Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)

ПетнотоТо се появяваше навсякъде, където имаше и най-малката вероятност нещичко да се случи неоцапано. Въпреки масираната рекламна кампания на всякакви прахове за пране, Петното винаги си оставаше неизличимо. Заплахата от Петното така стряскаше някои хора, че дори когато хващаха перото с най-добри намерения, ръката им трепваше и те неволно го изобразяваха някъде по белия лист, сред подредените редове с мъдри мисли. Други започнаха да се притесняват да правят каквото и да е, ако в резултата отсъстваше Петното. И на Петното не се налагаше да прави нищо друго, освен да гледа отстрани и да се подсмихва. Намесваше се само, когато е необходимо. Това се нарича професионализъм. В един момент Петното дори започна да се притеснява от конкуренция. Така де, където се появи едно петно, лесно се появяват нови и нови... Иди после докажи, че си истинското Петно, а не някаква поредна самозвана мръсотия! А годината полека-лека си измина... И не е толкова страшно, че опитите за изчистване на Петното се провалиха, страшно е, че май постепенно започваме да го приемаме за аксесоар. Толкова е фешън!

4.8461538461538 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (78 Votes)

deti i cerkov564Първият пост след ръкоположението на съпруга ми. Трябва да сготвя месо за децата, защото са малки и болни. Пътувам две спирки, за да не си помисли познатата продавачка от кварталния магазин, че ние не спазваме постите. Да не се усъмни. Да не се отврати. Да не се изкуши.

И така за всяко нещо. Защото мисля, чувствам и вярвам, че колкото по-грешни сме, толкова повече трябва да внимаваме да не изкушаваме другите.

За обикновения човек, свещеникът е Божий човек. Всички тези приказки, че е същият грешник като нас не минават. Хората искат да знаят, че той е малко по-различен, малко по-встрани, ако не и по-нагоре от сивия, прашен път на ежедневното, земното, изкусителното. Иначе какъв е смисълът? Според тях, ако този човек не е поне малко по-осъзнат, по-въздържан, по-смирен, какъв е смисълът да го питаме за нас си. Каквото и да се говори, както и да се обяснява, ние искаме от лекаря да е лекар, от учителя да е учител и от духовника да е духовник!

Децата ми знаят, че трябва да са отговорни за поведението си. Не само, както всеки нормален човек е, но и защото всяка тяхна постъпка се свързва пряко с баща им, от там с църквата, от там дори със самия Бог.

4.7352941176471 1 1 1 1 1 Rating 4.74 (34 Votes)
dedobore
Писмото на епископ Борис, един от кандидатите за Варненски митрополит, след време трябва да се изучава в училище. То носи нещо от стилистиката на Елин Пелин и Чудомир - без тяхната изящна словесност, но пък с полагаемата се автентичност. Най-важното, което разбрах от това писмо, е че ако спечели изборите за митрополит, в което не личи особено да се съмнява, на протестиращите срещу него свещеници от Варна д..е да им е яко! В прав текст им се казва как ще бъдат разселени по селата из "Добруджа и Шуменско". Даже ги призовава да "напишат молби до новия митрополит, в които горещо, настоятелно и коленопреклонно ще го помолят да ги премести"... Вероятно Марк Лициний Крас е бил доста по-умерен в заплахите си към разбунтувалите се гладиатори на Спартак. Допадна ми и загрижеността на епископа за добрата отчетност в епархията и издаването на фактури и касови бележки за требите - не се съмнявам, че в Бачковския манастир това е утвърдена практика, която той възнамерява да пренесе и във Варна. Но изглежда най-много го притеснява, че и владиката не знае за размера на приходите, а това вече си е сериозен проблем. Хубаво си е то писмото, ама понеже е дългичко, май е изпаднал онзи лист, в който и сам епископът заявява готовността си, спечелил-неспечелил, да се откаже от С-класата и да се премести например в Лада "Нива" 4х4, която ще му позволи да стигне и до най-далечното село на Богоспасяемата му епархия. Така де, нали пастирът трябва да води стадото...
 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
20еВъпросът за собствеността на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” нашумя при честването на 100-годишнината от приключването на строежа му през 1912 г. Той придоби особена актуалност през последните няколко месеца, след като депутати от 42-то ОНС внесоха проект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Според тях той ще реши не само случая с църквата „Св. Александър Невски”, но и със собствеността на много други църкви и молитвени домове на всички вероизповедания в страната.

Основният проблем в случая с храма-паметник (именно това определение е употребено в Наредбата на Св. Синод за неговото устройство, а и то е възприето още при появата на идеята за неговото построяване) е невъзможността на Св. Синод да представи документ за собственост върху тази църква. Такъв няма. В продължение на 100 години нито българските правителства, нито Св. Синод на БПЦ са повдигали въпроса за собствеността на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Това не е случайно. И представителите на държавата, и тези на БПЦ са били единодушни, че църквата „Св. Александър Невски” не е просто храм, а „храм-паметник на едно велико събитие – освобождението на България”. Воден от това разбиране, Синодът предлага на западната му страна да бъде изобразено четенето на манифеста за обявяването на Руско-турската война от руския император Александър II.

4.9245283018868 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (53 Votes)

question3Версията за смъртта на Варненски и Велико-Преславски митрополит Кирил в морето под местността „Траката” край Варна поражда у мен – като у всеки стар варненец, запознат с особеностите на морския лов и риболов, следните недоумления:

1. Сам ли Дядо Кирил е отишъл на плажа под т. нар. „Попска вила”? Ако да, защо е отказал да ползва услугите на своя шофьор, като се има предвид ранния час за слизане на плажа, както и теренът, който, макар и лесен за слизане към морето, с торба миди на връщане би бил труден дори за младо момче?

2. Освен плавници, маска и шнорхел, носил ли е Дядо Кирил със себе си „гагам” – уред за стъргане на миди от подводните камъни, както и торба за събиране на улова, или е разчитал за изтръгването им на собствените си пръсти и нокти? Ако е второто, забелязани ли са при огледа от съдебните медици „следи” от неминуемите наранявания по върховете на пръстите му – драскотини от черупките на мидите?

3. В колко часа заранта Дядо Кирил е напуснал покоите си и колко часа подир трагичния инцидент лекарите установяват и поставят иагнозата „хипотермия”, в следствие на която е настъпила смъртта – удавянето на Дядо Кирил, като се има предвид, че на 9 юли 2013-а година сутринта температурата на морската вода във Варненския залив е била 23-25 градуса – достатъчна, за да може човек със здрав организъм и добро разположение на духа да вади миди с голи ръце в продължение на 1,5 часа?

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий