Мобилно меню

4.7837837837838 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (74 Votes)

Image 1414595 2Демонстративното възвеждане в звание "архонт" на бизнесмена П. Манджуков от Пловдивския митр. Николай скандализира за пореден път вярващите. Ето някои от коментарите в медиите и социалните мрежи по този повод:

Проф. Калин Янакиев пред в. Дневник: Ще изразя голямото си разочарование от това, че и митрополит Николай се включи в компанията на онези наши архиереи, които раздават несанкционирано, отречено, несъществуващо в църковната ни практика звание. Разбира се, възмутително е и че това звание се дава на един бизнесмен с много съмнителна слава.

Чувам, буквално чувам възражението на епископа: "Този човек е дарил пари за църква, той е дарител." Затова трябва да кажа: В практиката на Православието дарителите биват възнаграждавани освен с молитвената благодарност на Църквата и с включване в ктиторските, т. е. дарителските списъци на Църквата, а в по-стари времена са били изобразявани в притвора на храмове. Но да получават квази-благороднически титли, това е нещо съвършено чуждо на Православието.

4.672131147541 1 1 1 1 1 Rating 4.67 (61 Votes)
1_57.jpgВеднъж на сто години и аз хвърлям поглед на някой форум. И понеже сто години минаха, хвърлих поглед и видях в един форум горния въпрос.

Зная отговора и затова направих нещо, което правя веднъж на хиляда години – написах във форума няколко думи. Ще ги повтаря и тук малко разширени.

Вероучение в училищата, с много редки изключения, ще преподават сегашните учители, на които не им достига норматив (брой задължителни годишни часове) по предмета.

О, не, казва ни се, това ще бъдат богослови, като съответни специалисти! Сигурно, ама друг път.

Колкото историята в моето училище се преподава от специалист по история, музиката от специалист по музика, химията от специалист по химия, а изобразителното изкуство от художник.

И това не е, защото няма съответни специалисти, а защото при недостиг на норматив даден назначен вече преподавател поема часове от друга специалност.

Освен български език и литература, без да съм специалист, аз например съм водил часове по руски език, изобразително изкуство (и то в начален курс, без документ за начален преподавател), а от няколко години преподавам информатика.

Повечето от средните училища в България са малки и подобни схеми са за тях постоянни. А когато влезе в сила новият образователен закон и осми клас премине към горен курс, при което ще отпаднат доста часове, много от по-големите училища ще се изправят също пред необходимостта да комбинират.

И какво тогава ще предпочете един директор?

Да си запази учителя примерно по география, с когото е работил дълги години, допълвайки му недостига на часове с богословие, или да уволни този учител, назначавайки учител по богословие, на когото ще допълва годишния норматив с часове по география?

Мисля, че отговорът е ясен.

А в моето училище, понеже никой, сигурен съм, няма да иска да предава вероучение, ще ми го натресат на мене. И митрополит Николай Пловдивски ще идва да ме инспектира. От това по-голям цирк, здраве му кажи!

Източник: Личен блог на автора. Авторът е учител в ОУ "Христо Смирненски", с. Вакарел

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)
1_55.jpgАко те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми!

Разговарят двама свещеници на европейската епархия. Единият казва: „Абе, както пише в коментара на Двери За какво да говорим?! - И в думите му проличава отчаяние: - Тази година, първо, ни оставиха без владика, второ, дирекцията ни излъга и не ни даде помощта, дето тръгна още от времето на царя, трето, забъркаха ни в синодални скандали, четвърто, няма изгледи да се оправят нещата…”

Другият, по-възрастен и препатил, отвръща с благ тон: „Ако стигнем до такива мисли, значи някои са си свършили добре работата. Ама ние нямаме право да стигаме до такова заключение. Нали знаеш, че апостол Павел, дето като нас е прекарал живота си в странстване, пише на римските християни да не се отчайват и им дава за пример праотеца Авраам, дето се е надявал на Божието обещание, както пише, без никакво основание за надежда (Рим. 4:18). Така и ние, брате, нямаме право да се отчайваме. Нямаме право да допускаме мисълта, че злото в този свят ще победи доброто, колкото и нещата да изглеждат по този начин. Навремето в семинарията така ме беше впечатлило онова място в псалтира, дето се казва: Ако те забравя, Йерусалиме, нека ме забрави десницата ми! (Пс. 136:5). Затова се моля Бог да ме пази от отчаяние. Ще се поправят нещата.”

Другият пак настоява: „Казаха ми днес събратя от София, че синодът щял да праща за графологична експертиза писмото, с което нас оклеветиха и дядо Симеон го аргосаха. Ами че това писмо не е за графологична експертиза, то си е направо за прокурора!”

„За това си прав, - отстъпва другият. – Но толкова много станахме за резил, че сега остава само прокурорите да се заемат с нас. Как ще погледнем тогава хората в очите? Че ние с тебе сме от тия, дето ще ги разследват! По-добре е старците да намерят някакво решение. Да го махнат най-сетне тоя Галактион, да си възстановят дядото, да си завърши спокойно дните в тая епархия, дето я е създал още докато учех богословие, а ти си бил малко момченце. Надявам се все пак разумът да надделее.”

„Радвам се на оптимизма ти, брате. Дай, Боже, така и да стане. Да се надяваме и да не забравяме Горния Йерусалим, нали така съветваш?”
„Амин, отче… Дерзай и доскоро!”
 

4.3387096774194 1 1 1 1 1 Rating 4.34 (62 Votes)
1_54.jpgПо повод предаването на Мартин Карбовски, в което безразборно се разпространяват лъжливи обвинения срещу протестантските общности, според принципа "една жена каза".

Каквото ни е обществото, такава ни е и Църквата. За съжаление. Не, аз не поставям под въпрос мистагогията, Божествената валидност на обредите и тайнствата, не поставям под въпрос православността на БПЦ на това "ниво на легитимност". Както винаги досега, тя остава вярна на своето Литургично предание, доколкото литургистите-богослови в нея успяват да задържат процесите, които (нека си го признаем) и в това отношение са доста обезпокоителни. Наблюдаваме една склонност към формализъм и обредничене, една готовност да се сведе Богослужението до жест, до запазена територия за упражнения в магизъм на една прослойка - жреческа в същината си, с която религиозна редукция да се задоволим. А народът присъства на Богослужението като пасивен зрител, несъпреживявайки християнството, ставайки жертва на всякакви безсмислни правила, които някой неграмотен поп или "благочестив активист" си измислят и му ги налагат.

4.4375 1 1 1 1 1 Rating 4.44 (32 Votes)
Много негодуват някои мили и на мене наши дядовци, високопреосвещени митрополити, че са критикувани без предварителна и обстойна проверка, че се говорят празни приказки по техен адрес, че така се съблазняват хората и се работи против Църквата. Много ги обичам и уважавам за добротата и незлоболюбивостта им, за духовната работа, която ежедневно вършат за нашето спасение, и ми е тъжно, че едновременно с това и аз попадам в числото на критикуващите ги и по този начин явно внасям съблазън в Църквата.

От няколко дни започна есенната сесия на Светия Синод - административна работа имат дядовците, трябва да я свършат. Една и нещо сесия мина от приемането на новия устав - трябва вече да са се научили да работят по него и управленските неща да вървят леко, така че да остава най-много време общо да се грижим за най-важното. Ето какво пише в публикуваните решения от първото заседание от 10.11.2009 г.:

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец