Мобилно меню

4.6279069767442 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (86 Votes)
1_67.jpgРазговор с отец Никанор от Гигинския манастир

- Отче Никанор, от какво се нуждаят повече днес младите българи - от вероучение в училище или от действена църква?

- И от двете се нуждаят. От църква, за да се спасяват, но и от вероучение, за да надмогнат неграмотността си по отношение на същността на нас, българите - православната вяра. А чрез нея ще схванем и собствената си история. Без корен ние ще се люшкаме все така, както от началото на демокрацията, без да имаме верую. Затова за 20 години от върли комунисти вече сме правоверни европейци. Това какво говори - за безпринципни хора! Нямаме котва, нямаме принципи.

- Настоявате ли за въвеждане на вероучение?

- Виждал съм учебниците на това вероучение, те не са православни. А и то трябва да се преподава от хора, които имат вяра, защото огън от огън се пали. А ние нямаме такива подготвени кадри.

- Но вярващите не стават ли все повече?

- Много малко са вярващите у нас, а от тях голяма част (замисля се), да, да, напишете го, са неадекватни хора. Направо шашави.

- Шашави ли? И по какво да ги познаем?

- По това, че когато отидем в църквата и говорим с тях, от техните думи някак ни става студено или скучно и объркано...

- Защо църквата ни не е активна в приобщаването на хората?

- Защото не знае в какво да ги приобщи. Тя като клир е празна от съдържание, защото в нея няма молитвеници и не се познава истинският благодатен духовен живот.

Богословите си чешат езиците, а няма един, който да се помоли, както Христос се е помолил с кървави капки пот. Казва се: "От пълно сърце говорят устата." Когато сърцето ти е празно, какво да им кажеш на хората?! Говорим им разни морализми, които им е писнало да слушат.

От православните страни Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Сърбия, Гърция и Грузия ние сме най-напреднали по отношение на т. нар. апостасия (вероотстъпничество, от гр. ез.), тоест ние сме най-напред в приемането на модерни концепции, теории, либерализми, социализми, демократизми. Във всичко, което замества вярата. Затова вървим към все по-голямо ожесточение в сърцата си.

- Отче Никанор, кризата все не си тръгва, поне някаква полза можем ли да извлечем от нея?

- Чрез нея по-лесно ще разберем, че светът не е място, което да ни доставя само удоволствия, а тук трябва да научим много неща! Нашата цел да е в живота да ставаме подобни на Бог, който е наш творец! И това удовлетворява човешката душа, а не да бъдем материално преуспяващи. Първата цел е постижима във всички условия - и в сталинските лагери хората пак са били с Бога и са възраствали в добродетел.

Докато другото е като надпревара с дъгата, да минеш под нея. И ако няма икономическа криза, ще е друга - в личния живот, в здравето. Това, което ти нашепва: ще имаш хубава работа и заплата, ще имаш семейство, най-нова кола и т. н., е възможно, но е игра на съдбата и не може да е цел в живота.

Помислете само в последните 10 години какво се построи, София се удвои и утрои, бетонираха морето и планините. А какво духовно се сещате да се е появило? Аз се сещам само за отец Иван от Нови хан и неговите 60 дечица. Друго?

Духовността трябва да се възпитава от детството още. Знаеш ли, сега децата ги съсипва особен бяс на леност и униние.

- Бяс на леност ли?

- Да, той обича да ги прикове към компютъра и те са способни през това време нищо друго да не правят - часове, дни, месеци. Няма да се обърнат и да забележат, че техните родители ги хранят и издържат, че им мият и чистят като на бебета. Те не го оценяват и ако някой съсед например има нужда от помощ, няма и да излязат извън стаята си.

Това е непозната още форма на унищожение на младежта, защото е хитра. Ако се зарази от хазарт детето, родителите усещат по изчезването на предмети и пари от къщи. При наркоманите е очевидно и родителят се стряска. А тук маха с ръка и вика: "Е, детето е пред компютъра цял ден, но поне не ме занимава с проблемите си!" Родителят е добре, но детето става на 30 години и няма и ден трудов стаж.

Няма кой да му зашие един през врата, за да се опомни! Но веднага - правата на човека, правата на детето - и сме блокирани. А какво значи това обществото да даде на някого право да деградира, да си загуби човешкия образ. Затова младите се обиждат толкова лесно днес. А родителят не казва: "Имаме проблем, детето ни е горделиво", а обяснява: "О, той е много раним, много е нежен и деликатен." Просто родителите днес не могат да контролират и малки деца.

- Защо в манастирите през лятната ваканция не приемате ученици, за да ги възпитавате в християнски добродетели?

- Това не е проста работа. Манастирът може да бъде посещаван от деца в рамките на "зелено училище", доколкото има такава практика и на Света гора. Малко монаси сме, за жалост не идват нови. Просто в България нямаме християнски семейства - да спазват постите, да се изповядват... И да пращат детето си за монах, за свещеник. Като дойдат хора тук, най се чудят как я караме без телевизия. (в. Труд)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kh9d 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски