Не съм на нивото на Пловдивския митрополит, но вярвам, че за Църквата спасението на душите, които са безсмъртни, би трябвало да е по-важно от собствеността върху земята, която е преходна. „Защо ще ни глобяват, да започнат направо да ни убиват. Разрушиха икономиката, отнеха ни стопанството, отнеха ни децата. И това не им стига. Не, те ни искат и земята. В света има безумно количество пари и с тях ще ни купят“. Тези внушения, доколкото разбирам, се отнасят за Европейския съюз. Но не липсата на земя направи българите емигрантска нация, а липсата на свобода, справедливост и перспектива. И ЕС не ни отне „децата“, навързани като „три синджира роби“ – те самите го избраха. Защо не отидоха в Русия – та там има най-много земя в целия свят? Иска ни се по важните обществени теми по-често да се чува гласът на БПЦ, но ако ще се чува по този начин, „исихията“ е за предпочитане...

Скандалите, завихрили се около архим. Дионисий през последните седмици не останаха само в кръга на църковното общество. По-високата трибуна, до която имаше достъп този път архимандритът, осигури и повече зрители на представленията му.

По-долу предлагаме реакцията на автори, които имат хиляди последователи във facebook, т. е. читатели, които редовно следят техните мнения по даден въпрос.

Какво прави най-силно впечатление на т. нар. светски хора от скандалите през Страстната седмица и Великден? На първо място нескриваната причастност на Дионисий към мутренския морал и начин на живот. Показността, арогантността, контешкото поведение, издигането на парите в култ, които демонстрира Дионисий, се оказват несъвместими с църковния начин на живот според блогерите.

Българската общественост, свикнала на всякакви безобразия, живее все още обаче с идеята, че Църквата се явява оазис, по-защитено място от набезите на арогантни и безскрупулни хора. Българите все още вярват, че Църквата е стожер на ценностите и стълб на морала у нас. Стотици клирици и хиляди миряни полагат усилия да поддържат тази вяра у хората. За съжаление трудно се гради, лесно се разрушава: в случая, за да натежат везните в обратната посока и да бъде уронен отново авторитетът на Църквата, бяха достатъчни няколко „звездни“ изпълнения на архим. Дионисий, които извадиха на показ най-неочаквани качества за български клирик: арогантност, алчност, нахалство, лъжа, показност….

Това е един от малкото случаи, когато българското общество толкова масово реагира еднозначно негативно на дадено явление и поведение, каквото е Дионисий. Особено е важно да се обърне внимание на последното изображение в извадката по-долу, което сякаш ни напомня, че когато членове на Църквата забравят за основни евангелски истини, то Господ ще ги посрами чрез хора отвън:

Малцина знаят, че съпругата на Пилат Понтийски, Прокла, е светица. Паметта й се чества днес, на 27 октомври. В 27-а глава на Евангелието по Матей за нея пише следното: "Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насън много пострадах за Него" (Мат. 27:19). За нейното обръщане към християнството пишат много църковни автори - Ориген, блажени Августин, Йоан Малала, Атанасий Велики и други. Бл. Теофилакт Български пише в своето тълкувание на Евангелието: "Не самият Пилат видял съня, но жена му... И този сън бил дело на Божия промисъл, впрочем, не за да бъде освободен след това Христос, но за да се спаси тази жена".

Запазените версии за живота й се разминават. Според едната тя завършила мирно живота си като християнка, като проповядвала Евангелието заедно с другите Христови ученици. А според друга версия Прокла пострадала мъченически за вярата си.

За жалост архиереите ни вече десетилетия бягат от сериозните проблеми, с които обществото ни се сблъсква. Чуваме доста за имоти, часовници и лимузини, но малко за милосърдие, грижа и съпричастност...

Виждаме как се архонтисват бивши червени величия и настоящи съмнителни бизнесмени, но се чудим жив ли е дядо Добри и успял ли е отец Иван да си плати тока на приюта...

Държавата е "лоша", щом не позволява религиозно образование в училище, но държавниците ѝ явно са благочестиви, щом биват удостоявани с църковни ордени...

Тревожим се от броя на бежанците, които влизат в страната, но сме безразлични към броя на младите българи, които изобщо не влизат в храма...

А когато си се отказал да се бориш за душите, е безсмислено да воюваш за границите....