Мобилно меню

4.975845410628 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (207 Votes)

listРазговаряхме с приятели за това, че „в Русия всички мълчат“. И, следователно, „всички подкрепят“.

Не знам как и какво може да се каже в условията на един диктаторски режим, когато за всяко изказване има член, определящ глоба или затвор (изглежда, че според последните „съдилища“ този срок е вече девет години). Аз самият нямам такъв опит.

Но мога да кажа, че почти всички мои украински приятели, които пристигнаха във Финландия през Русия, успяха да дойдат тук благодарение на руски доброволци.

Често дори не благодарение на роднините си, които се преместиха от Украйна в Русия и станаха доста пропутински настроени (на принципа „дойдохме в страната, затова се интегрираме“). А благодарение на обикновени местни момчета в Белгородска, Курска, Воронежка област, в Москва и Санкт Петербург. Които помагаха при пътуването, за нощувките, за посещаването на лекар, за пресичането на границата. В крайна сметка не всички можеха да напуснат Украйна със своите автомобили.

И съм сигурен, че тези хора не пишат в социалните мрежи за помощта си към бежанците. А ако все пак напишат нещо в мрежите, то изобщо не е за това.

4.9545454545455 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (88 Votes)

4867489236526jpgЕвангелието за десетте прокажени. Спомняте си, че десет прокажени бяха изцелени, но само един от тях реши да се върне при Христос и да отдаде слава на Бога, a той беше самарянин, т. е. с тази вяра, не с правилната, а с вяра с отклонения. Но се оказа, че това не е толкова важно за истинското чувство на благодарност към Бога. Нали? На друго място, отново на самарянка, Христос казва, че главното не е видимото правилно благочестие, а поклонението на Бога в Дух и Истина. И в притчата за ближния помощ на човека оказват не правилно почитащите Бога юдеи, сред тях свещеници и фарисеи, не тези, които „всичко спазват“, а отново този същият „неправилен“ самарянин.

А ето как мислим за тази притча, за десетте прокажени, ние, православните. Че този, който се е върнал, очевидно съм аз. Аз съм онзи истински поклонник, аз непременно бих се върнал, за да въздам Богу слава.

В тази притча обаче не съм аз, там не сме ние, православните, а там са тези, които ние, истинските, не смятаме за хора. Там са тези, за които сме сигурни, че са в една или друга ерес и разкол.

4.9851024208566 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (537 Votes)

icoana iisus hristos pantocrator man sf ecaterina din sinai 3 1Един английски богослов казва: „Когато се окажеш в тъмнина, не забравяй какво си научил, когато си бил в светлината“. Мисля, че е трудно да се намерят думи, които да са по-подходящи за християнина в който и да е момент от живота му, и особено сега. Винаги сме изкушени да изпаднем в отчаяние. Защото обикновено най-реален ни се струва моментът, в който живеем сега. Миналото си е отишло и не може да бъде възстановено. Бъдещето е неясно и изпълнено с тревога. А настоящето най-често изглежда по-лошо от миналото, но всеки момент може да се измени в още по-лошо бъдеще. Какво може да ни даде подкрепа в този момент?

Спомням си за учениците на Христос. Дълго време животът, който водели, им се струвал несъмнено райски. Под крилото на Учителя те били защитени от всякакви неприятности и трудности. Правили планове, разпределяли местата около трона, който Месия щял да заеме. И това не било самозаблуда: те били видели чудесата, които Иисус вършил, получили обещанията за ключовете на Царството, властта да „връзват и развързват“ и „каквото и да поискате от Отца в Мое име…“.

4.9898734177215 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (395 Votes)

359010416 233843736225925 1932433916031613314 nНеотдавна много медии разпространиха снимка на монаси на Оптинската пустиня, които позират с бронежилетки и каски. Вероятно в този момент те са се чувствали като Осляба с Пересвет.

Ясно е, че Оптинската пустиня се е превърнала в туристическа марка. А и може ли да бъде другояче?

Монашеството е ценно с две неща: ярки духовни личности, около които се формират манастирите, и непрекъсната верига на наставничество, когато духовните традиции и практики се предават от опитни старци на новодошлите.

Нито едно от тези неща не съществува от дълго време. Преди сто и петдесет години Игнатий Брянчанинов отбелязва: „Писах ви за монашеството, че в Русия, както и навсякъде другаде, то е на доизживяване. То изживява своето последно време заедно с християнството. Аз не очаквам възстановяване. В днешното монашеско общество е изгубено правилното разбиране за деланието на ума“.

4.9506172839506 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (405 Votes)

aimorroousisВ християнството (поне в руското православие) съществува необяснима склонност да се придържаме към „Стария Завет“.

Нямам предвид дори модната тенденция да се обявява всяка война за свещена, а понятието „нечистота“, което е достигнало до нас от „закона Моисеев“ и е намерило странно отражение в традициите на Църквата.

„Това, което Бог е очистил, ти не считай за нечисто“ (Деян. 11:9). Въпреки че тези думи са били изречени по отношение на езичниците, в тях е концентрирана същността на християнството като цяло и разликата му в сравнение не само с езическите култове, но и със старозаветния юдаизъм.

Противопоставянето между свещеното и профанното, между чистотата и нечистотата е в основата на всеки религиозен култ.

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж