Версията за смъртта на Варненски и Велико-Преславски митрополит Кирил в морето под местността „Траката” край Варна поражда у мен – като у всеки стар варненец, запознат с особеностите на морския лов и риболов, следните недоумления:

1. Сам ли Дядо Кирил е отишъл на плажа под т. нар. „Попска вила”? Ако да, защо е отказал да ползва услугите на своя шофьор, като се има предвид ранния час за слизане на плажа, както и теренът, който, макар и лесен за слизане към морето, с торба миди на връщане би бил труден дори за младо момче?

2. Освен плавници, маска и шнорхел, носил ли е Дядо Кирил със себе си „гагам” – уред за стъргане на миди от подводните камъни, както и торба за събиране на улова, или е разчитал за изтръгването им на собствените си пръсти и нокти? Ако е второто, забелязани ли са при огледа от съдебните медици „следи” от неминуемите наранявания по върховете на пръстите му – драскотини от черупките на мидите?

3. В колко часа заранта Дядо Кирил е напуснал покоите си и колко часа подир трагичния инцидент лекарите установяват и поставят иагнозата „хипотермия”, в следствие на която е настъпила смъртта – удавянето на Дядо Кирил, като се има предвид, че на 9 юли 2013-а година сутринта температурата на морската вода във Варненския залив е била 23-25 градуса – достатъчна, за да може човек със здрав организъм и добро разположение на духа да вади миди с голи ръце в продължение на 1,5 часа?

Днес ние скърбим поради загубата на наш стар обичен приятел – Здравия Разум. Той беше с нас дълги години. Никой не знае със сигурност на каква възраст беше, тъй като свидетелството му за раждане се е изгубило отдавна сред канцеларските книжа на бюрокрацията.

Ще го запомним с това, че ни беше завещал такива ценни уроци като например: “разумно е да се прибереш, когато завали”, “ранните птички първи хващат червея” (бълг. вариант: “кой превари, той завари”), “животът не винаги e справедлив” или “може би аз съм виновен.”

С наближаването на датата, на която ще се проведе изборът за нов патриарх, вярващите се вълнуват и според мярката на собствената си съвест, вяра и енергия участват в дискусии и търсят правилното църковно решение. Екипът на „Двери“ при мониторинга на социалните мрежи попадна на една неформална и свободна дискусия между православни християни върху каноничността на изборите, провокирана от статията: „Как да бъдат избегнати капаните пред легитимността на бъдещия патриарх“. С разрешението на участниците в дискусията: Никола Антонов (богослов), Емилия Дворянова (писателка), Майя Динева (драматург) и д-р Смилен Марков (философ), я представяме в нейния непосредствен вид, защото в разсъжденията на свободно пишещите миряни, макар и на различни позиции, има неподправена искреност и нелицемерно търсене на истината.

Никола Антонов: Да не стане така, че в тези капани да се хванем сами. Изкушението на "чистата църква" е много опасно. Твърде свободно се спекулира с 30-то апостолско правило. Ако следва да го спазваме буквално, цялата БПЦ от епохата на новата българска държава е неканонична, защото Българската екзархия е създадена със султански указ. Как проф. Янакиев би коментирал този всеизвестен факт в светлината на логиката, която представя?

Фермер, собственик на мандра “Дядо Либен”, ректори, строителен предприемач от Враца, братовчед на владика, доскорошният водач на разколниците Инокентий, учители и юристи ще гласуват на Патриаршеския събор на 24 февруари, на който ще бъде избран главата на Българската православна църква.

В Софийската епархия изборите бяха най-оспорвани. Залогът е голям, тъй като тя изпраща 10 делегати на събора, а всички останали по 5. Изборите в Софийската митрополия закъсняха с два часа заради липса на кворум, а после продължиха над 7 часа, тъй като се наложи явилите се 34-ма епархийски избиратели да гласуват на четири тура, докато излъчат делегатите на патриаршеския събор с нужното мнозинство.

От клириците избраните са само от София, както се и очакваше, тъй като изпълняващият длъжността Софийски митрополит Кирил наложи списък, в който няма архиерейски наместници от духовните околии. Това породи спорове и се наложи митрополит Кирил да се върне от Грузия, за да защити предложените от него имена. После пак замина за Тбилиси да чества 80-годишния юбилей на грузинския патриарх, а изборите в София и Варна изнесоха викарните епископи.