Пандемията, опустошаваща днес Православната църква, е не само COVID-19, но и фундаментализмът, който е своего рода популизъм за Църквата. Той е основан на методите на пост-истината и теориите на заговора. Макар да носи маската на благочестието, в действителност това явление е достатъчно секуларно и дори секуларизиращо. Към фундаментализма бих приложил израза, измислен някога от Дитрих Бонхьофер: „евтина благодат“. Фундаментализмът – това е евтина духовност и евтина църковност. Обстоятелствата около епидемията COVID-19 свидетелстват, че фундаментализмът не само развращава ума и замърсява вярата, но и убива тялото и трябва да го разглеждаме като вирус, който може да бъде по-опасен, отколкото SARS-CoV-2.

Каквото и да се случва наоколо, човек се стреми да се скрие зад обичайните неща, да намери опора в тях. И по този начин да се успокои. Козунаците, боядисаните яйца – всичко това е стабилност, то е израз на надеждния и утвърден начин на живот. Така сме правили и така ще правим.

Но около нас е смъртта. Това далеч не винаги е очевидно, ние далеч не винаги искаме да го забелязваме. Още повече на празник. Дори смъртта на Бога за мнозина е метафора. Сега, когато за поредна седмица много медии ежедневно започват новините си с информация за броя на заразените и умрелите, ние разбираме, че смъртта всъщност е много по-близо до нас, отколкото ни се иска.

И ето че настъпва Пасха. Ние сме объркани от това, че обичайният ни начин на живот е разбит. Аз мога да не ходя през Страстната седмица всеки ден в храма, но знам, че преди съм имал възможността да отида в него. Тази година всичко е различно – мнозина нямат даже възможност. Затворено е. Забранено е. Трябва да останеш у дома. Или така: по-добре да останеш у дома.

Отношението към коронавируса и към Евхаристията по време на пандемията стана причина за нова „културна война“ в православието. Вярващите във вируса или в това, че Евхаристията го убива, се разделиха един срещу друг в окопи и се стрелят. Признавам, че аз също заседнах в един такъв окоп, а може би дори го изкопах сам преди това.

Както и да е, определено нямаме нужда да продължаваме да играем на тази културна войничка. Защото вирусът ще продължи да отнема здравето и живота и от двете страни.

Следвайки Болотов, трябва да признаем, че всяка гледна точка към Евхаристията и вируса е теологумен (частно богословско мнение, бел. ред.) и не може да бъде налаган на другата страна (да се изказваш, разбира се, може). И да чакаме вселенски събор, който би могъл да приеме окончателно и авторитетно решение по този въпрос (това е утопия, но друг изход няма).

* Източник: facebook страница на автора, анонс на доклад, изнесен на международен онлайн-семинар „Религиозните общности и Църквата в условията на пандемията“.

Публикуваме коментара във фейсбук на руския богослов и публицист Сергей Чапнин, относно конфликта в Екатеринбург заради строителството на църква в историческия център на града. След протести на жители от града и намеса на руския президент Владимир Путин строителството беше спряно, но въпросите, повдигнати от този случай, остават. Основателни ли са определенията „храмоборци“, отправяни към противниците на строежа, и защо това е поредната „битка“ на Руската православна църква със секуларното общество, в което тя се оказва губеща.

Ситуацията, в която се поставиха и обществото, и църквата, може да се нарече „жажда за историческа реконструкция“. Хайде всички заедно да си спомним как беше преди 50 или 100 или 200 години, и да го направим същото. С възстановяването на храмовете най-често се получава много лошо (механичното копиране като цяло е безнадеждна работа): мястото вече е заето от нещо друго, архитектите дори по чертежи не могат нищо да възстановят (в храма на Христос Спасителя най-удачната част на проекта е подземието с гаражите и автомивката). Строителите вече не могат да строят така красиво... На всички им е неудобно. Всичко е скъпо. Патосно обаче – въпреки всичко куполите блестят.

Но проблемът, от една страна, е в това, че няма желание за движение напред. Няма никаква визия за бъдещето. Има истински страх от него и съответно – бягство в миналото.

От друга страна, няма никакъв творчески порив. Няма свобода. И обществото, и църквата са зациклили в миналото и това ги прави комплексирани и безпомощни.

Продължение от „Тест за майчинство“

Начинът на мислене на „не-прощаващите“ подражава по-скоро не на Христос, а на древния хетски цар Телипину (ок. 1500 г. пр. Р. Хр.): „В бъдеще, който дойде след мене, … да не казва: „Аз напълно прощавам“. Напълно не прощавай никому“.

Историята все пак научава някои хора на нещо. Австрийският поет Ерих Фрид (1921-1988) е посветил на теолога-антинацист Хелмут Голвитцер стихотоворението „Не от този свят“ („Weltfremd“):

Който мисли, че любовта към враговете е непрактична,
той не е предвидил практическите последствия
и последиците от омразата към враговете.

Нека слезем за малко от барикадите и се запитаме: Какво се случи? За какво е спорът? Православните храмове в Украйна никъде няма да отидат (нито в Москва, нито в Истанбул). Никой не възнамерява да ги унищожи, нито ще ги принуди да се отрекат от православието.

Дори Сергей Кравец, главата на църковно-научния център „Православна енциклопедия“ – човек образован, с голям опит в църковния живот, реши да се покаже като пълен глупак, при това с помощта на официалния правителствен вестник:

„И за светците. У нас е един и същ сонмът от светци. И ето, че за съвременната православна украинска жена светите Ксения Петербургска, Матрона Московска и дивеевските светци ще станат ли светци на друга църква? И тя ще започне ли да се моли на някаква Олимпиада Константинополска? А Серафим Саровски утре за тях чужд светец ли ще е? Това вероятно е нарушение на сакралното съзнание на хората. Невероятно грубо нахлуване в него“.