Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (195 Votes)

иеромонах димитрий

Срамувам се от сънародниците си. Харков, Бородянка, Киев, Мелитопол, Херсон, Чернигов и други градове и села са заличени от лицето на земята.

Опустошеният Харков е рускоговорящ град, който винаги е гласувал за „руския свят“ на украинските избори. На двадесет и два километра от границата с Русия.

За какво? За сплашване? Или за да накара оцелелите да се влюбят в Русия? За да разберат най-после как съседната държава всъщност се отнася към тях, празнувайки Деня на победата над вероломния хитлеровски нацизъм?

Простете ни, ако можете.

Ние няма да си простим това.

Някои от нас не аплодираха.

Някои протестираха в социалните мрежи.

Някои излязоха с плакат „Не на войната“ – и бяха задържани, или извикани в полицията по местоживеене, или се запознаха с нея при нощно посещение.

4.9669421487603 1 1 1 1 1 Rating 4.97 (121 Votes)

4BРеакции из руската блогосфера на руските действия в Африка

Вече повече от месец двама руски свещеници – Георги Максимов и Андрей Новиков, пътуват из различни африкански страни и убеждават местни клирици да напуснат Александрийската патриаршия и да се присъединят към „Руската екзархия в Африка“. Те са определяни в руските църковни медии като „руска мисионерска група“ в защита на каноничността. Според официалната версия, която цели да направи приемливи от църковна гледна точка тези действия, към Московска патриаршия се присъединяват африкански свещеници с будно канонично съзнание, които осъждали решенията на своето свещеноначалие да признае автокефалната църква в Украйна. На практика руските „мисионери“ предлагат на бедните клирици по-високи заплати и подаръци. За да заглушат негодуванието, че с бедността на хората се спекулира по най-груб начин, през последните седмици в официалните църковни медии се появи още един мотив: Руската църква, с подкрепата на спонсори, ще помогне на бедните африкански енории да живеят и служат в по-добри условия, което досега „гърците“ не са направили. Въпреки тъжното единомислие на най-популярните църковни медии в Русия да оправдаят тази очевидна неправда, в руската блогосфера преобладават негативните оценки на вярващите за църковната политика на Московска патриаршия. Тя е определяна като „срам“ и „тържество на пошлостта“. Предлагаме ви този различен поглед към трагичните за Православната църква събития, като е запазен разговорният стил на изказванията, някои от които са на популярни личности:

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (121 Votes)

805 nМанастирът „Херцеговинска Грачаница“ в Требине публикува снимка от последните дни на епископ Атанасий (Йевтич) в местната болница. Към снимката монасите са написали:

„Атанасий на гръцки означава „безсмъртен“. Нашият епископ получи това име в монашеството, като беше постриган за монах от ръката на светия авва Юстин (Попович). Аввата винаги казваше на Атанасий: „Чедо мое, ти си лъв и елен“. През последната година той пътуваше от Призрен до Требине и работеше без прекъсване по книгата Писмата на авва Юстин. Последния том той завърши в болницата с кислородна маска на лицето. С Христа и в Христа до последния дъх“.

4.9283154121864 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (279 Votes)

fil1lПандемията, опустошаваща днес Православната църква, е не само COVID-19, но и фундаментализмът, който е своего рода популизъм за Църквата. Той е основан на методите на пост-истината и теориите на заговора. Макар да носи маската на благочестието, в действителност това явление е достатъчно секуларно и дори секуларизиращо. Към фундаментализма бих приложил израза, измислен някога от Дитрих Бонхьофер: „евтина благодат“. Фундаментализмът – това е евтина духовност и евтина църковност. Обстоятелствата около епидемията COVID-19 свидетелстват, че фундаментализмът не само развращава ума и замърсява вярата, но и убива тялото и трябва да го разглеждаме като вирус, който може да бъде по-опасен, отколкото SARS-CoV-2.

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (175 Votes)

246241Каквото и да се случва наоколо, човек се стреми да се скрие зад обичайните неща, да намери опора в тях. И по този начин да се успокои. Козунаците, боядисаните яйца – всичко това е стабилност, то е израз на надеждния и утвърден начин на живот. Така сме правили и така ще правим.

Но около нас е смъртта. Това далеч не винаги е очевидно, ние далеч не винаги искаме да го забелязваме. Още повече на празник. Дори смъртта на Бога за мнозина е метафора. Сега, когато за поредна седмица много медии ежедневно започват новините си с информация за броя на заразените и умрелите, ние разбираме, че смъртта всъщност е много по-близо до нас, отколкото ни се иска.

И ето че настъпва Пасха. Ние сме объркани от това, че обичайният ни начин на живот е разбит. Аз мога да не ходя през Страстната седмица всеки ден в храма, но знам, че преди съм имал възможността да отида в него. Тази година всичко е различно – мнозина нямат даже възможност. Затворено е. Забранено е. Трябва да останеш у дома. Или така: по-добре да останеш у дома.

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин