За жалост архиереите ни вече десетилетия бягат от сериозните проблеми, с които обществото ни се сблъсква. Чуваме доста за имоти, часовници и лимузини, но малко за милосърдие, грижа и съпричастност...

Виждаме как се архонтисват бивши червени величия и настоящи съмнителни бизнесмени, но се чудим жив ли е дядо Добри и успял ли е отец Иван да си плати тока на приюта...

Държавата е "лоша", щом не позволява религиозно образование в училище, но държавниците ѝ явно са благочестиви, щом биват удостоявани с църковни ордени...

Тревожим се от броя на бежанците, които влизат в страната, но сме безразлични към броя на младите българи, които изобщо не влизат в храма...

А когато си се отказал да се бориш за душите, е безсмислено да воюваш за границите....

На жълтомедийния хоризонт се пръкна ново сайтче, лакомо за внимание и придобиване на популярност. Веднага започна да си търси публика и реши да се пробва, като пусне скандал с някой от «по-висшите» в Църквата. Схемата е известна: омаскарява се някой духовник колкото може по-долнопробно и работата е свършена. Почва се броенето на посещенията и доволното потриване на дребнодушните ръчички. А че написаното смесва името на един човек със снимка и действие на съвсем друг човек – голяма работа… Манипулацията да тече, хората са прости и няма да се усетят.

За какво конкретно става дума ли? За опит да се опетни името на Браницкия епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, и да се обвини... във връзки с мафията (!?) чрез смесването на неговото име с компроматна снимка на съвсем друг човек - скандално известния архимандрит Харалампи. Т. нар. «редактори» разчитат, че публиката няма как да познава всички духовници в БПЦ. Това явно е достатъчно, за да може две личности манипулативно да се смесят в една и издънките на известния с връзките си с ъндърграунда Харалампи да бъдат приписани на епископ Григорий. Вижте сами:

На всяка служба дяконът произнася ектения с молитва за мирен живот. До неотдавна изглеждаше очевидно, че с този традиционен призив към молитва за мир са съгласни всички членове на Църквата. Но тези дни официалният говорител на Патриаршията разкри за какво всъщност тайно се моли нашият Патриарх: за скорошно начало на войната.

Прот. Всеволод Чаплин: „Ако обществото живее в условия на относителен мир, спокойствие, задоволеност няколко десетилетия – две, три, – то може да оцелее в условията на секуларизма. Дълъг мир няма. Мирът сега, слава Богу, също няма да бъде дълъг. Защо казвам „слава Богу“? Общество, в което има твърде много задоволен, спокоен, безпроблемен и комфортен живот, е изоставено от Бога. Такова общество не живее дълго. Сам Бог се намесва в историята и изпраща страдания, които в този случай ще бъдат полезни, ще позволят да се опомнят тези, които са свикнали да живеят тихо, спокойно и комфортно. Ще се наложи да поживеят различно“.

Аз не си тръгнах. Изобщо не се смятам за по-добър от тези мои приятели, които го направиха. Нито пък мисля, че обичам страната си повече от тях. Дори имах достатъчно (справедливи) поводи не просто да взема самолета, но и преди това да изтръскам праха от обувките си... Да хвърля камък зад гърба си. Но останах... Може би защото съм сантиментален и неприспособим... Може би защото съм горделив и не ми се иска да позволя на никого без бой да ме изгони от собствения ми дом. Както и да е. Във всеки случай една от причините е, че вярвах, че нещо тук ще се промени... С всеки ден, с всеки нов вестник, с всеки сутрешен блок по телевизията тази моя надежда намалява. Тя е дотолкова атакувана, че понякога ми се струва, че съм останал, за да умра красиво вкъщи, вместо да живея някъде далеч.

Някои казват, че комунизмът си бил отишъл. Децата дори не знаят кой беше Тодор Живков. Но това е само привидно. Сигурно си е отишъл административно... или организационно... или икономически. Но нито едно от тия неща не беше страшно само по себе си. Страшен беше духът му, който обезличава човека, отнемайки му всичко, което го приближава до неговия Творец. Този дух остана... заедно с всички нас, които не заминахме. Може би ние точно затова сме тук, за да се борим с него. Останаха и голяма част от носителите на този дух... все същата стара "художествено-творческа и академична интелигенция". Жреците на българското обездушаване, специалистите по всяка една тема... Те винаги са тук. Дебнат зад камерите, надничат иззад всяка отворена интернет-страница - стоящи на пост ехидни „мъдреци“, които пазят да не би до някого да достигне дума за Христос.

„Путин за Крим: Русия ще стигне до края, защитавайки своите интереси”.

По времето на моето детство бабите бяха готови да простят на властите всичко, „само да няма война”. Днес част от самоубийствено настроеното население също е готово да прости на Путин всичко – само да организира война. Не умеят да живеят и затова мечтаят поне да поубиват.

Когато лидерът на една икономически слаба, но ядрена страна казва, че „ще стигне до края”, това означава, че той е готов да отиде до ядрения край на човечеството. Какъв добър чичко.

И публиката, възхитена от тази бруталност, малко се вълнува от факта, че през ядрената зима няма да има кой да отиде да почива в Крим. И че малкото оцелели след такъв „край” едва ли ще намерят пътя към мястото, което някога се е наричало Севастопол. И за какво ще им е?