Не посмях да сложа за заглавие на този текст думата „проповед”, защото по същество това са просто някои нахвърляни мисли, които се надявам да бъдат от полза за някого. Ако ли пък не са, то поне са повод да проявите снизхождение към мен и опита ми да кажа нещо за поука.

Докато размислях за това как е редно да се подготвим за настъпващия пост, внезапно се сетих за нещо интересно, на което преди много години ми обърна внимание един приятел. Беше в края на горещ летен ден. Седяхме пред едно капанче в Морската градина в Бургас. Наоколо обичайната обстановка: пластмасови столчета и маси, разхождащи се хора, глъч, викове, весели лица... Пийвахме бира и водехме някакъв обикновен разговор, който често затихваше, прогонен от хубавата музика, звучаща от колоните на заведението. А и на всички, които не живеят по крайбрежието, морето представя гледка, на която могат да се любуват дълго. Беше приятно да си част от целия този отпускарски шум... Така неусетно се изтърколи може би повече от час. По едно време моят приятел подхвърли:

- Усети ли, че преди малко нещо се случи...

Нямах представа за какво говори. Всичко си изглеждаше нормално и както преди...

„Поредното доказателство, че религията не е нищо по-различно от инструмент за контролиране на масите. Единствената възможност за противодействие е образованието. В противен случай не ни остава нищо друго, освен да се самозатрием като вид”.

Взимам повод от горното мнение. Не познавам човека и не знам с какво се занимава. Неговото мнение не е уникално, то е просто едно от многото подобни в момента, издаващи опасна тенденция.

Обикновено такива мнения се изказват от младежи с добро образование, най-често чуждестранно, работещи и реализиращи се в чужбина. В момента са хванали живота „за гушата”, гонят здраво успехите си и всичко им изглежда ясно, дърпат яко напред и смятат, че всичко се свежда до усвояването на опредлени знания, взимането на купчина изпити и гоненето на кариера. Наивен позитивизъм. Успехът става новата религия! Намират се в режим на интензивен бяг напред и нагоре, затова не виждат смисъл човек да се замисля кой знае колко дълбоко за неща, които не влияят пряко на успеха му. Рядко имат семейства или са още само в началото на пътя, не им остава време да се огледат, да се замислят, не са се сблъскали с това да се простят с родител, с близък човек (или са го направили на прекалено ранна възраст), нищо още не ги е съкрушило. Умовете им са големи, но сърцата – малки. Религията е за слаби, Библията е за безпросветни средновековни мозъци (нищо, че мнозина от професорите им може да се окажат вярващи).

Новината за наречението на архимандрит Дионисий за епископ предизвика вълна от емоционални отзиви в социалните мрежи и форумите. Публикуваме в нашата рубрика „Избрано от форумите” някои от тях.

Petros: „Срам и позор за БПЦ!”.Това е изразът, който най-често използват църковните люде в коментарите и мненията си във форумите и социалните мрежи по повод на поредното скандално решение на Св. Синод на Българската православна църква.

След всички скандали, които разтърсиха Църквата и дори обществото ни в последно време, ето, че висшият клир (или по-скоро част от него) вместо да си вземе поука и да започне да се отнася отговорно, особено по отношение на кадровата политика, внася нов смут сред вярващите (и то отново по време на Рождественския пост), като предлага за епископ да бъде ръкоположена една доказано компрометирана, дискредитирана и одиозна личност – печално известният (предимно с архонтските афери, но и не само) архим. Дионисий Мишев. Забележете при какви условия е взето това решение: при отсъствието на двама митрополити, единият от които (Варненски и Великопреславски Йоан) не е отсъствал нито от държавата, нито даже от столицата, а е бил зает с посрещането на руската църковна делегация, пристигнала в България по повод 100-годишнината от освещаването на руската църква „Св. Николай” в София. И за капак, всичко това става по почин и с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит.

Едва ли патрулирането на учители и родители ще опази децата от която и да е секта, подобна „опека” не можа да опази немалко тийнейджъри от наркотиците, особено в големите градове, нито пък от други вредни за младия организъм „опити”, към които те се стремят. Няма по-мощно средство от просветата и затова в този случай не може да има по-благотворно средство за предпазване срещу сектите от християнската просвета. Благоевградските църкви по-скоро трябва да организират неделни училища, християнски клубове, библейски курсове или занимания, да създават съответни брошури (но не с нападателно съдържание, а с конкретна просветно-разяснителна насоченост), да организират за младите хора любими за тях занимания с участието на християни (дори тези „занимания” да са младежки партита, концерти, „информационни социални групи”, излети и т. н.), да използват най-пълноценно местните медии за християнска просвета и т. н.

Както в училище децата научават немалко истини от областта на морала и нравственото поведение, така и чрез християнската просвета те ще научат немалко истини за християнството като световна религия с двехилядолетна история и за различните секти като измислени новообразования от последните няколко десетки години. Иначе без това нито патрулирането, нито полицейските мерки ще спрат младите да се стремят да „опитат” онова, което е нетрадиционно и екзотично.