Мобилно меню

4.8684210526316 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (38 Votes)
1_11.jpg... или welcome to православната лудница 

Наскоро посетихме с жена ми един манастир. Познаваме игуменката, приятели сме и прочие. С нас бяха отседнали група деца, обгрижвани от фондация за работа с такива на социално слаби родители, затворници, алкохолици и изобщо - жанрът е ясен. Тук искам да отворя скоба, че не нападам никой персонално или организационно. Досега не съм се сблъсквал с дейност на "християнски фондации" - не познавам методите и работата им и т.н. Имах опит (косвен) само с "братства", но да кажем - не особено позитивен, а в хоризонта на странната мистика, митотворчеството и подмяната на православието с авторитети на баби, и прочие полу-фолклорни персонажи.

Групата с госпожата си присъстваше на вечернята - децата от 5-6 до 11-12 години ставаха по даден знак на определени части, ако не го правеха ги гледаха строго и лошо все едно са откраднали нещо - нарушаваха явно реда в мирозданието. Не ме напускаше убеждението, че се отнасяха към тях като към изначално виновни за нещо, ощетени в нещо, което трябваше да бъде поправено с дресировка и дисциплина.

4.7948717948718 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (39 Votes)
Публикувано във форума ни "В начало беше Словото".

Във връзка с публикацията в "Двери" "Столичен свещеник попречи на болни деца да приемат Христос", в която се споменава и за две деца, водени от майка си.

Кръстник съм на тези две момиченца - Петра на 7 г. и Лата на 9 г. Свещеникът попитал Петра, дали е пила вода и т.н.. и тя отговорила, че е пила. За съжаление, той толкова грубо се скарал, че Лата, която не била нито пила и т.н....избягала! Петра е на 7 години и се причастява редовно,  много е внимателна и отговорна към светото Причастие, но ето тази сутрин нещо се е разсеяла!?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (39 Votes)

NikolaНачалото на поста ми дава повод да припомня този богослужебен текст, който се пее днес в църквата и който ни дава кратка „рецепта“ за това, как се пости.

Стиховна стихира за понеделника от 1-та седмица на Великия пост

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

Постимся постом приятным, благоугодным Господеви: истинный пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение, похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления. Сих оскудение, пост истинный есть и благоприятный.

Да си пожелаем да постим именно по този начин, независимо от това ядем ли, не ядем ли и какво ядем. Неслучайно точно за вчерашния ден – Неделя сиропустна – Църквата е избрала в храма да се четат думите на апостола: „… който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел“ (Рим. 14:3).

4.0588235294118 1 1 1 1 1 Rating 4.06 (34 Votes)
Публикувано за първи път във форума към "В начало бе Словото"

Много жалки изглеждат тези хленчове по адрес на критиките, които проф. Желев отправя към епископата. Много е лесно да си измиват ръцете с клишето "държавна намеса". Държавна намеса щеше да бъде, ако той в качеството си на председател на Дирекцията по вероизповеданията се опита да използва държавния механизъм, за да повлияе на едно или друго решение. Дотук виждаме само как Иван Желев, когото всички в църквата познават от много години, се изказва в качеството си на професор по богословие (един от най-добрите в момента), преподавател на много от новоръкоположените епископи, включително и на митр. Николай. На много от тях той е помагал да се развиват в богoсловието, да специализират в Гърция и т. н., така че може да си позволи да им държи малко по-различен тон. Всеки, който е бил на изпит по Нов Завет при него, знае колко е взискателен, един от малкото истински професионалисти, които си разбират и обичат работата в Софиския богословски факултет.

Освен това, смея да твърдя, че проф. Желев с тези си забележки е изразител на една голяма част от православния народ, както и на това, което с известна доза условност можем да наречем църковна интелигенция. Много ми е интересно какво ли би казал владика Николай, ако Иван Желев не беше на такъв държавен пост, а заемаше само длъжността, която изпълнява в Богословския факултет.

Вижте също: Приветствието на проф. Иван Желев

4.8181818181818 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (22 Votes)
752158.jpgИма ли духовност, в положителен смисъл, извън Църквата? Този въпрос често предизвиква спорове в нашите църковни среди и обикновено се припокрива с въпроса, има ли благодат извън Църквата. Всичко зависи от това, какво значение се влага в това енигматично днес понятие - духовност. То е от онези реалности, за които не може да се даде определение и все пак един условен опит би бил следният: духовността е култивиране на човешкото сърце до състояние то да срещне и познае Бога. В този смисъл, да, духовност има и извън Църквата, защото Бог не само слънце и дъжд праща на всички хора, но както се казва в тълкуванието към един древен богослужебен сборник, Богу са приятни и Той приема и славословията на еретиците. С други думи, Бог цени честността на човешкото сърце, където и да се намира то. Затова Той говори на това сърце, милва и наказва тази душа, ръководи я според закона на съвестта, записан у всеки. Затова са и възможни чудесата извън Църквата.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж