техният живот и подвиг трябва да бъдат внимателно проучени: да се съберат достатъчно сведения за тяхната вяра в Бога, безукорен православен живот, свидетелства, чудотворство и молитвена подкрепа и т. н. - за тяхната святост. При постъпване в Светия Синод на такава документация ние, разбира се, ще ги разглеждаме внимателно и - дай, Боже - да се сдобием в скоро време и с други небесни покровители на българския народ и православните християни.
- Да очакваме ли тази година нов Църковен събор?
- Не бива да се избързва със свикването на Църковен събор, а първо внимателно да се набележат въпросите, които трябва да бъдат разгледани на него, и да се осъществи нужната подготовка за ползотворната му работа. Организацията на такъв събор е сложен и нелек процес, така че не бих искал да се ангажираме със срокове.
- В Светия Синод, а и в цялата ни Църква едни искат да се върне старият стил, а други - не. Сега е смесица - едни празници са по новия, други - по стария календар. Тази година например няма да има Петрови пости, защото сме по новия. Какво според вас трябва да се направи - да се върне старият стил, да се уеднаквят всички празници по новия или да се допитате до народа?
- Нова промяна в календара би предизвикала нови смущения и обърквания у народа и ще даде нови поводи за разделение. Затова подобна крачка ми се струва неразумна и излишна. И единият, и другият църковен календар имат своите несъвършенства, но това никога не е било пречка да се отдава подобаваща прослава на Бога и Неговите светии. В православния свят има поместни православни църкви, които са по стария календар, като Йерусалимската, Руската, Сръбската, Грузинската, Полската, а други са по т.нар. нов стил, като Вселенската, Александрийската, Антиохийската, Румънската, Българската, Кипърската и Еладската. Това не е пречка за нашето канонично единство и съслужения. В нашия църковен календар единствено Гергьовден е по стар стил, т.е. на 6 май вместо на 23-и, и това навремето е съобразено с традицията у нас в този ден на трапезата да се поднася агне. Опасявам се, че и да върнем празника на 23 май, тази традиция няма да се прекрати и това ще се окаже силно изкушение за вярващите, ако се пада по време на Великия пост.
- Митрополит Йосиф каза, че 30 години изгнание в Америка стигат, и подава оставка – веднъж пред дядо Максим, втори път пред вас. Той е ценен за БПЦ, не може ли да отиде в Русе, а да има избори за митрополит в САЩ?
- Митрополит Йосиф безспорно е изключително ценен наш митрополит с много качества, висока ерудиция и много обичан от православните християни както в епархията му, така и в България. Разбираеми са неговата носталгия и желанието му да се завърне в България. Неговият отказ от митрополитското звание би било прецедент в БПЦ, но Светият Синод на предстоящата си лятна сесия ще обсъди молбата му, ще изслушаме неговите мотиви и желание и ще решим какво да стане.
- Смятате ли, че трябва нов ред и за Св. Синод? Ето, един митрополит от 5-6 години не живее изобщо в епархията си, какъв пастир може да бъде?
- Преди време епархиотите на тази епархия ясно заявиха пред Светия Синод, че искат своя митрополит и стоят зад него. Щом пасомите познават своя пастир и го следват, а той е каноничен “правоправещ” архиерей, никой не бива да им го отнема. А ако излезем от конкретния случай, който визирате, според Устава на БПЦ митрополитите са пожизнено свързани със своите епархии. В случай на физическа немощ се назначават епископи за техни помощници, но митрополитът си остава титуляр. Младостта и физическото здраве имат едни преимущества, старостта и немощта - други. Немощта в съчетание със силна вяра и молитва умъдрява човека, прави го по-благ, смирен, по-уповаващ се на Бога и на своите съработници. По думите на свети Григорий Богослов: “Няма нищо по-силно от старостта”. Това е така, защото за нас, християните, Божията сила в нашата немощ се проявява.
А определящото за един добър духовен пастир е послушание и любов към Бога и вярно пазене на Неговите заповеди, любов и грижа за неговите пасоми. И ако се върнем на въпроса ви: “Трябва ли нов ред?” - не непременно. А само ако сме уверени, че новият ред ще е по-добър от стария.
- Преди години споменахте да се направи сдружение “Приятели на Зелениковец”, което да вдигне от руините някогашната лятна резиденция на патриарха. Като патриарх бихте ли оказали духовна подкрепа на такова начинание?
- Това великолепно място с безспорна историческа стойност заслужава да бъдат положени грижи за него, за да се съхрани. Строено е като постница към Троянската света обител и поради своята отдалеченост, дивната природа, която го заобикаля, и скромни условия за живот не случайно е било любимо място за уединение и молитва на редица наши архиереи. За Зелениковец бих подкрепил всяко усилие в тази посока.
- За каква църква ратувате и искате да видите в България?
- Църква, раждаща небесни жители. Защото, каква полза от Църква, която е богата, силна, влиятелна в обществото, популярна, ако хората не се освещават и спасяват в нея, ако не прави своите пасоми не само по-добри хора, но и жители на царството Божие.
- Всяка пролет в. “24 часа” обявява достойните българи за предходната година. Класацията правят самите читатели, като се позовават на доблестни, самоотвержени и благородни постъпки. Сред тях са пожертвали живота си, за да спасят хора от бедствие, както и други примери на саможертва и благородство. Патрон на проявата обикновено е министър-председателят, както беше и тази година. Ще се съгласите ли догодина, дай, Боже, да е живот и здраве, тази благородна инициатива да стане под ваш патронаж?
- Прекрасна е инициативата “достойните българи” на “24 часа” за утвърждавате на доброто. Похвално е, че насочвате вниманието на своите читатели към добрите благородни прояви около тях, че поощрявате у тях способността да забелязват доблестните постъпки сред натрапващото ни се зло. Трябва повече такива прояви на доброта и саможертва да бъдат показвани като достоен пример, който да следваме. И вие, като служители на един от сериозните вестници в страната, да се стремите на страниците ви винаги да намира място доброто, позитивното, градивното, вдъхновяващото. Защото “Не бива да се оставяме злото да ни надвива, но да надвиваме злото с добро” (Рим. 12:21). Ако перифразираме предишния Ви въпрос и трябва с няколко думи да кажа за какво общество ратувам, ще отговоря така: за такова, в което добрите, достойните за подражание примери ще изместят от първите страници на вестниците скандалните теми на деня.
Това е и моето Великденско послание към вашите многобройни читатели: търсете доброто и на него отдавайте вниманието и сърцето си. Преумножавайте го в света чрез малките жестове на любов към всички хора, които Бог изпраща всекидневно на житейския ви път. Пазете вярата, постарайте се да научите повече за нея и по-често се обръщайте с молитва към Христа - Възкръсналия, победилия смъртта. Той страда и прие кръстна смърт заради нашето спасение. Той обича всяко човешко създание и никога няма да остави нашия зов без отговор. (24 часа)
