Московската патриаршия и патриарх Кирил се провалиха на теста за майчинство. Тестът за майчинство е тестът на библейския цар Соломон. Две жени се карали заради едно дете. Всяка казвала, че е неин син, а Соломон спокойно предложил: нека честно да го поделим! Разсечете го на две и всяка да вземе по една половинка. Едната от жените радостно извикала: „Правилно, така и трябва“, а другата казала: „Не, не, нека тя го вземе, само малкият да остане цял“. Така се разбрало коя е истинската майка.

Патриарх Кирил можеше да каже: „Върви, дете, но остани цяло и невредимо!“. Но той предложи да разкъсат Украйна, да разсекат украинското православие, да доведе до краен предел всички страсти. Това не е майчинско, нито бащинско.

Впрочем, от моя гледна точка всички тези игри на дъщери и майки заради пари са много неубедителни. Единствено в пропагандата за пред външните църковните ритори и техните началници използват ласкавата семейна риторика. Помежду си предпочитат армейската. Заповед за послушание, всички крачим в строй и т. н.

Моята „майка-църква“ и пръста не си е мръднала, за да ме доведе при себе си. Аз сам търсих книги и събеседници, задавах нужните въпроси и търсих отговорите, а накрая сложих своята университетска диплома пред вратите на патриаршията и попитах: „Мога ли да бъда с нещо полезен?“. Не обезпокоих нито един свещеник, катехизатор, а още по-малко равноапостолен епископ в своето търсене на вярата. А и те не се тревожеха за мен. Не се познавахме – затова ми беше толкова лесно да се влюбя в дивната формула на Алексей Хомяков: „Църквата е организъм на любовта“.

В поредица текстове Двери ще представи интересни мнения на руски богослови и публицисти за промените, настъпили в Руската православна църква през десетте години, когато нейното управление пое Московският патр. Кирил. Този текст е кратък коментар на Сергей Чапнин, публикуван в личната фейсбук страница на автора в навечерието на честванията. С. Чапнин беше допреди няколко години главен редактор на „Журнал Московской патриархии“, като беше свален от този пост заради придобилия си голяма популярност критичен доклад: „Православието в публичното пространство: война и насилие, герои и светци“.

Седмица остава до поредната годишнина от интронизацията на патриарх Кирил. И пред него стои сложна задача: книжката за живия патриарх от серията „Животът на забележителните хора“ (с автор митр. Иларион (Алфеев), бел. ред.) явно е недостатъчна, нужно е да се формулират основните изводи от изминалото десетилетие.

На пресконференция в петък Владимир Легойда (председател на синодния отдел за взаимоотношенията на Църквата с обществото и медиите, бел. ред.) вече обозначи избрания ракурс за честванията: „От периферията на обществения живот Руската православна църква се премести в неговия център; ... много неща силно се промениха“. И това не е просто едно разумно послание, а единствено възможното. Огромния брой постижения на патриарх Кирил много трудно могат да бъдат съотнесени към чисто църковните задачи. Кирил се оказа не пастир, а енергичен, неуморим политик. Той игра не само на полето във вътрешността на страната, но и влия на външната политика. Той обиколи най-екзотичните краища на Руската федерация, пътешества чак до Антарктида, видя пингвините...

Двудневният референдум в Румъния за приемане на конституционно определение за брака като „съюз между мъж и жена“ завърши вчера, в неделя, 7 октомври. Участието в референдума, иницииран от противници на еднополовите бракове, е едва 20.4%, а минималният праг за влизане в сила на резултата от допитването е 30%.

Така този референдум няма да повлияе на определението за брак в Румъния и затова пътят за възможно легализиране на еднополовите бракове вбъдеще остава открит.

Нека напомним, че цел на референдума, проведен по инициатива на консервативното движение „Коалиция за семейството“, беше да се промени сега джендърно неутралното определение за брака в румънската конституция като „съюз на съпрузи“ в „съюзи на мъж и жена“. Тази поправка би затруднила занапред евентуално разрешаване на еднополовите бракове, които не са признати в Румъния.

Днешната шахматна партия Константинопол-Москва (на украинската дъска) не е първата. Преди 150 години аналогична игра се проведе и на българското поле. Тогава Москва подкрепяше чуждата автокефалия, а Константинопол беше против. Интересно е, че предприетите ходове и аргументи са диаметрално противоположни.

Тогава Константинополската патриаршия два пъти изпраща в Санкт Петербург послания с предложение за свикване на вселенски събор – на 12 декември 1868 г. и на 30 септември 1870 г.

Руският синод и в двата случая отхвърля предложението, като през март 1871 г. пише следното: „... Това, което църковната власт не пожела да даде на българите по своята добра воля, се реши да им даде местната гражданска, държавна власт, сочейки своето неотменимо задължение да се грижи за спокойствието и безопасността на своите поданици и не намирайки никакво друго средство, за да сложи край на това вълнение на умовете и на тези безпорядки, които вече няколко години се случват в различни места в империята заради гръцко-българското разногласие. Ние съвършено сме съгласни с Ваше Светейшество, когато вие издигате своя архипастирски глас срещу начина на действие на Портата, замислила със собствен ферман да реши този въпрос, който никак не може да се реши без най-близкото участие на църковното управление и особено със съгласието на Ваше Светейшество, като отнасящ се непосредствено към вашия патриаршески окръг.

Двери продължава да отразява различни мнения относно църковната ситуация в Украйна. Поради липсата на достатъчна официална информация, мненията на специалистите отразяват вътрешноцърковни настроения, някои от които разнопосочни, но и те имат значение за общата картина на украинската църковна криза. Публикуваме коментара на известния руски мисионер дякон Андрей Кураев от личния му блог относно новината, разпространена от украинския президент Петро Порошенко, че Вселенската патриаршия скоро щяла да даде автокефалия на Украинската църква: