"Църква в пагони", така един познат от Петербург определи положението на Московската патриаршия, отредено й от режима в Русия. Доколко това определение е коректно, не знам, но този материал в "Двери" показа, че във въпросната юрисдикция солдатщината измества както църковно-йерархичните отношения, така и църковното съзнание.

Първо, необяснимо е как заявяването на една безспорна истина, а именно липсата на църковен канон, забраняващ телесното общение между съпрузи по време на пост, може да предизвика смут в една здрава църковна среда, и въобще в един здрав разум.

Второ, смущаващо е, че подобно заявление предизивиква дискусии не само в обществените среди, но дори и в рамките на църковния народ, и което е най-тревожно - в средите на учените църковници. Всъщност какво предизвика смут у всички тези кръгове в Русия - незнанието за липсата на подобен канон или страхът тази простичка истина да бъде изказвана на висок глас и да бъде чувана. Първото говори за неграмотност, второто за човекоугодничество. В Църквата не само няма канон, ограничаващ съпружеското общение по време на пост, но и няма канон, който да забранява да се говори истината.

Прошка в музика и стих
1 март - Ден за прошка

Прости ми...
(Totoni)

"Прости ми, мамо! Прости ми за всичките пъти, когато не хванах ръката ти! Прости ми за тогава, когато не те прегърнах! За дните, когато съм лоша с теб. Знаеш, че тогава не се сърдя на теб. Сърдя се на живота и на света. Не и на теб! Прости ми за сивите коси и неизказаните думи! Прости ми!

Форум "В начало беше Словото":

Фактът, че в началото на деветдесетте години настоятелството на храм "Св. Александър Невски"  се изпълни с мутри и хора на „Мултигруп” -  това е първичният проблем, който доведе до всички останали трагични последствия. Спомняте ли си, когато митр. Галактион въведе (неофициално, но твърде видимо) сватби в патриаршеската катедрала? Въпреки изричната забрана всяка неделя-следобяд целият площад "Св. Александър Невски" се изпълваше с черни коли с балончета. На пръв поглед дреболия, но и още едно доказателство, че дреболиите са важни. Гнилите плодове трябва да се махат навреме от кошницата, защото иначе! всичко останало започва да гние.

Митр. Галактион стана такъв, защото му се позволи да е такъв. Никой не го санкционира за нарушенията му! Въпросът не беше до сватбите, а до сигнала, който той получи от Св. Синод, когато не му беше наложено никакво наказание за тях! Сигналът сякаш гласеше: "Добре си решил, хубаво правиш, връзката със знатните християни трябва да се толерира!"

"Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". (Лука 18:10-14). С тези думи завърши вчерашното евангелско четиво, в Неделята на митаря и фарисея. Всички знаем, че през седмицата, която започна, в сряда и петък се блажи. Както казва една моя приятелка, това е "опаката" седмица. С изненада обаче разбрах, че тази опака седмица всъщност е православният карнавал.

Бързата справка в любителската "Уикипедия" показа, че има няколко хипотези за произхода на думата "карнавал", но че според всички тях тя съдържа корена "carn" от латинската дума за месо (caro, carnis). После следват общоизвестните обяснения, свързани с травестия, преобръщане на порядъка, маскарад и пр. Неизменно се подчертава, че карнавалът е характерен за католическите страни и че се празнува в последната седмица преди Поста, през който се ограничава веселието. Така се стига и до обяснението за компенсаторната роля на карнавала - хората "си отвземат" от насладите (най-вече от телесните), от които за дълъг период ще се въздържат, а от някои - ще се лишат напълно. Оттук се прави извод и за великата премъдрост на карнавалната култура, която учи, че прекалено сериозното приемане дори и на най-сериозното, в т. ч. на духовната власт, на благочестието, на църковния и политически порядък, е не само нередно, но може да доведе и до грях.

На Балканския полуостров времето през декември се определя главно от циклони, които се зараждат над Средиземно море, увличат топъл и влажен южен въздух и започват да се изкачват на североизток. Понеже идват от юг, те донасят време с южняшки темперамент - валежно и бурно, щедро разширяващо се към други страни. В своя устрем обаче те често се сблъскват със стена от студен и тежък въздух, с която континенталният антициклон открай време се обгражда, сякаш за да подсигури своята зимна летаргия. Средиземноморският циклон е лек и затова се движи устремно, като младеж, тръгнал подир поривите си. Сблъскали се в челно с въздушните сили на Севера, младите циклони освирепяват, устремът им става яростен, сълзите, които те проливат, замръзват и то така, че дори сълзотворен газ не може да ги втечни. Тогава по нашите земи бушуват страшните декемврийски виелици, които засипват със сняг сгради и улици, чупят витрини и вдигат покриви. В миналото подобно време се е наричало "капан", днес се казва, че едно или друго населено място е блокирано и в обширни области се обявява извънредно положение.