Включвам се в дискусията (за въвеждането на „трети пол” от ЕС, бел. ред.), за да подскажа на Двери, че за втори път в новините на сайта се публикува информация, която не е съвсем вярна: още първия път по тази тема (тук) в съобщението се посочваше, че европарламентът е приел „Резолюция относно пътната карта на ЕС срещу…”, и сега отново се настоява, че е приета резолюция. Което, разбира се, не е вярно: приет е за разглеждане доклад, по който е гласувано. На основата на този доклад може да бъде приета резолюция (и навярно такава ще бъде приета в скоро време). Още по-неточно в горното съобщение на Двери (по-скоро – на публикувалия новината, Novinite.bg) е твърдението, че Европа въвежда трети пол. Европа не въвежда полове. Докладът на европарламента от 4 февруари 2014 г. визира определени лица, за които се смята, че са дискриминирани, като ги нарича ЛГБТИ – лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални. Нито Европа, нито някой друг се опитва да въведе трети или четвърти, или не знам какъв още пол. Единствено медицината говори за три вида полова (не сексуална!) ориентация: мъж, жена и неопределен пол (както е известно, деца могат да се раждат, макар и рядко, с неопределен пол, нито мъжки, нито женски, и медицината смята, че тя е призвана да „поправи” тази несправедливост).

То се появяваше навсякъде, където имаше и най-малката вероятност нещичко да се случи неоцапано. Въпреки масираната рекламна кампания на всякакви прахове за пране, Петното винаги си оставаше неизличимо. Заплахата от Петното така стряскаше някои хора, че дори когато хващаха перото с най-добри намерения, ръката им трепваше и те неволно го изобразяваха някъде по белия лист, сред подредените редове с мъдри мисли. Други започнаха да се притесняват да правят каквото и да е, ако в резултата отсъстваше Петното. И на Петното не се налагаше да прави нищо друго, освен да гледа отстрани и да се подсмихва. Намесваше се само, когато е необходимо. Това се нарича професионализъм. В един момент Петното дори започна да се притеснява от конкуренция. Така де, където се появи едно петно, лесно се появяват нови и нови... Иди после докажи, че си истинското Петно, а не някаква поредна самозвана мръсотия! А годината полека-лека си измина... И не е толкова страшно, че опитите за изчистване на Петното се провалиха, страшно е, че май постепенно започваме да го приемаме за аксесоар. Толкова е фешън!

Първият пост след ръкоположението на съпруга ми. Трябва да сготвя месо за децата, защото са малки и болни. Пътувам две спирки, за да не си помисли познатата продавачка от кварталния магазин, че ние не спазваме постите. Да не се усъмни. Да не се отврати. Да не се изкуши.

И така за всяко нещо. Защото мисля, чувствам и вярвам, че колкото по-грешни сме, толкова повече трябва да внимаваме да не изкушаваме другите.

За обикновения човек, свещеникът е Божий човек. Всички тези приказки, че е същият грешник като нас не минават. Хората искат да знаят, че той е малко по-различен, малко по-встрани, ако не и по-нагоре от сивия, прашен път на ежедневното, земното, изкусителното. Иначе какъв е смисълът? Според тях, ако този човек не е поне малко по-осъзнат, по-въздържан, по-смирен, какъв е смисълът да го питаме за нас си. Каквото и да се говори, както и да се обяснява, ние искаме от лекаря да е лекар, от учителя да е учител и от духовника да е духовник!

Децата ми знаят, че трябва да са отговорни за поведението си. Не само, както всеки нормален човек е, но и защото всяка тяхна постъпка се свързва пряко с баща им, от там с църквата, от там дори със самия Бог.